Илиян Василев*

Русия харчи 21% от бюджета си за военни цели, като се ангажира с най-голямата за последните 25 години програма по превъоръжаване и модернизация. Само за 2015 година добавката е 850 милиарда рубли. Въпреки срива на рублата и намалените приходи от износ на енергосуровини, във военната му част бюджета не претърпя ревизия. На практика руското правителство изобщо няма контрол върху процеса - той е на ръчно управление на президента Путин

Русия анексира Крим и се намеси военно в Източна Украйна. Тя де факто надгради и усили заплахата от ислямския фундаментализъм за Европа, като добави нов Източен фронт. Не Украйна влезе в Русия, Русия влезе в Украйна военно.

Военните и на Изток, и на Запад не отчитат емоции и прилагателни при оценките на заплахата, а само фактите. Това какво говори Сергей Лавров - няма значение, има значение какво правят офицерите от руската армия и агентите на руските служби в Украйна и в другите държави. Така разсъждават във военните министерства и генщабовете в НАТО.

Русия ревизира военната си доктрина през декември и 

обяви официално НАТО за враг

Тя се нареди в редичката редом с Ал Кайда и Ислямската държава, които също смятат Запада и Европа за врагове.

Колчем НАТО е враг на Русия, то и България като нейн член е враг. Тук информационните и пропагандни опаковки нямат значение - това е суровия факт.

Русофилите у нас могат да критикуват безспирно правителството и НАТО, но от това фактите от Москва не се променят. От гледна точка на оценката на заплахите за сигурността на страната и ако заимстваме матрицата на Кремъл за оценка на външни заплахи - би трябвало да определим симпатизиращите на Русия у нас като "чуждестранни агенти". Тук влизат и неправителствените организации и корпорациите с чуждо участие.

Слава Богу, че не го правим. Но военните не разбират от нюанси и с право - ако нещата отидат на зле - силите ни за сигурност трябва да бъдат в състояние да се изолират от влиянието на посочените проруски сили и структури, и да реализират общите задачи, които имаме по линия на НАТО и ЕС.

Ако нямаме желание - просто трябва да излезем от тези организации. На това имаме право, но нямаме право да въвеждаме в заблуждение нашите партньори или да мимикрираме.

Капацитетът на цивилното и военно ни разузнаване, на ДАНС и на другите служби и с невъоръжено око изглежда тревожно нисък. Пак без особена трудност може да видим и причината - политическите назначения и политическата намеса.

Влиянието на партийните централи свива ресурса и потенциала да се разкриват и терапират вътрешни и външни заплахи, които не са удобни на ръководствата на тези партии. При това без Пеевски от ДПС да бъде шеф на ДАНС. Не говоря само за свързаните с исляма или отношенията с Турция или Русия политици.

Още Факти

САЩ обявиха, че закриват 15 бази в Западна Европа и че ще съкратят с 20% военния си бюджет за операции зад граница. С това Вашингтон отправи недвусмислено послание към своите съюзници - оценката за заплахите към сигурността в Западна Европа е такава, че не предполага постоянно присъствие на американски въоръжени сили.

Времената са трудни - налага се да се пестят средства.

Ако за мнозина бе неприемливо САЩ да бъдат световен жандарм и НАТО да се намесва в различни точки на света, да почакаме и да видим какъв ще бъде светът без "световен полицай" и без страна, която потушава регионални огнища на напрежение. Да има ресурса и желанието да се намеси. Можете да имате много претенции и да се къпете в антиамериканизъм, но попитайте как се чувстват в Москва след обявеното изтегляне на САЩ и НАТО от Афганистан. Попитайте как Пекин оценява заплахите за енергийната си сигурност от изтеглянето на САЩ от Близкия изток и растящата несигурност в района, от който тръгват суровия нефт за китайската икономика?

САЩ просто казаха - до тук бяхме с намесите навсякъде и за всичко. Нямаме намерение да плащаме за световния ред и сигурност.

В същото време НАТО и Вашингтон оценяват, че заплахите на Русия към сигурността на Централна и Източна Европа, особено в контекста на реалното изнудване чрез енергийна зависимост и енергийни проекти, са реални и достоверни. В същото време ресурсите на тези страни за самостоятелно справяне с новите заплахи са явно недостатъчни. Нещо повече, ако НАТО остави без адекватна реакция и не защита тези страни е напълно възможен реверс на геоисторическия процес и на дезинтеграция в евроатлантическата общност. Напълно реална е хипотезата тези страни да изпаднат в състояние на "несъстоял" член (failed member). Оценките за Русия е, че тя разполага с ефективно и мощно оръжие за сплашване и влияние чрез исторически, религиозни, корупционни и финансови зависимости.

