Крум Благов, специално за Faktor.bg

Борбата, както е известно, е наш национален спорт, а борбата с подкупите – политическа традиция. Идеята за „единен орган за борба с корупцията“, която лансира вицепремиерът Меглена Кунева, е само поредният епизод в нея. Само че

тоя филм вече сме го гледали

Казваше се „Октопод“ и беше италиански. В него неподкупният инспектор Корадо Катани (ролята изпълняваше Микеле Плачидо) се бореше с мафията, закриляна от политици и защитавана от ловкия адвокат Теразини, въпреки че това струваше живота на семейството на полицая, а на края на четвъртия сезон – и неговия.

От тогава (това беше през 80-те години на миналия век) два режима, 11 парламента и десетки правителства търсят българския инспектор Катани, който ще излови корумпираните и ще ги прати в затвора. Плановете за български „Октопод“ се кроят, но не се реализират. От МВР даже нарекоха така една полицейска операция, но задържаните по нея още не са осъдени, въпреки че от ареста им минаха пет години (през февруари започна шестата). Вместо това всяко следващо правителство създава нови органи за борба с корупцията.

Тази сага започна още по времето на Тодор Живков. Въпросът за подкупите занимава ръководството на БКП още през далечната 1981 г. Скоро ще станат 35 години от тогава. Ако някой не знае или е забравил – и при плановата икономика се вземаха рушвети, при това масово, защото имаше перманентен дефицит на стоки и услуги. За да се ликвидира явлението, наказанията бяха увеличени до фантастичните 30 години затвор (колкото дават и сега, поне на книга). Криминализирано беше даже получаването на бакшиш. Осъдени обаче бяха малцина, при това дребни риби. Така 

корупцията надживя социализма

След падането на Живков започна вторият сезон на сериала „Български октопод“. В 36-ото народно събрание се създаде първата демократична антикорупционна комисия, която трябваше да проверява новите властници и магистрати. От тогава борбата се води непрекъснато и неуспешно, но затова пък става все по-масова. В предишния сезон, искам да кажа по време на първия кабинет Борисов, беше формиран Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП) към Министерския съвет. Той стана известен като проекта БОРКОР, съкратено от борба с корупцията. Това според сайта http://borkor.government.bg е „комплексен кибернетичен модел за централно планиране и разработване на ефективно действащи мерки и системи от мерки срещу корупцията“. В центъра намериха щатно място и заплата хора като Петко Сертов, бившата депутатка от СДС Елеонора Николова (която още е и. д. председател) и други борци, които вече пета година неуморно извиват пипалата на октопода и аха-аха да го тръшнат. Сега, когато заработи и новото спецзвено, няма начин с общи усилия да не успеят. Ако не корупцията,

поне безработицата ще намалее

Защото ще се създаде още една служба. Имаме Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, която се прочу не толкова с работата си, колкото с тефтерчето на своя председател. Спецзвеното щяло да „оптимизира работата на комисията“. Имаме Сметна палата, в която висшите държавни служители подават декларации. Тя ще си остане, но спецзвеното ще „проверява имуществото на лицата по високите етажи на властта“. Има комисия за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, но спецзвеното ще „осъществява задълбочени проверки“ и ще „отчита несъответствие между доходите им и стандарта им на живот“. Центърът БОРКОР също няма да се закррива. С други думи, службите, дето съществуват, но не си изпълняват задълженията, ще си останат, а новата ще трябва да им върши работата.

Интересното е, че корупцията е престъпление, но кой знае защо, не се поставят задачи на прокуратурата. Предложението да се създаде независимо от Сотир Цацаров звено обвинители по румънски образец не се прие. В нашия проект се предвижда спецзвеното „да налага административни санкции“, т. е. глоби. Не мина и предложението да се постави план за „поне 20-30 осъдени лица“.

Тук, разбира се, не е важно толкова количеството, а качеството. Румънците пратиха в затвора бившия премиер Адриан Нъстасе и няколко министри, а в България такива дела или никога не тръгват, или буксуват, или се провалят. Ще припомня процесите срещу Ахмед Доган за хонорара му за „Цанков камък“, следствието срещу Христо Бисеров, делото за източване на европари срещу Людмил Стойков и Марио Николов - приятели на бившия президент. При това за случая с последните двама имаше процес и в Германия, където при същите доказателства се стигна до осъдителни присъди.

Проблемът очевидно е в правосъдието,

където не можа да се намери човек като Катани, но има много български Теразини. За съжаление рецептата, която прилагат управляващите, е същата като при Тодор Живков – увеличаване на санкциите, реорганизации и нови структури, за да може да се отчетем пред Брюксел, че вземаме мерки. Разликата е само, че някога се отчитахме пред Москва. Резултатът обаче ще е пак същият – нулев.