Информационното затъмнение е съучастник в политическата шарлатания на левицата

Електората на столетницата живее в паралелен свят на розова реалност, ориентиран е към присвояване на националната собственост

Д-р Мирослав Дърмов, Лексингтън, САЩ, специално за Faktor.bg

Ако човек обърне внимание на предизборната платформа на БСП и задачите, които си поставят за изборите за Европейски парламент, може просто да му потекат лигите. От там тече мед и масло. Парафразирайки въведението от Комунистическия манифест, като изходна позиция те определят, че: “Друг вид призрак днес броди из Европа – призракът на Негодуванието от настоящето и Страха от предстоящото. Надеждата е рядкост, в остър недостиг са справедливостта и солидарността.“ Разбира се, нито дума не се казва къде е първопричината на негодуванието и кой породи страха от предстоящото, но се надявам, че избирателите имат ясен отговор на тези въпроси и на предстоящото гласуване ще направят своя избор. 

Игнорирайки отговора на тези първоначални въпроси, от платформата „За социална Европа“, българските социалисти отварят торбата с обещанията. И понеже става дума за Европа, залъгването на населението може да бъде съвсем на „ангро“. Обещават се гаранции за всеки гражданин за достоен живот в справедливо и социално общество, преучредяване на пълноценен социален съюз, осигуряване приоритет на реалната икономика и на пазарните стимули (тук вече не са много социални, но кой от електората ще забележи) насърчаващи разтежа, и по-нататък съвсем го дават през просото: “Да градим общества, успяващи чрез знанието и духовността в новите реалности на дигиталната среда.“ “Да развием ЕС като съюз на солидарността-заедно сме по силни!“ и така нататък. Само че, след всичките тези хубави думи, логичен би бил въпросът:

Как ще се постигне това? 

Прави впечатление, че в българските медии информация има предимно за предизборните обещания на БСП, но отсъстват анализи за структурата и механизмите за формиране на европейските институции след изборите. Ясно е, че за БСП тези избори се възприемат като тест за легитимност в управлението, но реално информационното затъмнение е съучастник в политическата шарлатания. А нали срещу това всички негодуват? Но за да не е изцяло пустош в медийната среда, Сергей Дмитриевич обясни, че ако Мартин Шулц оглави Еврокомисията, България ще влезе в Шенген. Наистина, не е потвърждение, че хубавите неща от платформата ще се случат, но все пак България ще е в Шенген.

В този момент се стига до въпроса как Мартин Шулц ще бъде избран на желания пост? И тук мълчанието е наистина звучно. Европейският парламент има 766 места и председателят на Европейската комисия се предлага от Европейския съвет и се избира от Европарламента. Амбициите на Мартин Шулц към поста се базират на практика, предложена от Европейската народна партия (когато тя имаше мнозинство) председателя да бъде избиран от парламентарната група с най-много представители. Но при настоящата неяснота в прогнозите, Народната партия се дистанцира от своето предложение, а това е в изгода и на по-малките фракции, като либералите например. Последните социологически изследвания от 3 април 2014 показват интересни резултати. ПЕС и ЕНП имат равни резултати от 28,2%, следвани от Либералите с 8,3%, Левите с 7,3%, Консерваторите с 6,1%, Зелените с 5,1%, Демократите с 4,8% и една голяма група от независими, представляващи 12% от броя на възможните депутати. При подобно разпределение на силите, коалиция център-ляво или център-дясно трудно биха могли да се реализират, но големият брой 

независими депутати могат да бъдат неизвестния фактор в системата. 

Следователно, на дневен ред остават вариантите за голяма коалиция (ПЕС-ЕНП) или супер голяма коалиция (ПЕС-ЕНП-Либерали). При подобна конфигурация въпросът за председателското място в Еврокомисията е обвит с много неизвестни. Вероятността да няма водеща партия или отпадането на практиката кандидатът да е от най-голямата група, въобще не работят в полза на Мартин Шулц. В допълнение, останалите кандидати за този пост, особено от ЕНП и Либералите Жан-Клод Юнкер и Гай Ферхофстадт, са много по-малко противоречиви от избора на социал-демократите. Мартин Шулц се смята за привърженик на централизацията в Европейския съюз, което го противопоставя на интересите на големите държави в съюза като Германия, Франция, Великобритания и т.н., които в момента определят политиката на Европа и едва ли са склонни да загубят тези позиции. А това е сериозен проблем за избирането на Шулц и кандидатурата му ще бъде подложена на атаки от всички страни. Като илюстрация би могло да се приведе поведението на едно иначе клонящо към социал-демократите в Германия издание като „Дер Шпигел“, което неотдавна го подложи на сериозна критика във връзка с използване на позицията си на председател на Европейския парламент в сегашната предизборна борба. А това за Европа е сериозно обвинение и избирането му съвсем не е сигурно. Както е и много вероятно

структурата на Европарламента да не е в полза на ПЕС. 

Но това едва ли е изненада. Сергей Дмитриевич (председателят на ПЕС), не е губил само европейски избори, обаче те му предстоят. Истината в политиката е, че когато след народния вот отделна партия не е в състояние да реализира програмата си, тя реално е загубила изборите.

При подобна реалност е учудващо защо в БСП отиват на избори с нереалните обещания от предизборната си платформа. Трудно е да се допусне, че те живеят в паралелен свят на розова реалност, като се има в предвид ориентацията на тази партия към присвояване на националната собственост. А това показва, че са безжалостни реалисти. Или може би те до такава степен презират електората си, че могат да си позволят да му сервират какви ли не фантасмагории. Или тази партия, с мъдрите си ръководители е достигнала дъното на интелектуалната нищета и може да пропагандира само розови сънища, както и да оборва опонентите си само с анонимни тролове. По този начин социална Европа не може да бъде постигната, но ако БСП има седем, а не шест места в Европарламента, ще проглушат ушите на всички с твърдение, че са получили вот да продължат да управляват.