Христо Марков

За сетен път се убеждавам колко е важно да ме четете внимателно – само преди няколко дни написах какъв ще е финалът на сагата „съдебната реформа”. Гласува Народното представителство и практически реформа няма и нямаше как да има, защото архитектониката на разположението на прокуратурата е такава – всевластна. Това много, много отдавна трябваше да го разберат и Христо Иванов, и Радан Кънев. И пак ще повторя – БЕЗ НОВА КОНСТИТУЦИЯ НЕ МОЖЕ ДА ИМА НИКАКВА ПРОМЯНА В ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ! Точка.

И все пак ми е тъжно. Тъжно ми е, че Герб даде с гласуването си толкова сериозно

предимство на Гоце и компания,

т.е. на АБВ, защото категорично подкрепиха едно тъпо предложение, което нищо не промени освен да бетонира мястото на прокуратурата още повече. А това е глупаво, но такива са разположенията в камарата – пък и никой нямаше да гласува промяна, защото просто и депутатите ни са хора – страх ги е. Страх ги е от прокуратурата, която може светкавично да им спретне едно разследване, да им капичне имунитета, да ги разкарва по съдилища и т.н. Просто с това Народно събрание и с тази депутатска страхливост тези промени, които искаха реформаторите нямаше как да станат, просто нямаше как да станат. Пък и бе очевадно, че самите десебари нямат подкрепата на колегите си в самия блок – от доста време такива сигнали дават хората на др. Пръмова, на Лукарски, че и другите по-малки партии. На тях им се стои много във властта, ама страшно много и в никакъв случай няма да заложат престоя си там за някакви имагинерни промени в Конституцията, които при това са предварително обречени. Искаше им се на реформаторите да влязат и в съдебната власт и щеше да е справедливо да имат представителство и там, много им се искаше, но с това мнозинство нямаше как да стане – тежестта им е само 23 гласа. Това е положението - моделът „КОЙ?” ще трябва да го търпим дотогава докато политиците ни не прочетат внимателно Конституцията, за да разберат, че тя не подлежи на промяна, а на подмяна, защото по теорията на системния анализ една система не може да бъде променена при изначално погрешно зададена промяна. Тя може да бъде само сменена. Още преди година бе ясно, че това няма как да се случи, защото парламентарното представителство е такова каквото е – с всичките му там АБВ-та, БДЦ-а, Атаки и т.н. Просто и ясно е, въпреки че по едно време се събраха 180 подписа за промяната. Резултатът е такъв – това е положението!

Праните гащи се развяха заради поначало грешно поставения приоритет. Вместо усилията да бъдат насочени към 

свикване на Велико народно събрание 

за приемане на нова Конституция се употребиха гигантски мъки за хипотетични промени в основния закон. И в резултат прокуратурата стана още по-силна, за съжаление.

Искрено се надявам, че най-сетне ще се светнат политиците ни, че погрешната ни системна грешка може да се промени само с тотална промяна в самата система – нищо повече! Тъй че – да се надяваме, друго не ни остава.