Илиян Василев, специално за Faktor.bg

Първата е статия в Дейли Бийст, която стъпва върху изключително интересно и важно проучване, което прави една от малкото независими медии в Русия - вестник Новая Газета, за връзката между руските специални служби и ислямския тероризъм. В проучването, което се провежда в Дагестан, журналистите успяват да интервюират хора свързани с радикалните ислямски движения и най-вече известни посредници между терористите и ФСБ. Накратко, в материала на Новая Газета разследващата журналистка Елена Милашина изнася факти, че ФСБ реализира системни мероприятия, чрез които се опитва да отклони енергията и атаките на ислямските радикали, извън територията на Русия - кавказките републики, като ги насочва и осигурява мотивация и канали за трансфер до Ислямската република през Грузия и Турция.

Както се посочва в статията на "Дейли Бийст" изнесеното от журналистите на Новая Газета се анализира от американски експерти, свързани с службите - едни се съгласяват, други не. Но е изключително показателно, че зачестиха атаки срещу критични обекти на енергийната инфраструктура в Грузия, Турция, Азербайджан и Украйна, като общият знаменател е, че във всички случаи става въпрос за 

инфраструктура, която пренася неруски нефт и газ

На практика са атакувани всички значими газо и нефтопроводи в азиатската част на Турция със забележителното изключение на газопровода Самсун-Анкара, който е продължение на Син поток на сушата.

Атакувана бе и инфраструктура в Украйна, като сепаратистите се опитваха да докажат тезата на Москва, че транзитът през Украйна не е надежден.

Няма недвусмислена логика зад взривовете в Турция или Грузия да стоят само и единствено дежурно виновните кюрди от военно крило на ПКК. Легалните политически представители на кюрдското малцинство HDP постигнаха изключителен успех на последните избори и последното от което имат нужда е изостряне на отношенията между организациите на кюрди и турската държавна машина на президента Ердоган. HDP имат изключителни възможности за влияние върху вътрешните процеси в Турция именно в рамките на стандартния мирен политически процес и в рамките на изборните механизми. За отбелязване е, че не бе поета отговорност за част от бомбените взривове на газо и нефтопроводи.

Дори ако атаките срещу енергийната инфраструктура са израз на възмездие за бомбардировките на турските въоръжени сили срещу бази на ПКК в иракски Кюрдистан, това пак отслабва позициите на HDP и на правителството в Ербил. Колкото и да са екстремни ПКК и да бъдат определяни като терористи, те трудно биха извлекли полза от едновременното пренебрегване на интересите на правителството на Барзани и ръководството на HDP. За пръв път бе атакуван нефтопроводът Киркук-Джейхан, по който се изнася нефт от иракски Кюрдистан.

Взривовете работят срещу генералната линия на HDP да се представя като системна партия, която работи за националните интереси на страната. Целта на Ердоган е да "пришие" отговорност за случилото се не толкова на военното крило на ПКК, което е политическа тривиалност, а на парламентарните представители на кюрдите - още повече, че те успяха да разширят подкрепата си извън коренното кюрдско население.

Статията в Новая Газета дава интересен контекст и за друга историческа аналогия с близките връзки на ПКК със спецслужбите на СССР, които бяха наследени в по-нови времена. Това дава мотив и възможност за 

действие на специалните служби,

когато се касае за блокиране на конкуренция на транзит и доставки на неруски газ, включително чрез използване на ислямски радикални движения на територията на Сирия и Ирак, така и в Турция и Грузия.

В битката за оцеляване на енергийното си оръжие и недопускането на алтернативни конкурентни доставки на газ не е изключено Кремъл да действа по описаната в Новая Газета и Дейли Бийст схема. Взривовете на критична преносна енергийна инфраструктура съвпаднаха по време с отказа на Турция да даде зелена светлина на Турски поток. Докато все пак има известна логика в това да се атакуват газопроводи, но ако се докаже, че подобна мотивация и сили стоят зад атаките на нефтопроводи, играта може да загрубее значително.

Олег Калугин, бивш висш офицер от КГБ, потвърждава, че изнесеното в статията на Новая газета отразява действително ситуацията на терен, защото според него се вписва в историята на операции на тези структури.

Американски експерти изразяват съмнение, че ФСБ ще рискува с подобни операции, защото това би означавало зависимост от постоянни външни зони на действия на радикалния ислям, за да се отклони вниманието на близо 3000 души, които сега се бият на страната на Ислямската държава, от 

битката на вътрешния фронт в Русия

Склонен съм да се съглася, че не трябва зад всеки терористически акт да се търсят геополитически проекции. Но версията на Милашина е достоверна, защото решавайки уравнението на сигурността в Русия - което е задача на ФСБ - тя може да дестабилизира съседни страни и да демонстрира възможности за отклоняване на енергията на ислямски радикали в желана от тях посока. Това няма да бъде за пръв път - радикални и терористически елементи да се използват в геополитически игри.

Което и тревожен симптом за степента на деградация на отношенията между Изтока и Запада, а от това никой не печели.