Христо Марков

Когато нямаш изход, когато изборът е предизвикан от правителство или Пеевски, от парламент или прокуратура, дали пък не трябва да използваш и крайния метод за съпротива.

БСП и ДПС издържаха, гражданското общество загуби! Това е тъжната рекапитулация след 25 години. Докараха го до европейските избори и няма никакъв шанс да ги стреснат каквито и да са резултати от тях. Обществото сякаш се примири, уморено е, безразлично и обладано от нови и още по-нагли популисти-магьосници. Общественият организъм на България е тежко и май неспасяемо болен…

...такова чудо не е било!... Ама наистина не е: Протестните шествия надхвърлиха 200 дни!!! Повече от половин година! В началото припомняхме, че Луканов си отишъл на 23-24 ден, че Виденов заминал на 26-ия ден и аха ще паднат и тези на Олигарски, още малко, още много малко… Но… Не стана и няма обяснение, май…

Това си бе Бунт! Бунт и пак Бунт!

А бяха опитани всички възможни средства за цивилизован протест, който да доведе до свалянето на едно правителство, което няма никакъв, ама наистина никакъв морален кредит, за да управлява. Но управлява и общо-взето не им пука. Това е. Трябва да си го признаем. Тази тройна коалиция/БСП, ДПС и Атака/ се оказа удивително устойчива на базата на корпоративните интереси или парите кеш, дадени в незнайни доби, на незнайни места, но с тях Волен и любовница обикалят екзотични дестинации, а лидерите на ДПС станаха незаменим фактор, съвсем скоро, ако продължава така ще ни управляват читаците от ДПС, не турците, а такива като Цонев, Костадинов, Бисеров (не си мислете, че е прегрешил, просто бг-съдът ще бъде максимално благосклонен), Местан или Чакъров. Нагли типове и още как. И какво е това Народно събрание, на което заместник е Мая Манолова?! Мен ме е срам, за вас – не знам.

Самокомандировах на софийските протести поне десет пъти и всеки път познати, приятели или случайни протестъри повтаряха едно и също – „Нямаме политически пристрастия, но искаме този път да се отървем от олигархията, мафията и лъжата…” Отвращението е достигнало такива размери, за се опасявам – изходът рано или късно ще е форма на гражданска война, иначе ще продължа да си мисля много лоши неща за нашия народ, за това оредяващо и примирено население. И авторите на „опорните точки” го схванаха чудесно, разбраха, откриха или налучкаха настроенията на голяма част на това поколение, което е уморено, завладяно от негативизъм и неверие, защото четвърт век бяха лъгани по един непоносимо груб начин. Гаден и нагъл. И една част от това поколение на прехода се отврати и замина в „тежка чужбина”, друга част просто се примири и вдигна ръце, а трета част физически си отиде в селенията дето владеят духове и ангели, роднините им палят само свещи, понякога за здраве. И тези изкусни майстори на манипулацията си свършиха чудесно работата! Професионално обработиха фабриката за слухове, пуснаха техните хора по площади, сайтове, вестници и форуми и се насади съмнението и формата на безизходност. Първата манипулативна теза бе „Ама кой ще дойде, предложете кой да дойде, всички ги изгледахме досега – лъжци и мошеници!” Най-гадната и опасна манипулативна теза – „Да, така е всички са маскари…”, но за това време основно ни управляваха БСП и ДПС! Айде да проверим правителствата от 1990 г. Ние нямаме предложение кой да дойде, но достойнството народе, достойнството не ти ли трябва след случилото се на 11 май 2013 г. в ТВ-7 и оня завършен идиот и обществен презерватив Бареков? Това не е ли достатъчно да се отиде на избори?... В същото време беше пусната още една дежурна армия от манипулатори, основно в десния, антикомунистическия сектор на общественото пространство, което повтаря по същество същата теза – „Не трябва да се гласува, да ги накажем всички като не им дадем гласа си!”. Но пропускат тези десни провокатори, че и 1 000 да гласуват в тази държава ще си изберат парламент от 240, които ще управляват, а още 61 са достатъчни да си избират правителство и то да изкара мандата си от 4 г.

Друга една шайка се самогероизира и придоби някакъв странен ореол на борци за справедливост, а в речника им има не повече от 100 думи и са доволно инфантилни, но впечатлително вредни за протеста, независимо, че могат да носят барабан и да гледат строго през тъмните си очила. Класически провокатори! (Твърде дълго съм бил по площадите и имам непогрешимо чувство за провокаторите). Един такъв закръглен идиот в Пловдив, Иван Тупаров, бе написал във Фейсбук, че … работя за Меглена Кунева. Ама как, по какъв начин, доказателства и т.н. няма, важното е да се лъже – безобразно и нагло, да се настройват хората един срещу друг, защото интелектуалните му възможности не достигат да се върне назад и да провери кой е започнал атаката срещу нея преди години. Скоро някой ми каза, че се бил кротнал на хранилка при ГЕРБ – да им е честит, с подобен тъпоъгълник няма да спечелят нищо, само ще си навредят.

