Иля Милщейн, grani.ru

Пак същия мечок. Пак същия Лермонтов с призиви да умрем под Москва. Все същите американци, които измъчват затворници, летят над нас, докато сме слаби и се разширяват на изток. Все същите послания, и би трябвало да си изключа телевизора, но въпросите понякога са по-интересни от отговорите и сюжетът полека-лека увлича.

Освен това, все пак пиесата е нова. Като минимум с нови декорации, сред които можеш да забележиш светлинните табла на обменните курсове и на борсите, на които се продава нефт.

Казано накратко, Владимир Путин проведе своя сеанс на колективна вербовка в условията на икономическа катастрофа и студена война, в небивала за 15-те години негово управление ситуация, която той създаде сам, стоварвайки страната върху главите на съотечествениците си.

Затова и познатите образи, стихове и проза, бяха обогатявани със „свежи” цитати.

Страшният мечок от стария монолог започна да гони прасенца из тайгата, да се храни с къпинки и медец, и това свършва зле за него. Злите хора оковаха Мечо във вериги, изтръгнаха му ноктите и зъбите, а след това направиха от него препарирано чучело.

Всичко това трябваше да ни накара да проумеем, че икономическата катастрофа и студената война са неизбежно следствие от 

противоборството с вражеското обкръжение

А иначе би станало дори по-лошо.

За поета Лермонтов научихме, че той е писал не само патриотични стихове. „Прощавай-декламираше Путин -немита Русия”, отговаряйки на въпрос за това, кого е имал предвид под „национални предатели” и защо е засилвал в обществото враждебност и разкол.

Изясни се, че може да си патриот и да мислиш за красотата на ноктите си, прощавайки се с Родината. Тоест, на думи да обичаш страната със странна любов, а на дело да отиваш под куршумите за интересите на Русия, както се изрази ораторът.

Някъде тук преминава уловената от него „много тънка граница между опозицията и „петата колона”.

Остана си, всъщност, неразбираемо, защо тогава поетът е бил арестуван, заточен на Кавказ в действащата армия, а неговата гибел царят коментирал така:

„На кучето, кучешка смърт”

Впрочем, историческа обосновка на цялата тази сложна диалектика Путин е открил в новия филм на Никита Михалков, където такива, като Лермонтов, „храбри офицери довели делото до логичен завършек - до революцията, а след това революционерите ги удавили”.

Така че, в крайна сметка, ние все пак стигаме до извода, че със стиховете си Лермонтов повече е вредил на Русия, отколкото служил, а образец за истинско служение на Родината е Никита Сергеевич.

С една дума, икономическата катастрофа и студената война са неизбежно следствие от противоборството с вражеското обкръжение. А иначе ще стане още по-зле.

Да, а Крим няма нищо общо, и в този ключ президентът се изказа два пъти и дълго още развиваше темата, отговаряйки на различни въпроси.

Предяви списък с престъпленията на американците и на техните съучастници свивайки пръсти един по един. Имаше и „подкрепа за тероризма на Северен Кавказ” е „опити за дискредитация на сочинската Олимпиада” и покушения над нашите сибирски територии (и нямаше предвид китайците), и "отхапаният от Мексико Тексас под ботуша на окупаторите”, и „американски бази по целия свят” и бюджетът на Пентагона, и, накрая, санкциите.

Тоест, икономическата катастрофа и студената война…е, сещате се.

Видимо разгорещявайки се, Путин убеждаваше аудиторията, че каруцата в нашите отношения със Запада винаги е била впрегната преди конете и икономическата катастрофа е била програмирана, независимо от действията на Кремъл в Украйна.

Тоталната изолация

и сривът на рублата - всичко това е било неизбежно. В хода на своята дълга пресконференция Владимир Владимирович внушаваше на себе си и на събралите се, че той не е виновен за нищо. И този образ на агресивно оправдаващият се Путин също е нов. Струваше си да се види.

Собствено, затова и той толкова охотно говореше за политика, за странния мечок и за нещастния Лермонтов, и сам даваше думата на чужденци и опозиционно настроени руснаци в залата, защото за икономика никак не му се говореше.

Няма за какво да съжаляваме, правителството и Централната банка правят каквото могат (а не могат почти нищо), "отскокът в плюс" е неизбежен, а кога –Бог знае, ама потърпете две години… Това беше всичко, което той можа да каже.

В ситуация, когато паниката нараства ежедневно, западните компании прекратяват или закриват бизнеса си в Русия, а в провинцията вече 

свършват парите в банкоматите

и тълпи подплашени хора щурмуват клоновете на Сбербанк, обещанията на Путина звучаха като подигравка - и той, вероятно, се досеща за това.

Но ролята е затвърдена за цял живот, и на сцената, широко разтваряйки ръце, сякаш иска едновременно да успокои и да сграбчи публиката, сред новите декори седеше старият Путин.

Той привично лъжеше, че руският съд е способен да установи вината или невинността на Надежда Савченко, Олег Сенцов и другите украински пленници.

Лъжеше, че воюващите в Донбас са само доброволци, които не получават пари за това.

Лъжеше, че Игор Сечин е ефективен мениджър, а размерът на заплатата му е неизвестен, както, впрочем и на неговата собствена.

Всичко това беше достатъчно тежко за слушане и много скучно, като всяка омръзнала вече лъжа, и впрочем, напълно предсказуемо. А скуката привично се съединяваше с болка, доколкото излизаше, че подложеният на санкции Путин няма намерение да прави компромиси и няма да освободи своите затворници.

Нещо човешко, в смисъла на самооценка, се промъкна в думите му само веднъж. Когато го попитаха за личния му живот и той разказа случка:

Мой приятел от Европа ме попита: Слушай, ти имаш ли връзка? Аз го питам: В смисъл? „Ами обичаш ли някого? Казвам: Да. Той сигурно е решил, че съвсем съм озверял.

Вживелият се актьор изведнъж е видял себе си отстрани, с чужди очи и даже малко се насмял на себе си. Сякаш досещайки се какво мислят хората за него.

Но това беше минутно състояние и Путин отново пропълзя в дупката си обраствайки с меча козина.

Превод: Анелия Димитрова, Faktor.bg