Образът на успелия на 34 г. видян през погледа на студента по „Психология” Христомир Костов

Цялостното поведение на Делян Пеевски е разгърната защита на Аз-а, продиктувана от непреработените комплекси за външния му вид и силната зависимост от майката. Той е егоцентричен егоист, с ниско самочувствие и непреработени нарцистични травми. Перченето, демонстрациите на непукизъм, арогантността прикриват размитата личностна идентичност, рамкирана в поведението му на парвеню.

Властна майка и липсващ баща, такава семейна комбинация се среща при почти всички хора, които използват агресията и насилието, за да осъществят себе си. За него симбиозата с майката е източник на сигурност, влияние и просперитет. Същевременно, амбивалентните отношения с майката поддържат инфантилни прояви в поведението му, като бягство от отговорност, нерешителност, нужда от непрекъснато одобрение, капризи и търсене причините за неуспех извън себе си.

Неизживяната с възрастта силна зависимост от майката е известна в психоаналитчната литература като „майчин комплекс”. Пеевски остава в плен на нереализираните желания и амбиции на майка си, която иска да навакса пропуските в собствения си живот чрез сина си. В тази нестествена връзка между майка и син доминираща е майката, а синът цял живот остава

пленник на нейните изисквания,

напътствия и желания. Наличиета на активен „майчин комплекс” със сигурност поражда конфликтни и конкурентни отношения с баща му. Този комплекс определя и регресивни форми на поведение, които го правят лесно внушаем и подчиняем на властни жени , като усложняват и отношенията му с тях. Поради амбивалетните си отношения с майката той я обича и мрази едноверменно. За да съхрани идеализирания майчин образ той е склонен да пренася несъзнаваните си страхове и агресивни импулси в отношенията си с другите. Той се страхува от жените, затова и е склонен да ги неглижира, потиска, ограничава и тормози.

Свръхкомпенсация на комплекса за малоценност от външния му вид са демонстративното важничене и показните атрибути на власт и влияние - скъпите автомоболи, охраната, нареждания по телефона и т.н. Опита за публична реабилитация на накърненето самолюбие на Пеевски преминава през 

трансформация на неговата тайна власт в явна

Той е пораснало дете, което не приема рационални аргументи и настоява за играчката, която му е харесала, както и за правото да я счупи, за да види какво има в нея. Времето, през което е получавал окуражителни потупвания за девиациите в поведението си, е редуцирало дълбокият му страх, че публичните му изяви ще предизвикват само присмех и съжаление. Идва момент, който разкрива възможност да превърне фантазиите си за публично себедоказване в реалност. Той вече се изживява като могъщ и недосегаем, като същевременно губи представа за реалното си място в системата от социални отношения, както и рефлекса си за себесъхранителни преценки на ситуацията. Заемането на престижен пост в сферата на сигурността компенсаторно удовлетоврява потребността му от изява и статус, реанимира нестабилното му самочувствие и изтласква опасенията от унижения, подигравки и отхвърляне.

Неговата кандидатура за шеф на ДАНС предизвика ураган от социално недоволство и той отново потърси сигурността на майчината прегръдка. Несъстоялото се престижно обществено положение силно травмира Егото му, но той отново приписва причините за неуспеха си на външни фактори и обстоятелства. С времето той е развил способност да обяснява негативизма към него със злонамерени действията на други хора. Така започва да се вживява в ролята на жертва, с което прави опит да избегне отговорността за собственото си поведение. Емоцианалната хладност и безразличието към другите силно притъпяват чувствителността му към тяхното мнение и оценки. Отхвърля всяка критика и забележка, като ги използва за повод да крои планове за реванш и отмъщение. Той вече не иска да го харесват, иска да се страхуват от него. Демонстрациите на незаичитане на правила и закони от една страна, е стил на показна арогантност в поведението, а от друга е показател за липса на ранна адекватна идентификация с просоциален модел за подражание.

Тъй като всяка демонстрация на сила е индикатор за слабост, безпардонната му надменност показва вътрешна неувереност и перманентна несигурност. В общуването е по-скоро дистанциран поради своята

лесна ранимост и обидчивост

Той е изпълнен с недоверие към хората и към проявите на емоции и чувства, защото е изплашен от възможността да прояви емпатия и разбиране. Той не иска да показва слабост, защото се страхува да не бъде отблъснат и да преживее отново неприятното чувство, че не е харесван. Вътрешното противоречие между склонността му да се самонадценява и малоценностните преживявания го прави несигурен и повишава неговата подозрителност и мнителност. Автентичната емоционалност го плаши и затова предпочита да използва рационални обяснения, често съдържащи формална логика, с които оправдава циничното и деструктивното си поведение. На практика това означава, че е сколонен към интригантстване, разпространяване на клюки и слухове, откровени лъжи и демонстрации на високомерие и незачитане правата на другите хора.