Илиян Василев, специално за Faktor.bg

Новината за започващите сондажи в акваторията на Черно море от корабът-платформа „Нобъл Глоубтротър-2“ ни вкарва в актуалната тема за регулаторната и законодателна рамка на тази дейност, за изграждането на административен капацитет и ефективен интерфейс с компаниите, които рискуват за да проучват за нефт и газ у нас.

Полезно е да се поучим от предизвикателствата и решенията, които се предприемат в ЕС и особено в съседите – Румъния, Гърция, Турция. Преките сравнения са неизгодни поради умишленото потискане на индустрията в продължение на десетки години. Може да се спори в този процес кое е натежало повече – дали „натискът на Москва“ да не развиваме тази индустрия, а само да внасяме енергоресурси, или собствената ни нерешителност и най-вече удобството на посредническата номенклатурна и посткомунистическа прослойка, която вместо да се занимава с рискова дейност, предпочете да кешира като сподели далеч по-сигурни монополни ренти на руските доставчици.

И в двата случая сме загубили много, но най-вече инстинкта и независимия капацитет за оценка и възползване от възможностите.

Значителна част от регулацията, включително определянето на концесионните такси по договорите за добив, следва да отразят новите условия на пазара, включително реакцията на държавата в прилагане на активни и пасивни стимули, които да покрият допълнителни екстремни пазарни рискове, свързани с неуправляеми колебания в цените на суровия нефт и природния газ.

Има няколко начина да блокираш работата на компаниите,

които търсят и евентуално добиват нефт и газ. Първият и най-лесен е да им представиш неясна и неустойчива регулаторна рамка. Никакъв договор не може да покрие рискове, които произтичат от неустойчива законодателна и регулаторна среда. Това влиза в оценката за политически риск на страната. Много от инвеститорите дори не стигат до етапа на управление на този риск, достатъчно е да го диагностицират като висок.

Вторият фактор на чувствителност е качеството и времето на реакция на различните видове администрация, включително капацитета и да обслужва сложни и нееднозначни процеси на различните етапи от развоя на проектите. Тази обща бележка не касае само пряко ангажираните компании, които са страна по договорите за лицензии и концесии, а десетките компании подизпълнители, които се ангажират при реализацията на проекта.

У нас най-голямата опасност е отсъствието на адекватната регулаторна и законодателна база, включително адекватно данъчно третиране, стандарти за безопасност, стандарти за разкриване на информация, за екологични стандарти, за финансова и счетоводна отчетност, за граждански контрол (EITI принципите) и т.н.

Достатъчно е съответната институция да забави издаването на някакво разрешение или да предяви неизпълнимо изискване за да компрометира фатално или срине даден проект. Сметнете колко са ден загубите от престой на сондажни кораби, които не могат да работят поради липса на някакво разрешително или несъгласуване на някаква процедура. При високи цени на суровия нефт запасът от толерантност към пропуски е висок, но при текущата ситуация е нулев дори отрицателен.

Не е задължително бавната реакция на служителите да бъде функция на нежелание, много по-често става дума или за неувереност или за незнание, които естествено 

преливат в отказ или забавено действие

Не трябва да се забравя, че поради вероятност споровете между концесионерите и държавата да прераснат в съдебни и арбитражни производства с многомилионни измерения като щети и присъди, служителите допълнително са "гипсирани" от съзнанието, че от техните действия могат да произтекат неблагоприятни последствия за държавата и за тях самите.

Докато корпоративните служители в подобни високо рискови звена на дейност са застраховани срещу професионален риск, което ги освобождава от стреса на "неминуемата грешка", държавните служители нямат подобна защита и най-често са обект и на допълнителен политически и административен натиск, включително на корупционни въздействия от недоброжелатели на проекта.

Третото поле на възможни „мини“ за проучвателната и добивна дейност при нефта и природния газ е често променяща се законова рамка, която и макар привързана и отразяваща европейски „репери“, съдържа достатъчно сиви зони, които съзнателно или несъзнателно могат се използват за да се блокират проектите. Отдавна се знае, че при разработването на редица законодателни актове се "залагат" предварително „бъгове“, които след това могат да се използват от заинтересовани лица – от държавни служители, които прилагат законите, от правни консултанти или трети страни /неправителствени организации/, които използват „сивите“ зони за допълнителни ползи. Не един или два са случаите на намеса на организирани групи с различни „шапки“ на заявен интерес, които използват всяка възможност да създадат пречки чрез творческа интерпретация на закона или

играта със съдебните процедури

И последно, това за което става дума в поредица от статии, посветени на нуждата от съпричастност и гъвкавост от страна на държавата при оценка и споделяне на рискове при проучвателна дейност, в това число и при проучване и добив. Това включва както готовност за преразглеждане и гъвкавост при концесионни такси, така и готовност за споделяне на риска чрез инвестиционно съучастие при споделяне на риска и ползите. Само с наблюдение отстрани трудно ще се покрие целия диапазон от възможни рискови профили при проектите, голяма част от които, ако не се терапират "в ход", просто ще блокират развитието им без своевременна реакция на държавата.

Сигурно е, че тръгнали веднъж по този път, инвестициите в админстративен и институционален капацитет ще се върнат многократно.