Снимките на лидера на ДПС Лютви Местан с мъртвите и провесени на дърво вълци предизвикаха основателни обществени реакции. Този случай може да бъде разгледан през призмата на личната психолога, но и през плоскостите на социалната и политическата психология. Подобни изяви са определено дебелашки и позьорски. Но преди всичко показват, че нашето общество, от гледна точка на политическите му представители, е твърде незряло.

И на запад има хора, които са почитатели на лова и други подобни спортни страсти, но начинът, по който се поднасят и демонстрират на публиката у нас,

граничи с пошлостта,

издава един особен вид суетност на родните „елити“, за разлика от други държава. Това недвусмислено показва, че в нашите политици не съществува страх от възможността да бъдат прецизирани като спорни ценностите им от обществото. Ако подобно нещо се случи в развитите демокрации, кариерата на този политик просто приключва, когато подобни снимки станат публични. Още по-крайна пък би била оценката, ако сам политикът е афиширал като своеобразен пиар тези си страсти.

Но в България всичко е на обратно. Тази показност на Местан е тънката червена нишка между настоящето и близкото минало, в което дебелашкото, славянският манталитет (използвам славянския, защото имам по особено мнение доколко ние сме славяни, и приемам, че панславянството е особен вид стратегическа манипулации, б.а.), показно демонстративният, бабаитски стил, са на практика отражение на морала на подобни политици.Това е един особен вид суетност, свързана дълбоко с чувството за малоценност. Подобно позьорство и то пред мъртво животно с оръжие в ръка, издават комплексите на провинциалиста. Такъв тип хора по някакъв парадоксален начин искат да покажат, че вече са минали към друга социална каста или категория. Това е особен вид парвенющина и снобизъм, които показват дълбоко уязвимото самочувствие на депутата, на човека с власт.

Подобни демонстрации са свързани безспорно и категорично с нивото на самооценката на отделната личност, но това показва преди всичко

нарушена ценностна система

Подобен род политици смятат, че така ще блеснат като герои в очите на хората и ще бъдат харесвани от хората. Но реално нашето общество не е нормалният цензор на подобно поведение. То не е нормалната спирачка на подобни спорни изяви. По-опасното е, че политикът, който си позволява такова поведение в България и го афишира публично чрез медии, смята, че не може да получи обществено порицание и наказание за това си действие. Случаят с ловните подвизи на Местан означава, че за разлика от обществата, към които искаме да принадлежим, у нас е нарушена нормалната връзка, нормалната политическа логика на демокрацията - че политикът служи на обществото и трябва да се съобразява с него.

Известно е, че най-любимите снимки на ловците са обикновено със силни животни. Рядко се снимат с гургулици и фазани, предпочитат да позират до лъвове, тигри, мечки, вълци и глигани. Застават до големи и силни животни, като така експонират собствената си мъжественост. Чисто аналитично победата над подобно животно е

нелеп опит да си повдигнеш самочувствието,

да надскочиш комплексите си, асоциирайки се с групата на победителите, на силните, с хората, които имат капацитета да постигнат подобна победа. Разчита се на усещането, че заставайки до силния, това те превръща и тебе в силен. Но усещането е доста илюзорно и фалшиво. С подобни анализи не трябва да обиждаме всички ловци. Сред тях сигурно има хора, които осъзнават, че са публични личности и носят необходимата доза на отговорност и коректност и не искат да спекулират с обществото. Много от тях няма да направят подобни скандални изяви.

Не трябва да смесваме и чисто ловната етика – битката между ловеца и жертвата, с политическата ловна етика, която е нещо различно. Когато си обществена личност, подобни снимки и демонстрации не те представят в благоприятна светлина, най-малкото защото в обществото има природолюбители и едва ли гледките на мъртви хищници се възприемат еднозначно и положително. Но фактът, че стоиш до едно силно животно и по парвенюшки начин правиш демонстрация на някаква гордост, която директно кореспондира с твоето самочувствие, е наистина неуместна и навява на тъжни изводи. Подобни снимки на политик и държавник в нормални държави биха предизвикали само едно -ОСТАВКА!