Методи Андреев

Премиерът Борисов даде знак, че трябва да се даде шанс на шефове на две ключови български институции – МВР и ДАНС. Министър-председателят показва нов политически начин на говорене, опит за налагане на друга комуникативност, която кореспондира със закона и е част от промененото поведение на управляващите към самата власт. Но такъв стил и отношение подхождат повече на държави, в които специалните служби са доказали, че не са ветропоказатели. Доказали са го много пъти преди конкретния случай, защитавали са наистина националната доктрина за сигурност и многократно са били източник на правилни решения за управляващите и обществото. 

За съжаление в конкретния случай проблемите са с ясен отрицателен знак – имаме работа с хора, в случая говорим за главния секретар на МВР Лазаров и шефа на ДАНС Писанчев, които сътвориха едни от най-грозните скандали и взеха неадекватни решения по изключително важни казуси за държавата през последните две години. Не може да сме забравили как главният секретар на МВР „експертно“ реши да бори тероризма в Лясковец. Тогава срещу скандалните му действия скочиха експерти от целия политически спектър, гневни бяха дори и фактори в управляващата тогава коалиция БСП, ДПС и Атака. Лясковец се оказа една от

най-големите и тежки издънки

на МВР през последните години, но истината се опитаха да бъде заметена и манипулирана. Да не говорим за начина, по-който беше назначен Лазаров за главен секретар - той е изключително показателен за манталитета на хората, които са го пратили там. По същия скандален начин се стигна и до избора на Писанчев за шеф на ДАНС. Двамата бяха много активна страна по време на гражданските протести срещу управлението на Орешарски. Остана висящ въпросът – протестиращите граждани бяха ли подложени на наблюдение от страна на МВР и ДАНС, правени ли са разработки на психологическите профили на недоволните, имаше ли опити службите да внедрят хора, които да саботират протеста на студентите и да го компрометират, оказван ли е психологически натиск върху семействата на лица, ангажирани пряко в протестите? Свидетелства за това даде младото момиче Деси, чиято снимка как стиска за ръцете полицай на протестите обиколи световните медии. Деси и семейството й са категорични, че са притискани и манипулирани, че им е оказван натиск с непозволени средства. Ами да си припомним гафа с белия автобус пред парламента, когато имаше опасност да се стигне до тежък инцидент между протестиращите и силите за сигурност.

Върху службите контролирани от Лазаров и Писанчев тежат и съмнения за злоупотреби с подслушване и разработване по непозволен начин на лица, за да се смачка и парира политическият противник. В конкретика за Владимир Писанчев е достатъчен само провалът на ДАНС с КТБ. Не знам в света да има друг подобен случай - шеф на специална служба да оцелее след подобен провал, изложил националната сигурност с фалита на една банка и колосалната кражба на 5 милиарда лева. Та това е 

аферата на века, която можеше да срути държавата

ДАНС проспа, а и най-вероятно е покровителствал грабежа в КТБ. Не успя да противодейства и на лошото управление в БНБ, на манипулативните одити на банката, правени от KPMG, в чиято работа бяха открити много пропуски, но въпреки това вместо отнемане на лиценз влиятелната одиторска компания се размина само с глоба за 100 хил. лв. За тях това са джобни пари, но загубата за обществото от провала на тази банка е колосална.

В случая не става дума за мое лично отношение към Писанчев и Лазаров - за това, дали тези хора избраха доброволно, или бяха накарани да бъдат ветропоказатели, или просто това е била целта на назначенията им и ролята, която са им отредили кукловодите. При тази ситуация логичен е въпросът – можем ли да запазим шефове на служби, за които е доказано, че са били ветропоказатели и са обслужвали корпоративни интереси, най-вероятно на групировката КОЙ. С какво доверие ние - народните представители, ще се отнасяме към тези служби, с какво доверие ще се ползва държавата от тяхната информация? Ако тези шефове на служби бяха доказали, че дори и в условия на тежка подмяна на легитимността на едно управление, каквито бяха съмненията при управлението на Орешарски, могат да защитят достойнството и честа на българските специални служби, ако бяха доказали, че професионално могат да тежат на местото си, независимо от натиска, който им се оказва, ако бяха направили онова, което налагаха гражданите и обществения интерес, а не да робуват на задкулисието - тогава действително биха имали основание да продължат да работят и при едно реформаторско мнозинство. Напротив, за почти две години в тези важни служби – ДАНС и МВР, се насъбраха много горещи въпроси, които сега чакат своите верни отговори. Ако приемем защитната логика Писанчев и Лазаров да получат професионален шанс, то не заслужава ли тогава такъв реверанс да се направи и на Христо Бисеров. При друго управление той също може да покаже други качества. Но тази логика не звучи сериозно. Бисеров се изгради като политик не поради това, че имаше слабо управление, а защото такъв е бил винаги маниерът и стилът му на работа – задкулисен, подмолен.

