Илиян Василев, специално за Faktor.bg

След поредните разкрития за подслушване на американската национална агенция по сигурността на телефоните на поредния западен ръководител, и аналогични подслушвания на Хилъри Клинтън и други американски лидери от европейски спецслужби, се налага странно усещане, че значително присъствие в разкритията играят Уикилийкс.

И си задавам въпроса защо досега Уикилийкс не са извадили нито един документ за китайски или руски висш политически представител или специална служба, която подслушва западни ръководители, няма нито една грама на други дипломатически представителства!!? Ей, така за кумова срама, за да докажат 

някаква равнодистанцираност

Име две дежурни обяснения - няма търсене или няма финансиране, като второ обикновено е производно от първото. Но винаги зад кадър някой финансира и ползва подобни разкрития.

Версията за преобладаващи високи морални подбуди е достойна за уважение, но уви с тясно приложимо материално поле в свят с остра конфронтация и високи рискове в сферата на сигурността, в това число и кибер сигурността.

Като дипломат зная, че "пийп шоуто" на Асандж нанесе непоправими вреди на доверието в дипломатическите среди, защото вече никой не е "пределно откровен". А това е същността на работата на дипломатите - когато всички други спорят или не се разбират, именно дипломатите да могат да градят мостове в условията на лична информационна и поведенческа защитеност.

Новият пропаганден "монстер"

на Асандж и Уикилийкс е Трансатлантическото споразумение - дава се награда от 100 000 долара за разкриването на "секретен" протокол, който да помогне на кампанията, която се разгръща срещу Споразумението в Европейския съюз на всички равнища - медийно, национално и европейско. Именно тази стъпка усилва впечатлението, че работата на Уикилийкс обслужва конкретни текущи политически кампании.

Целта е ни повече, ни по-малко ТТИП да бъде блокиран, защото неговия успех предполага нов мащаб на възможностите и на функциониране, на интегрираност в трансатлантическата общност. Той ще доведе до изграждането на глобален политически, икономически и финансов център с безпрецедентно влияние в света. Подобен тип споразумение се договаря в Азия и в комбинация двете биха били естествен бъдещ формат и за отношения на Русия /след Путин/ и Китай, без по никакъв начин да ограничават свободата на която и да е страна да води самостоятелна политика.

По своята същност това не са съюзи "против" някого, а "за".

Има две хипотези, в които се вмества дейността на Уикилийкс.

Първата е благородна - високо морална - чрез разкрития се лекуват недъзи на западното общество, хората получават информация, която бюрокрацията крие и по-този начин се препятстват пъклени планове. Със сигурност тази функция не трябва да се изключва като мотив за включване в кампаниите на Уикилийкс на сериозни западни политици, общественици, медии и т.н. отделни хора. Бюрокрацията във всички страни не се слави със естествени инстинкти към прозрачност и защита на обществени интереси, а при всички случаи нейните системи за самоконтрол имат нужда от "външна" помощ и стимули.

Втората - те са част от проект на чужди служби, базиран на съществуващите и дълго неизползвани левичарски и антиимпериалистически, в по-ново време антиглобалисти движения.

Набива се на очите сходството със стила и методите на действие на мрежите, които се изграждаха на Запад за влияние на западните общества по времето на Съветския съюз, разбира се надградени с новите технологични и комуникационни възможности.

Не и изключено, както и в миналото тези движения да имат и благородни цели, но е вън от съмнение, че те се използват

безогледно в геополитически процеси

Уикилийкс и Асандж - в този контекст често са и "анонимните" - продължават да блестят със своята едностранчивост като обекти на изследване и скрити послания.

Едуард Сноудън "кънти" с разкритията си, които продължиха години след като вече нямаше никакъв достъп до секретни данни. Последната информационна "партенка" беше, че китайските и руски служби са успели да разкодират данните, които Сноудън е имал, като, че ли някой се е съмнявал, че убежището което му е предоставено не е без плата. В медиите топ експерти по темата приемат Сноудън като озвучител на активни мероприятия на китайски и руски служби.

Иска или не иска Асандж дава поводи да бъде причислен към тази група.

Моят съвет - четейки поредните разкрития на Уикилийкс, винаги си давайте сметка чии интереси се обслужват. Не казвам да не вярвате - просто винаги търсете контекста и контратезата, за да постигнете вътрешна балансираност на източниците.