Заиграването около "Южен поток" успя да обърне едни срещу други страни в ЕС - примерно България срещу Словакия. Сега играта с "турския" поток и газовия хъб на границата на Турция с България и Гърция - пък може да настрои 

България срещу Турция, или Гърция срещу България

И така да провокира верижни реакции, и да стимулира в тези страни антиевропейски и антиамерикански настроения, в случай че прекрасното бъдеще, обещано от руския президент не се случи.

НАТО обяви намерение за усилване на присъствието в Централна и Източна Европа, като част от усилията да се противодейства на руската и ислямска заплаха. Вече имаме заплаха от полудържавно формирование, като Ислямска държава. Рисковете и заплахите са верифицирани и потвърдени. Колкото и да замитаме под чергата това обстоятелство, е факт, че България е гранична държава в развиващ се конфликт и в този смисъл първи рубеж на колективната отбрана. Австрия, Чехия, Белгия са далеч от този нестабилен регион. За разлика от Румъния, Словакия, Полша, Унгария и другите нови страни членки от ЕС, в България има наслагване и синхронизация на заплахите от исляма и от развиващата се несигурност в района на Черно море и Украйна.

При реализацията на своите планове и стратегии НАТО разчита на солидарността и разбира се съвпадението в оценката и готовността на правителствата на тези страни да мобилизират достатъчен, качествен и навременно ресурс, като освен, че се ангажират със собствената си отбрана, реализират и защита на съюзническите граници. Иначе принципът "атаката срещу един, е така срещу всички" и влизането в действие на член 5 остават пожелание.

Всички страни от ЦИЕ и особено граничещите със зоната на текущия конфликт около Украйна - страни от Прибалтийските държави, през Полша до Румъния осъзнават, че нямат собствен ресурс, за да защитават границите на НАТО и ЕС, и да спрат преливен ефект от конфликта. Поради това въздушното пространство на Прибалтика се охранява с партньорски ресурс.

Тези страни приветстваха готовността на натовските съюзници, в това число и САЩ, да разположат военни активи на постоянна или по-дълговременна основа, което да им позволи да отразят еволюиращи рискове за тяхната и за колективната сигурност. Тук спадат и съгласието за разполагане върху тяхна територия на специални мобилни формирования за бързо реагиране и противодействие на хибриден тип война - като тази в Крим и Украйна. Не искам да плаша читателите, но съм присъствал на разговори с водещи руски политици в началото на века по темата Крим и още тогава на тях им беше ясно, че ще завладеят първо икономически Крим, в това число и като масово закупуват ваканционни имоти и обекти. Каквото и да говорим в т.н. планове за извънредни ситуации, подобен сценарий у нас също трябва да се отчита, при това много внимателно, за да не се нагнетява паника или да пострадат ненужно невинни хора.

В България разговор по тази тема няма - традиционно се снишаваме, с надеждата проблемите да ни подминат. Затова отказваме или приглушаваме своите реакции. Мислим се за тарикати, а най-накрая оставаме с късата клечка. Както по време на Първата и Втората световна война.

Като връх на дипломатическо съвършенство се издига формулата на Борис Трети - "винаги с Германия, никога против Русия", но това е мантра без реална стойност, когато вече сте определен като "враг". Това не е абстракция - едно е да си признателен на Русия и да държиш на руско-българските отношения, друго е да оценяваш действията на ръководството на Кремъл и оценката за теб като враг, като непосредствена заплаха и 

да вземеш защитни мерки

Това е проява на комплекс за малоценност, който ни прави ненадежден съюзник. Да си припомним думите на генерал Иван Колев - не за да повдигам патриотичен дух, а за представя истинската дилема пред тогавашните и сегашните български управители : "Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа?".

Какво търсят руски военни самолети по нашите граници или по границите на нашите съюзници?

Задължително трябва да участваме в усилията за намиране на дипломатически решения, защото те винаги са най-евтините и най-ефективните. Но пред фактите на засилващата се руска военна машина и агресивна политика, пустословието и бездействието са престъпни. Можем само да се надяваме икономическите реалности да вкарат малко разум и охладят агресивността на управлението на Путин, но дотогава не можем да приемаме желаното за действителност.

У нас МО и МВР се карат кой да защитава границата с Турция, защото се смята, че загражденията и разположените сили ще ни защитават само от имигранти. Но ако попитате дали тези имигранти могат да бъдат част от хибриден тип заплаха, примерно от ИДИЛ, която националните армии и граници не ловят, какво става? При хибриден тип заплаха границите на отговорността между МО и МВР са размити, поради което е необходим интегриран отговор, а не административно парцелиране на сигурността. МО ще стане МВР, и МВР ресурсите трябва да бъдат използвани за защита на държавните институции от външни врагове.Заплахите са реалистични и актуални, изискват незабавна реакция, а не предмет на абстрактно теоретизиране. Дали "лошите" имигранти ще бъдат дефинирани като заплаха, в качеството им на потенциални терористи, или като "зелени" човечета, или хакери, няма значение по отношения на потенциалното въздействие върху сигурността на държавата и на нейните граждани.

