Даниела Горчева

Много западни страни могат само да вземат пример от някогашна България

Някогашна малка и бедна България прие не само арменските бежанци, бягащи от турските кланета, но и бежанците, бягащи от болшевишките кланета. И те не бяха само руснаци и само християни.

Макар и изтерзана от несправедливия Ньойски договор, натоварена с тежки репарации и обезкръвена от загубата на десетки хиляди загинали по бойните полета, тя прие и над половин милион бежанци от откъснатите от съюзниците-разбойници български територии, бягащи не само от турските, но и от гръцките, сръбските и румънските издевателства, за които още малко се знае.

(Особено зловещи са гръцките и сръбските. Последните са описани от Анри Пози.)

В България се стичаха бежанци от Македония, от Тракия, от Добруджа. От Русия и съветските републики.

И на всички - свои и чужди, тя осигури подслон и препитание.

По време на Втората световна война България не позволи на могъща тоталитарна

Германия да изсели евреите,

намиращи се вътре в границите на Царство България и така ги спаси от сигурна смърт.

Тогавашна България беше страна, от която мнозина можеха да се учат на хуманност.

Защото през 1939 година корабът "Сент Луис" обикаля с месеци, за да търси убежище за бягащите от нацистка Германия 937 евреи на борда му. Но Куба, за където имат визи, не ги приема. Отказват им подслон и САЩ, и Канада! Сърцатият германски капитан Шрьодер след неколкомесечно изтощително блуждаене от бряг на бряг заплашва британските власти, че ще разбие кораба в крайбрежието им ( защото тогава ще са принудени да приемат хората като корабокрушенци). След дълги преговори, евреите са разделени между Франция, Белгия, Холандия и Англия. За първите три групи това се оказва само временно решение. frown emoticon

Сега, разбира се, всички ронят сълзи за избитите евреи.

Аз изпитвам алергия вече от политическото лицемерие,

което се задъхва да лее ред сълзи, ред сополи за отдавна умрели хора и да отбелязва - кога след 60, кога след 100 години жертвите на някое клане.

И същевременно, днес, както някога с евреите, да не може да се намери хуманно решение за сирийските бежанци.

Е, може да ги утешим, че след 100 години ще ставаме на крака в парламентите да ги почитаме.

И за позор на някогашна хуманна и демократична България, днешни ужким български ( дедите им се обръщат в гробовете) граничари пребиват до смърт сирийски бежанци и преди да ги върнат обратно в Турция, ги обират! Вземат им последните сиромашки пари и дори мобилните телефони!

Това, ако не е деградация, не знам кое!

Както и негодниците от ДПС, които в петък демонстративно напуснали парламента, вместо да останат да почетат арменските жертви!

Хич не си мислите, че тия самозабравили се ченгета го правят случайно! Въпросът е ту тия от Атака, ту тия от ДПС да прокарват разделителни линии в българското общество, 

да нагнетяват омрази между българи и турци

Ясно е, че проблемът с бежанците не е лесен, че е трудно да се поемат толкова много нови, незнаещи езика хора, да им се осигурят подслон и препитание. Затова се иска една добра координация между държавите и могат да проучат някогашния опит на малка и бедна България, която има много добро законодателство за бежанци до 1944!

И това може и трябва да се върши от организация като ООН, която обаче се е превърнала на хайде, да не казвам на какво. Щом и Ирина Бокова се кани да я оглави.

На снимката : две деца от кораба Сент Луис, 1939 г.