Методи Андреев

Много съм учуден от решението на български съдия да откаже регистрация на новата партия на Лютфи Местан, наречена ДОСТ. Едно от основните възражения е, че тази формация била с турско име, което значело „другар“, „приятел“. Второто е, че била етническа, а ДПС каква е?

Искам да попитам българските магистрати - къде бяха през 2012 година, когато се честваха 100 години от Балканската война, а в Кърджали беше отхвърлено предложението генерал Васил Делов, освободителят на Източните Родопи, да бъде провъзгласен посмъртно за почетен гражданин на града. Това мерзко деяние беше извършено от общинските съветници на ДПС. И тогава лидерът им Ахмед Доган поиска

българската история да бъде пренаписана и препрочетена

Той не каза нашата история, а подчерта - българската история. Доган гледа на нашата история като страничен човек, с небългарско съзнание. И забележете - по лошото и по укоримо, според него е, че Балканската война била форма на етническо прочистване, подобен бил и моделът на Възродителния процес.

Нали е ясно, че ако действително правоохранителните и правораздавателните институции са български, то срещу Сокола трябваше да бъде възбудено съответното наказателно производство още тогава. Доган удря в сърцето българската история и идентичност, националната ни гордост, войната, която е била първият свободен порив на България да осъществи своята велика мечта - излаз на три морета и обединение на българските земи, населени с етнически българи. Само напомням този скандал на Темида и питам:

Какво е самосъзнанието на почетния лидер на ДПС?

Българският съд казва така - член 11 от Конституцията забранява създаването на етнически партии. Само че този член беше в сила и когато беше създадено и регистрирано ДПС. Българският съд различен ли е през годините, какво се е променило, че преди можеше да се регистрират етнически партии, а сега не? Най-вероятно Темида е променена, защото този български съдия, чието е решението за отказ, най-вероятно е под влиянието на Делян Пеевски или на ДПС. Такова съдопроизводство можете да го наречете и сарайско-библиотекарско, ако искате. Целта на отказа за регистрация на ДОСТ е да бъде запазен моделът, който години наред гарантира олигархията, който гарантира задкулисието, сигурното политическо представителство, недосегаемостта на политическата система и на съдебната система, защото фундамент, стълб на съвременната българска действителност е корпоративно-политическата формация, наречена ДПС.

Навремето България сбърка, допускайки ДПС да бъде създадено. Тогава, в началото на демокрацията, нямаше никаква причина у нас да има етническа партия, каквато е ДПС. Тя бе изфабрикувана с основна цел да обслужи руския имперски интерес, но и да постави турците и мюсюлманите във феодална зависимост, и да разбие истинската демократична общност.

Русия винаги е била империя, независимо дали се е казвала Съветски съюз или Руска федерация. В това няма нищо лошо. Лошото е, че България не е могла, или в много малко исторически моменти е имала шанса да защити своя изконен, малък, но наш национален интерес. Когато у нас започва да се пропуква статуквото, започват наченките на перестройката, а анализаторските отдели на съветските специални служби няма как да не са си задали въпроса: „Как ще гарантираме нашето влияние, ако в България падне диктатурата на Тодор Живков ?“

Тогава са формулирали три схеми за въздействие.

Първата е енергийна зависимост

За това 26 години след промените всичките ни енергоносители са единствено с руски произход. Всичко, свързано с енергетика тук е руско. Това е първата зависимост, много ефективна. Сега има някакви наченки, че тя може би ще се пропука. Чак сега.

Другата зависимост е чрез разиграване на етническата карта

Под претекст това, което се случваше в бивша Югославия, да не се случи и в България, да не се изколим християни и мюсюлмани, беше създадена и допусната партията ДПС, уж като гарант на етническия мир. Но на всички беше ясно, че първата им цел беше на първите демократични избори СДС да няма мнозинство, а ДПС да се превърне във вечния балансьор-рекетьор.

