Алекс Алексиев, специално за Faktor.bg

Говори се, че римският сенатор Като Стария завършвал всичките си речи с „Картаген трябва да бъде унищожен.“ (Carthago delenda est). Рим евентуално постигнал това в 146 г преди новата ера, три години преди смъртта на Като. Владимир Путин няма навика да завършва речите си с призиви за унищожаването на Русия, но става все по ясно, че неговата политика ще доведе поне до нейния икономически колапс.

Подобни мрачни прогнози напоследък едва ли не са се превърнали в консенсус, и то не само от опоненти на режима като Михаил Ходорковски, който сравнява сегашната криза с навечерието на 1917, но и от стожери на руския естаблишмънт. Така например икономическият министър Алексеѝ Улюкаев говори за „взривоопасното състояние на икономиката,“ докато Централната Банка на Русия рисува безнадеждни сценарии за това какво ще стане, ако цената на петрола падне до $60 за барел. На свой ред, президентът на Сбербанк, Герман Греф сравнява сегашния период с този преди разпадането на Съветския съюз „когато законите на икономиката не се уважаваха, за което страната плати скъпо.“

Непосредственият повод за това черногледство граничещо с паника е усещането, че агресивната политиката на Путин е довела не до епохални геополитически триумфи, а до почти пълната политическа и икономическа изолация на страната от западния свят, без които руската икономика просто няма шанс за развитие. Внезапната реализация от санкциите, че Русия винаги е била силно зависима финансово и технологически от Запада, както и сгромолясването на цената на нефта с 20% от средата на юни до сега, помогнаха да убедят трезво мислещите в Москва, че страната става по икономически уязвима с всеки изминат ден. Следващият неизбежен извод ще бъде, че това което наблюдаваме е

пълният провал на Путиновия модел на управление

Тука е добре да си припомним, в какво точно се състоеше този модел. Както самия Путин ни е казвал не веднъж, той се базираше на ренационализация на природните богатства на страната, основно нефт и газ, както и военната промишленост и банките под държавен контрол. Това, според Путин, щяло да осигури БВП растеж между 4% и 6% на година и да гарантира „военната мощ на държавата.“ И така от 30% държавно участие в икономиката по времето на Елцин, този процент се удвои при Путин, воден от 78% от производството на газ от Газпром и 56% от това на нефт от Роснефт, посредством незаконната конфискация на Юкос. За съжаление, сметката на Путин беше направена без кръчмаря и дълбоко корумпираната и неефективна държавна икономика забоксува още преди неговата Кримска авантюра. Изключителният фокус на Путин върху нефто-газовата промишленост доведе и до силно изкривяване на други важни отрасли като високите технологии и промишлеността. Дори в любимата на Путин военна индустрия, само 20% от предприятията могат да се нарекат модерни, според скорошно изследване, докато индустриалните стоки като процент от руския експорт е намалял от 9% през 2000 до 4% днес. Русия като държава е 

в процес на деиндустриализация

Най-голямата причина за песимизъм за бъдещето, обаче е фактът, че дори в нефто-газовият сектор Путин не успя да постигне какъвто и да е дълготраен успех. Проблемът не в това, че руският нефт и газ се свършват, а в това че тези, които са евтини за извличане се изчерпват. А междувременно, Русия не успя да овладее нито една от ключовите технологии необходими за проучване и производство в трудни райони, като Арктика, дълбоко-морски сондажи и шистови залежи. И когато санкциите бяха наложени и западните компании се оттеглиха се оказа, че Русия е безпомощна. Ето какво значи това практически. Според Вагит Аликперов, шеф на Лукойл, 25% от руския нефт се извлича с помощта на технологията фракинг, която почти изключително се произвежда в САЩ. Прибавете към това и прогнозите за дълготрайно ниски цени на нефто-газовия пазар и никак не е чудно, че за Улюкаев

състоянието на руската икономика е „взривоопасно“

Единственото нещо, което може да се прибави е, че това едва ли ще се промени докато интересите на Владимир Путин, а не тези на Русия и руския народ остават най-важните. Рано или късно въпросът ще бъде поставен Русия или Путин?