Ако още не сте схванали за какво става дума, представете си блокирането на МобилТел и Виваком за няколко дни, а не за няколко часа, както стана тези дни. Какви биха били последствията върху живота ни и работата ни, върху способността да се защитаваме, да се организираме. Действително да нямаш телефон, телевизия или интернет е по-малко драматично за отразяване от медиите от терористична атака на джихадисти, но от гледна точка на ефекта върху държава и граждани, на преки и съпътствуващи щети - нещата са несравними.

Тази неспособност да разпознаем еволюираща и неконвенционален тип заплаха ни пречи да оценим и терапираме и други нетрадиционни и формално невоенен тип заплахи, касаещи икономическата, енергийна, кибер или финансова сигурност.

Кой "по длъжност" трябва да реагира на тях - МО или МВР или всички?

Тези вътрешни терзания и неспособност да актуализираме управленските технологии към предизвикателствата и заобикалящия ни свят ни пречи да реализираме успехи както в общия стратегически план на развитие, така и в отделните тактически стъпки. С други думи, ни лишава от малки, но постоянни победи и успехи, които са винаги необходими за консолидация на вътрешната ни увереност и капацитет за действие. Тези дефицити ще ни спрат, ако утре искаме да влезнем в Еврозоната, защото ще привнесем там неустановен и не добре управляван политически риск. В края на краищата нещата винаги опират до политическо доверие, а на управленско равнище то се формира само и единствено от качеството и бързината на нашите решения и реакции.

Вероятно поради оценка, че сме "слабо звено" - НАТО ни присъедини към групата на утвърдените членове Турция и Гърция - Югоизточния фланг - като ни извади от групата на ЦИЕ държавите. Последствията са значителни и нееднозначни - но затова никой не говори.

България не само не спазва задължението си за 2% от бюджета си военни нужди, но в бюджета 2015 година, вместо да увеличи намали военните разходи. Управляващите години наред партии поставят приоритет върху бюджета на МВР, който е в пъти по голям от този за отбрана. Освен социалната функция - заетите в системата на МВР са над 63 000 души при около 30000 души в българската армия. Раздутият щат на МВР не покрива по-добре целия спектър на рискове за сигурността, с които министерството трябва да се справя. Днес полиция и жардармения преимуществено се ангажират в опазване на обществения ред и защита на властта от социалното недоволство /справка оградите и струпването на огромни полицейски и жандармеристки части около Народното събрание при протестите/.

Капацитетът на българската армия да реализира отбранителни мероприятия във въздушното пространство, морското пространство и на суша - по охрана на граници от провокации и нападения, е на рекордно ниско равнище. Ако това не беше проблем, докато отношенията на Запада с Русия се развиваха в позитивен план или ислямската заплаха беше "под сурдинка", то сега е. Днес Русия ни обяви за враг като член на НАТО. Това не са само думи - зачестиха провокациите по границата, както и усилията по дестабилизация на страната.

Напомням още веднъж - не ние определяме Русия като враг, а тя нас.

При тези условия единствената възможност за защита на териториалната цялост на страната и на границите ни, като граници на ЕС и НАТО, при очевидната липса на готовност за увеличаване на военния бюджет е активно да участваме в съвместни инициативи и програми, като привличаме и използваме военни активи на други страни от НАТО за реализация на защитните функции, които сами не можем да изпълним.

Всички програми на НАТО имат подчертано отбранителен характер, докато военната доктрина на Русия и разгърнатите средства и планове в района на Черно море имат офанзивен подтекст и допускат /има достатъчно примери/ военна намеса зад граница, в защита на свободно дефинирани жизнени интереси на Русия на територията на Европа.

И да припомним - официалната руска военна доктрина определя като легитимна цел защитата на руски граждани зад граница. При това, забележете, няма никакво значение дали самите граждани искат или желаят тази защита. В краен случай може да спретне един "референдум".

Време е за избор.

Или да вдигнем собствения си военен бюджет и поддържаме разходите на нужното за изпълнение на ангажиментите ни равнище, та тогава да можем да отказваме чужда помощ. Ако, обаче нямаме собствен независим капацитет и ресурси - нямаме друг вариант, освен да използваме ресурсите на партньорите си.

Ако не сте забелязали, тече война - информационна, пропагандна и ресурсна - без правила, без граници. Да пасуваме или да се снишим - не е опция.

* Авторът е член на Центъра за изследване на Балканския и Черноморския регион и управляващ директор на "Иновейтив Енерджи Солюшънс". Бивш директор на "Делойт България" и посланик на България в Русия в периода 2000-2006 г. Коментарът е публикуван в личния му блог.