Презвитер Стефан Стефанов, специално за Faktor.bg

„Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене”. Неговият път от Витлеем до Отца минава през Голгота.

Посрещаме Коледа объркани и гневни. Преди Коледа се случиха много нещастия. Отдавна съществува клише, че преди Коледа винаги се случват нещастия. Или, че нещастията се случват винаги преди Коледа. Това клише се „балансира” с друго – че по Коледа се случват чудеса. Няма такова чудо в Евангелието или в житието на някой светец, което да се е случило, защото е Коледа. Или нещастия, или чудеса! Нима нормални неща не се случват на Коледа!?

Клишетата се употребяват толкова масово, защото с тях всичко се обяснява лесно. Примитивно, но лесно. Не се изисква мислене и замисляне. Не е важно дали са верни. Те нямат за цел да ни дадат вярното обяснение. Тяхната цел е именно тази, да дадат някакво обяснение, което да ни избави от тегобата на мисленето. Клишетата толкова дразнят и отблъскват и в същото време толкова изобилно се употребяват. Клишето е крив път. Леснината е безпътица.

Христос се роди на земята и беше посрещнат с враждебност. В рождественската нощ ангелите посрещнаха родения Младенец с химн „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение”, но сърцата на хората бяха студени, домовете на хората бяха заключени. По тази причина Синът Божи се роди в пещера. Днес пещерата е атракция, част от коледната атракция. Днес за Коледа улиците грейват в празнични светлини, елхите украсяват улиците и домовете, по магазините кипи празнично оживление.

Днес това е празникът

Днес ние практически посрещаме някой друг, не роденият в пещерата Иисус. Изпразнен от духа на Евангелието, празникът е изпразнен от съдържание. Подменен е. Иисус Христос се роди във Витлеем – Домът на Хляба. После каза: „Аз съм хлябът на живота”. Дава ни живот като ни учи на святост, смирение, честност, милост, чистосърдечие, добротолюбие, братолюбие, пожертвователност, любов, човечност. Но хората искат развлечение, забавление, шоу, мигащи лампички, отрупани трапези. Това разминаване е фатално. И докато ние сме на отрупаната трапеза, Христос отново е в пещерата. Но не в нашата декоративна коледна пещера, а в яслата на онази студена пещера, стоплян единствено от дъха на агънцата от кошарата. Ние сме господари на този свят, а Христос отново е нежелан бежанец. И днес, както и тогава

„Син Човеческий няма де глава да подслони”

Още след раждането Си Христос беше посрещнат враждебно и подхвърлен на гонение. Веднага след като научи за Неговото раждане, цар Ирод изпрати войска да избие всички новородени младенци в околността на Витлеем, за да попадне и Той под меча. За да бъде спасен Младенецът светото семейство пое изнурителното бягство към Египет. С цената на нечовешки изпитания, през много премеждия по дългия пустинен път нашият Спасител се спаси от нас.

Когато се завърна в родината Си започна да проповядва Своята блага вест – Евангелието. Отново беше мразен, гонен, обругаван, унижаван и накрая осъден на смърт, бичуван и разпнат.

Но смъртта няма власт над Него

Възкръсна и изпрати Своите ученици да проповядват Благата вест на вечния живот. Те също бяха мразени и отхвърлени от света. Всички загинаха като мъченици. Но посяха семената – кръвта им се превърна в семе на вярата. Последваха ги още хиляди мъченици. Хилядолетната история на Христовата църква е история на мъченичеството. Днес ние сме забравили това и имаме друга представа за църквата. Забравили сме дори, че само преди сто години, когато в Русия се възцари болшевизмът, потекоха реки от християнска кръв. Бяха измъчени и избити стотици хиляди християни само затова, че изповядваха Христовата вяра. У нас не беше по-различно.

Ако ние днес вярваме в Христос, си Го представяме само като наш закрилник, Който трябва да ни пази от всяко зло. Напълно сме забравили, че Той сподели нашето страдание – роди се в изгнание и умря прикован на кръста. Днес ние не сме способни

да си представим страдащ Христос

Ето за какво служат клишетата, за които споменах в началото. Чрез тях успешно и безпроблемно се осъществява подмяната на истината. Истината за мъченичеството не ни е нужна, защото ни разваля празника.