Същата логика можем да приложим и за гуверньора на БНБ Иван Искров – вместо незабавна оставка и прокурорско разследване, да го оставим спокойно да си изкара уютно мандата. Няма съмнение, че действията и бездействията на Искров не са случайни, а става дума за игра, за бизнес схема. Но той си стои на поста, защото законът го пази – има мандат. Но ако му бяха образували дело, а сигурно има за какво, най-малкото, че не е оказал адекватен контрол върху подчинените си по случая КТБ, днес нямаше да може да заема този пост. Ако водим изобщо дебат да запазим Лазаров и Писанчев, то тогава 

да върнем гурото им Цветлин Йовчев,

да продължи да „реформира“ сектора! 

За това моята позиция е ясна и категорична – с тези хора реформа не можем да направим. Разбирам, че премиерът иска да бъде по-толерантен и диалогичен, но с тези лица диалогът е безцелен. Да не говорим за отрицателното влияние, което ще има оставането им на тези постове за стотиците честни експерти и професионалисти в службите. Те очакват промяната и искат да работят всеотдайно и честно за държавата, а не да изпълняват корпоративните задачи, спускани от техните началници. Какво да говорим за разочарованието на хилядите почтени граждани, които цяла година протестираха по площадите, защото искаха друг морал в политиката. Нима някой се съмнява, че след като Пеевски не стана шеф на ДАНС, тези които създадоха условията той да оглави поста, не нагласиха така и условията да го замести човек, който да прави същата политика и да защитава същите корпоративни интереси, които би прокарвал Пеевски, ако беше станал шеф на ДАНС. За това не трябва да си правим илюзии, че реформите ще дойдат без да прочистим авгиевите обори на специалните служби. Но това става, като се започне от професионалните им ръководители – в МВР от главния секретар, а в ДАНС - от Писанчев. Иначе в сектор „Сигурност“ промяна в положителна за държавата посока не можем да имаме. И като към кадровия хаос добавим и факта, че години наред нямаме национална доктрина за национална сигурност, че не знаем кои са ни стратегическите приятели и противници – ситуацията става още по-тревожна. А България има поне два ясни стратегически противника. Единият е радикалният ислям. Ние сме гранична държава на ЕС. Необходима е една много силна превантивна работа на службите, която да е насочена с перспектива 10 – 20 години напред. Но това означава действащ апарат, надеждна агентура, която има информация за настроенията в рисковите среди в България. А не да правим разни PR акции, за да показваме как ги хващаме, а в същото време 40 дни не можем да намерим екс шефа на ДАНС (добре, че жена му го прибра жив и здрав). България има и друг геостратегически противник – режимът на Путин. България все още е смятана от Русия за своя територия и затова доверието на партньорите в ЕС и НАТО към нас е слабо и ни приемат като на троянски кон. Енергийната ни зависимост от Русия е тежък пробив в националната ни сигурност. Трябва да бъдем особено бдителни, особено внимателни в тази посока. Истината обаче е, че не знаем как службите противодействат на тази заплаха. Помним какво се случи с“Южен поток“, какъв скандален договор беше подписан от правителството на Орешаррски против националните ни интереси. Имаше опасност огромни територии от страната да преминат в руски ръце, защото през тях преминава газовата им тръба. Добре, че това не се случи, защото България щеше да бъде най-губещата държава. Но 

къде беше и тогава ДАНС, че проспа и този пробив

Да ги питаме изобщо какво работи руското им направление, ако изобщо го има? Няма смисъл да се убеждаваме, че заплахите към нас са сериозни, не трябва да бъдат подценявани и заглушавани с мантрите: „Нищо лошо за руснаците, два пъти са ни освобождавали“. Българската национална сигурност няма нужда от подобни митове, а от реални действия на службите ни, които да са безпристрастни, аполитични, в страни от корпоративни интереси, да работят за българското правителство и приоритетите на държавата. За това е необходима национална доктрина, която да даде магистрали за работа на специалните служби. При тази сложна ситуация е просто престъпно опасно да дадем шанс на тези ветропоказатели да направят реформите и да очакваме, че ще изправят страната на крака. Когато шефовете на службите са ветропоказатели, това е предпоставка за тежка политическа корупция и от тях полза държавата няма. Силните управления не търпят ветропоказатели, те създават свои кадри, които служат на държавата. В противен случай ние не можем да бъдем реформаторско управление, а власт на ветропоказателите.