Друго пловдивско „Лудо Ленче” Албена Хинкова събира подписи срещу правителството, но и окото не й мигна да заяви, че тетрадката с подписите е напикана/?!?/ от нейния котарак Тумби и е станала неизползваема, докато невъзмутимо и ежедневно се тъпче с храна на масата, зад която е седнала. Тази същата ненормалница досади на всички с исканията си я за 1 лев, я за 5 лева. Ей така, просто така…

Но да не забравяме, че при всички протести досега 

лудите и неудовлетворените глупаци са част от пейзажа

Както и провокаторите. По-важно е, защо и кой зададе грешната посока на протестите. В Пловдив пред областната управа останахме накрая 5-6 души, защото трябваше да се стои целодневно в жегата, защото този протест не бе видим, но пък за сметка на това всеки ден се тормозеше представителят на омразното правителство и ДПС Каймаканов, каквото можахме направихме, но бяхме едва 5-6 души, докато накрая сдадохме багажа. В същото време кметът на Пловдив Иван Тотев си ходеше на сгледа със същия областен управител и не направи нищо, за да подкрепи протеста срещу него.

Омръзна ми да повтарям, че в Пловдив трябва да насочим протестните си шествия към представителите на БСП и правителството – Гочиту Гергов (шеф на БСП в града и областта) и В. Каймаканов (областен управител). След зарята на 6 септември, 2013 г., когато освиркахме Орешарски, трябваше да направим шествие до хотела на Гергов, но…(внимавайте) изведнъж голяма група от протестиращите предложи да не ходим там, защото… имало коктейл с кмета на града Тотев. Бях втрещен и нещо ми прещрака в главата, че протестите са поели към неумолимия си път на размазване, че служим на една друга олигархия, самодоволна и нагла като тези дето ни управляват.

След една година ходене по мъките получих по ЗДОИ, след като осъдих общината в Административния съд, писмата на тогавашния директор на пловдивската полиция комисар Тодор Чонов до общината. И ми светна за какво е ставало въпрос преди една година. Тази „бурма-бюрек” Чонов чисто и просто си пише неколкократно: „Спрете протестите, не им давайте разрешение, Христо Марков не се съобразява с полицията, окупират магистралата, гарата, пътища, затрудняват движението. Ще накажем Христо Марков, защото той като организатор и водач не се съобразява с нас и непрекъснато провокира конфликти. Пречат на движението…” И все такива неща ръси този тутманик, назначен за шеф на полицията от ГЕРБ. Разбира се, след като им свърши мръсната работа му духнаха под опашката – такава е съдбата на всеки предател!

Последната ни надежда примрежено се загуби на общонационалния митинг на ГЕРБ в Пловдив, на който се стекоха 40-50-60 000 души от цялата страна, очакващи единствената партия с възможност да свали парламента и правителството да посочи пъти и оглави недоволството. Нищо такова не се случи, речи час и половина и накрая: „Айде, сега цивилизовано да се разотиваме, да показахме, че сме силни, че не приемаме тази власт. А хората очакваха да бъдат призовани да окупират парламента, да стоят там, да се екстремизира обществената енергия, но да има алтернатива, водители и модератори. Така се правеше преди години и се успяваше и през 1990 г. , и през 1997 г., сега не стана и последствията за гражданското общество ще са тежки. Печално бе бунтът да се размие в едно желе на недоволството и в такива ситуации се търсят типично по български някакви миражи и поредни надежди, раздавани щедро от хора като Бареков, Волен или Пръмова. За ДПС не говоря, защото те от години тестват търпимостта на българина с кандидатури като тази на Пеевски, която дойде в навечерието на евро-изборите с една единствена цел: „Ние сме силни, мюезина е в нас и нашите хора го слушат, Пеевски ще направим депутат в Брюксел, може и Бисеров да пратим, ако решим. Не ни пука за някакво гражданско общество. Българите си заслужават съдбата!”. БСП в случая не са важни, защото те винаги са били функция на столетната им традиция на заедност във всичко, за тях няма никакво значение общество или национални интереси – за тях са важни Русия, Интернационала, парите и такива като Станишев – украинския евреин, който си има Моника и опорни точки. На цялата им разкапана партия са нужни само власт и разслоение в обществото, защото така оцеляват и богатеят.

Бунтът си отиде, за да дойдат евро-изборите, които май няма да променят нищо, но 

ще гласувам, защото иначе ще се обвинявам

Протестът ни ще си остане самотен, но ще остане в мен надеждата, че гражданската война е модусът, който все още може да промени нещо в това разкапано общество иначе като нация нямаме бъдеще, ама абсолютно никакво! И да си повтаряме, че Бунтът е последното човешко право! Но всъщност – Ние човеци ли сме??!