Само няколко дни преди Рождество Христово е Игнажден. Празникът е свързан с многобройни народни поверия и суеверия. Свети Игнатий Богоносец остава на заден план. Житието на светият мъченик сякаш не се вписва в празничната коледна атмосфера. Но това е достоверната история, това е християнството на Христос. Свети Игнатий е сириец, приел християнството от самите Христови апостоли и в продължение на 40 години е оглавявал епископската катедра на Антиохия. Наречен е от ранната църква „Богоносец”, защото е носил Христос в сърцето си. Осъден е на смърт лично от император Траян, по време на похода му против партяните. Загинал е в римския амфитеатър, разкъсан от дивите зверове. Честването на неговата памет преди Рождество Христово ни напомни, че

християнството е мъченичество, а не триумфализъм

В навечерието на Рождество Христово светът беше разтърсен и потресен от атентата на коледния базар в Берлин. Гневът доминира в хилядите коментари за това нечовешко деяние. В България гневът и озлоблението срещу канцлера Меркел са много по-силни, отколкото реакциите в Германия. Германското общество посрещна трагедията уравновесено и спокойно. Българите искат нейната оставка. Германското общество е силно и сплотено и затова ще се справи и с тази трагедия. Ние живеем разкъсвани от омраза и задушавани от злоба, защото са изтръгнати корените на вярата ни. „С начина, по който живеем и с омразата, която произвеждаме ежедневно, ние непрекъснато изяждаме бъдещето си“, каза наскоро Георги Господинов. Въпреки, че е залята от имигранти и разтърсвана от атентати, Европа има бъдеще, защото там християнството не е изкоренено от душите на хората и исконните християнските ценности управляват живота им.

Скоро разговарях с мой близък, чието дете от няколко години след тежка катастрофа лежи в германска болница. Разказва ми с възхищение за условията в болницата, за отношението на болничния персонал. Детето му е в тежко страдание, но топлото човешко отношение изпълва сърцето му с радост и благодарност. Не му стигат думи, за да опише възхищението и благодарността си за грижите, които германските медици полагат за детето му. Наскоро самият той лежа в българска болница. Описва ми контраста. Контрастът е умопомрачителен и отчайващ. Ето как

ние изяждаме бъдещето си

Германия не загива и няма да загине, защото в Германия човечността е ценност.

Бях трогнат и възхитен от думите на германската канцлерка Ангела Меркел след атентата: „Ние ще намерим сили да продължим да живеем живота си както искаме да живеем в Германия – в свобода, откритост и заедно”.

Бежанците и имигрантите са огромен проблем и тежко изпитание за Европа. От времето на последната война Европа не е преживявала по-тежка криза. Въпреки всичко Европа показва, че има сили да се справи. Основният фактор на европейската устойчивост са съхранените в душите и присъстващи в живота християнски ценности. Преди няколко години оживено се дискутираше, че в Конституцията на обединена Европа не са вписани нейните християнски корени. Но християнските добродетели присъстват и живеят реално в европейските общества.

У нас Динко от Ямбол има повече почитатели отколкото Иисус от Витлеем. У нас християнството е кукерско. У нас липсва справедливост, защото Източникът на правдата е пресушен. Когато Младенецът от Витлеем отсъства от трапезата на Бъдни вечер, може ли да има бъднина?

Затова смятам, че не Европа трябва да се учи от България, а България трябва да се учи от Европа. Господ да пази Европа да не заприлича на България!

Да, има добро и в България. В медиите наричат Дядо Коледа „Добрия старец”, но

добрият старец в България е отец Иван

Всички знаем с каква трудност той успява да събира средствата, с които изхранва и отглежда своите стотици деца. На доброто в България му е трудно.

Написах в края тези кратки думи за отец Иван, защото иначе щеше да бъде много песимистично, а на Коледа все пак трябва да има надежда и радост.

Надеждата и радостта не идват сами, не идват лесно. Те се раждат, а всяко раждане е трудно и болезнено. Но без раждане няма живот.

На празника сигурно всеки, който вярва в Христос, ще каже своята молитва. Много е важно за какво ще се помолим. Много е важно как ще се помолим. Ако ние се молим на някакъв друг Христос, подменен, удобен, декоративен, не Този от Евангелието, не Този от пещерата, нашата молитва ще угасне като коледна свещичка, оставена на вятъра. Много е важно молитвата ни да има точен адресат.

Адресът на Иисус Христос е: Витлеем. Пещерата. Синът Човешки.