Огнян Минчев, Фейсбук

Мисията на интелектуалния елит на една нация е да създава ценностите и нормите на обществения живот, да определя публичната етика и да очертава пътя на държавата и обществото към поредни бъдещи цели. Затова един интелектуален елит, който върши работата си има многократно по-голямо влияние, отколкото е аритметичната съвкупност от гласовете на интелектуалците и обкръжаващата ги градска средна класа. За съжаление в България влиянието на интелектуалния елит е равно на аритметичната съвкупност от гласовете му. Затова и тази аритметична съвкупност се разпилява в публичния живот, а ролята на интелектуалната средна класа се упражнява от популисткия елит на поредните влиятелни - за кратко или за дълго - партии. Разпадът на Реформаторския блок е поредното тъжно доказателство за несвършена работа на българските интелектуалци и водената от тях градска средна класа. 

Вместо Бойко Борисов да се страхува от тях

и от техния потенциал и да насочват обществото по един път, с който ГЕРБ и другите по-големи партии трябва да се съобразяват, РБ се страхува да не бъде обсебен и употребен от Бойко Борисов. Затова и реши да разпусне последния вариант за някакво обединение на градския либерално-индивидуалистичен елит около една разумна програма за управление, чрез която можеше да бъдат укротени популистките лупинги вдясно, а защо не - и вляво. Вярно е - на лидерите на РБ им се събра много. Зад гърба им техните собствени съпартийци правиха всичко възможно за да осуетят "противоестествения сговор" между "истинската десница" с "една кукувица" и ... т.н. ... От тук нататък никой няма да обръща сериозно внимание на поредните опити за сглобяване на нещо смислено от т.нар. "традиционна десница". На каква традиция служи тя и защо е точно десница е отделен въпрос - от второстепенна важност. Важното е, че сме свидетели на поредния крах от типа "на ти куклите, дай си ми парцалките", с който както вляво, така и вдясно се възцарява необратимо популистката - народняшка политика. Това има някои предимства и редица недостатъци, които сме заслужили да изпитаме на гърба си. Това, което е без съмнение, е преминаването на всички икони, фетиши, тревоги и самомнения за изключителност на "традиционната десница" в частния живот, частните фен клубове и частните спорове за това, какво би могло да се случи, ако "не бяхме изтървали на воля комунистите". Публичният живот ще остане груб, лаладжийски и тарикатски - без особен интелектуален багаж, което е естествения резултат на всичко описано по-горе..