Д-р Мирослав Дърмов, Лексингтън, САЩ,

специално за Faktor.bg

Винаги ми е било странно как човек може да си постави името под абсурдни, може и да се нарече платено пропагандни анализи и когато реалността се окаже напълно различна, не само да не го е срам, но и да продължава да настоява да бъде възприеман като експерт. Имам предвид прогнозите на Кънчовците, Асланов и още плеяда близки до тях агенции относно изхода на изборите за Европейски парламент в България. То не беше водещото място на БСП и коалиция, то не бяха едва ли не равни резултати с много неизвестни, пак в полза на същата партия. И разбира се мненията им бяха широко мултиплицирани в общественото съзнание от лоялните медии. Интересно е сега, когато нещата по евровота станаха ясни, дали българската социологическа асоциация ще има куража да изрази становище по подобни псевдо научни злоупотреби за партийни цели, понеже, ако не намери куража да го направи, просто убива социологията като наука.

За разлика от гореспоменатите господа социолози-политически анализатори, когато поставям името си под текст, независимо от организираните атаки на тролове-коментатори, работещи за компрометирането на името ми, винаги съм се старал да представя на читателите обективна позиия и оценка на случващото се, както и вероятните насоки за развитие. Така например, на 8 април 2014 http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/18983... , месец и половина преди изборите, във Faktor.bg публикувах оценка, може би единствена в българските медии в онзи момент, че Сергей Дмитриевич, като лидер на БСП и ПЕС ще загуби Европейските избори както в България, така и в европейски мащаб. В родната реалност резултатите от вчерашното (25 май 2014) гласуване са може би 

най-катастрофалните за БСП в цялата история на прехода

До този момент БСП не е имала електорален резултат, равен или по-слаб от този на ДПС. И всичко това - благодарението на лидерската роля на Станишев. Единствено Сергей Дмитриевич, арогантно отрича този факт, както и, разбира се, вярното му обкръжение, намерило своето място в ръководните органи на партията и парламентарната й група, които отлично разбират, че отиде ли си той, и тях безвъзвратно ще ги изтрият от политиката. Просто въпрос от значимост за личното им съществуване. Осигурил си по този начин лоялността на Изпълнителното бюро и Националния съвет, които безалтернативно декларират, че председател на партията се сменя на конгрес, а такъв имаше съвсем скоро, в нощта след изборите на българските граждани се представи един безкрайно циничен и неадекватен лидер на БСП. Разбира се, за оставка и дума не може да става, нито от поста в партията, нито в ПЕС. Виждате ли, резултати още нямало! За българските условия, подобна увереност наистина би следвало да бъде обеспокояваща. Стар болшевишки принцип е, че най-важно е кой брои бюлетините. Току виж се окаже, че съкрушителната загуба на столетницата не е толкова печална, макар че крахът едва ли би могъл да бъде заметен под миндера. Колкото до Европа, подобни следизборни изненади едва ли са възможни, и още в 23 часа на 25 май средствата за информация осведомиха, че ЕНП ще има най-голямата парламентарна група и следователно Жан Клод Юнкер ще е новият председател на Еврокомисията, а не Мартин Шулц, както Станишев и компания чрез придворните си медии се опитваха да внушават през цялата кампания. А колкото до резултатите от днешните избори, Сергей Дмитриевич, отново със стар болшевишки маниер, обвини врага с партиен билет (АБВ) и непросветеността на масите, неразбрали поведението на БСП по кризата в Украйна. А най-смешното дойде с обвинението на Станишев към ГЕРБ, че те не провеждали предизборна кампания. Странна логика! Защо им е на ГЕРБ да провеждат предизборна кампания, когато Сергей Дмитриевич е лицето на листата на БСП. В подобна ситуация избирателят вече е направил своя избор и никаква агитация от политическия опонент не е необходима.

Интересното в случая е защо в подобна ситуация на тотален изборен провал Станишев 

демонстрира подобна надменност към волята на избирателите

Отговорите на подобен въпрос биха могли да се търсят в изявлението на коалиционния партньор - ДПС, партия, която по необясними причини в нощта след изборите се определи от представителите на медиите като големия победител. Всъщност, ДПС взе това, което винаги е имала на избори. Изплашеният електорат на тази партия винаги е гласувал под строй за това, което му е разпоредено от местните гаулайтери на организацията. Новите проценти за ДПС при калкулирането на резултатите от евроизборите идват не от разширяване на електоралната база, а от убийствено ниското участие на гласоподаватели в тях. Впрочем, това не е случаен феномен, а резултат от целенасочена пропаганда на контролиращите политическите и информационните процеси в България. С това се цели отвращаване на населението от политическия живот, за да може партии с твърди електорати като БСП и ДПС в коалиция да определят разпределянето на властта. За това писах на 30 април 2014 пак във Faktor.bg http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/19947... и активността от 30% на тези избори потвърждава прогнозата ми. Така Лютфи Местан има самоувереността на протестантски пастор да обяснява, че при четири евромандата ще има нова реалност. Разбирай, че икономическите структури, гравитиращи около ДПС ще имат 

нови претенции към властта, 

а не, че ще има нова коалиция в парламента или извънредни национални избори. И в тази насока бяха всички обяснения, че електоратът на тази партия им е гласувал доверие като съуправляващи, следователно е доволен, че ДПС е лоялен и предвидим партньор, и че изборите не са показали алтернатива. Последното съждение за алтернативата наистина е обезпокояващо. При подобна логика, ако предизборно няма ясно очертан управляващ, може да се стигне /при екстремно тълкуване/, че изборите се оказват излишни. Но понеже времената все пак са такива, че трябва да има някаква илюзия за демократичност в България, Местан отдели доста думи в експозето си на коалиционната култура и прогнозата, че при отвращение на населението от политическата реалност и 30% избирателна активност, в близките десетилетия страната ще се управлява коалиционно. За сега, това е коалицията БСП-ДПС. И няма значение, че партията на Сергей Дмитриевич се е представила толкова жалко. Аритметиката е, че ГЕРБ плюс отцепници (разбирай при новия политически жаргон - ББЦ) реално е това, което партията на Борисов получи на парламентарните избори. Неизвестният засега фактор е поведението на Атака след провала й от евроизборите. И ако там има само бутафория, Станишев ще продължава да олицетворява мандатоносителя, независимо че се провали тотално и като лидер на БСП и като председател на ПЕС. Не беше губил евроизбори, вече има и това падение в своята колекция на поражения. За съжаление се оказва, че единственият начин тези хора да си отидат от властта, преди да са обезверили безвъзвратно българина, е натискът на протестите.