Библиотекарско-сарайската групировка през последната година и половина се скъса по телевизиите да обяснява какъв голям патриот, какъв голям българин и родолюбец бил Доган. Даже изказаха кощунствени думи, че това бил един втори Левски... Пепел ми на езика...

Защо разиграват етническата карта? Защото българи и турци след Освобождението не са враждували никога. Аз съм от Перущица. На турците косъм не им е паднал от главата след Освобождението. Българите са изградили модел на мирно съвместно съществуване на две религии, на толерантност и зачитане. Той беше пропукан и заплашен единствено по времето на комунистическата диктатура. Първо, бяха променени имената на българомохамеданите. Това стана през 1972 г. Бил съм тогава на 12-13 години. Баща ми беше шофьор и можеше да пътува до Борино само с открит лист. После дойде Възродителният процес. Така диктаторският режим на БКП и ДС „осигури етнически мир“ - с кървави репресии, с погроми.

Проблемът с турските имена беше решен демократично след промените, мюсюлманите бяха доволни. Нямаше никаква причина в България да настъпи етнически конфликт. Той беше развит като митология, за да се обясни съществуването на ДПС и да се легитимира агентът на ДС Меди Доганов. Руският имперски интерес беше защитаван така 26 години. Ние виждаме, че и последната проява на Доган, когато Местан беше еднолично изгонен от партията, беше от полза на руския имперски интерес, а речта му беше пренаписана върху опорните точки на Путин, казани ден-два преди това. Тоест, това е рубладжийска партия, независимо какво говорят.

Третото влияние на Русия в България

То е по линия на православието, културата и медиите, разбира се, и бизнеса, който е 60-70 % руски.

Какво предлага в момента българската политическа действителност ? Предлага възможност да бъде пропукана етническата карта - този втори стълб, за който говорихме. Да се появи един реален нов политически субект, който стъпва на ясно заявени евроатлантически ценности. Евроатлантизмът е основната ценност на новата партия на Лютви Местан. И се появяват най-различни рубладжийски говорители, които казват сега: “Браво на българския съд“. За какво „браво“ говорим? За това,  че не даваме възможност на това малцинство да има право на различен избор? Така продължаваме да капсулираме турците и мюсюлманите, лишаваме ги от една демократична алтернатива - да могат по свободна воля и избор да дадат своя глас.

През последната година и половина единствено ГЕРБ от системните български партии има известен успех в малцинствените райони. Там действително има сериозна политика за привличане на българските турци и мюсюлмани, но това не е достатъчно. Тези хора трябва да имат право на избор за своята общност. Не да гласуват за рубладжиите от ДПС, които днес са приказно богати. Това право беше отнето от български съдия. Говори се, че съдийката, взела решението, е пред пенсия. Не изключвам отказът за регистрация на ДОСТ да е библиотекарско-сарайска провокация. Влиянието на ДПС в Темида е все още изключително голямо, особено след появата на модела „КОЙ“. Този процес трябва да бъде много внимателно следен и да му се противодейства.

Това, което се случва с паравоенните формирования , с руски инструктори, с техните заявки, че са готови да променят установения държавен строй, вече се появяват на определени обществени места с камуфлажни дрехи, готови да бият, да насилват, добавено към решението на съда за ДОСТ, е

едно голямо обвинение към т.нар. българска демокрация

Това не е демокрация, това е по-друго нещо. Решението на съда е дълбоко политически обосновано. Съзирам опит да запази статуквото, да не се позволи да има нов, мощен център с евроатлантическа насоченост, да се запази тайната власт на Доган и задкулисието, да се съхрани олигархията, руското влияние, рубладжийското присъствие сред българския политически елит.

Първият стълб на руските интереси у нас се пропука със започналите проучвания за газ и нефт в Черно море. Вторият - етническата карта, също не може да издържи още дълго. Вече е под въпрос дали тя ще бъде използвана в полза на руския интерес в България с появата на един нов център с евроатлантическа насоченост и принадлежност. Това няма как да не тревожи петоколонниците, както и сарайско-библиотекарските послушници в Темида, които остават последните пазители на задкулисието.