Илиян Василев, специално за Faktor.bg

Ще нападне ли отново Русия Украйна? Отговорът на този въпрос тревожи умовете и сърцата на политици и обикновени хора. Как стана така, че от Европа, в която военните конфликти от миналото се смятаха за забравени изведнъж отново се изправи на ръба на усещането за предстояща война?

Криза на ценности, криза на възможности или тотална криза? Вероятно по-малко от всичко.

Единствената разлика между миналото и днешния ден е неудовлетвореността на Русия и на нейния лидер, че тя не може да се впише със свой запис в Европа, в света и изобщо в модерността на съвремието. Кремъл няма валидни към момента глобални аргументи, извън военната сила. Нито има шанс да се превърне в глобален лидер в икономика, финанси, иновации, технологии - за да смени неосъветския си военен модел на развитие и основаната върху него вътрешна и външна политика.

Остана грубата сила, 

оръжието и значителните като мащаб и численост войски, готовността да причиниш жертви и щети, без да се съобразяваш със собствените ти жертви и разрушения. Лудизъм във външната и вътрешна политика, който малцина други страни и политици могат да си позволят.

Но дори военната сила има предел на своята полезност, който постоянно се свива заедно с изоставащата индустриална и технологична база, която я поддържа. По естествен път се стигна до положение, при което дори наличието на екслузивна стратегическа ядрена триада не отменя базисния факт - светът се развива извън желанията на Кремъл. Русия не може да се противопостави на санкциите, въпреки хилядите ракети и ядрени бойни глави.

В редките случаи, когато страна или политик бъдат заставени да слушат Москва, то това не ражда устойчива свързаност, да не говорим за симпатии.

Приблизително така стоят нещата и във връзка с надвисналата заплаха от нападение на Украйна от страна на Русия.

Липсата на вътрешна перспектива, както в икономически, социален, така и в политически план, принуждава президента Путин постоянно да търси медийни фойерверки, които да държат вниманието на руската общественост извън полето на непосредствените тревоги.

Сирия свърши определена работа, като отклони фокуса от статуквото в Източна Украйна. Но колкото да е силна анестезията на сирийските събития, тежестта на новините от Крим и Източна Украйна са несравними.

Крим не генерира нужния патриотичен дух

и позитивни новини за вътрешността на страната, да не говорим за тоталния провал на Минските споразумения. Москва разчиташе на тях да поддържа видимост на преговори с потенциал за дипломатически натиск върху Киев и без прякото участие на Вашингтон.

Още по-тревожно стоят нещата с подкрепата за Русия след населението на окупираните райони - Крим, Луганска и Донбаска области. Там на практика икономика няма, приходи също и регионите са изцяло на издръжка на руския бюджет. Крим също получи кратко послание като отрезвителен шамар от премиера Медведев - пари няма, но иначе сме с Вас.

За да подтисне влиянието на икономическата и социална безпътица в Крим, Донбас и Луганск, на Кремъл му е нужна постоянна и ескалираща милитаристична доминанта, дори истерия, както в самата Русия, така и в окупираните райони на Украйна. Не случайно бе организирана и провокацията, която наподобява операцията в Глайвиц на Хитлер от 31 август 1939 година с "разкритията" за терористични планове на украинските спецслужби на територията на Крим.

Целта бе и остава нагнетяване на напрежението до "червено" за да се държи опонента в постоянни догадки относно намеренията и готовността на Кремъл да пресече червената линия и премине в пълноценна офанзива.

Мнозина авторитетни наблюдатели и познавачи на руската военна машина и на Кремъл отказват да изключат вероятността от открит военен конфликт и нападение от страна на Русия както по вода и въздух, така и по суша. Павел Фелгенхауер, когото добре познавам, си спечели репутация на най-добрия независим военен наблюдател в Русия. Той отбелязва, че по почерка и логиката на предприетите маневри с незапомнено струпване на войски и въоръжени сили от времето на нахлуването в Чехословакия от 1968 година, не може да изключи те да са прелюдия към офанзивни военни действия.

При това Фелгенхауер посочва и оптимален, според него времеви прозорец за атака - между 5-10 септември.

Със същата цел - да създаде максимално психологическо натоварване върху партньори и противници - руското министерство на отбраната изпрати във Вашингтон на "разяснителна мисия" Руслан Николаевич Пухов, директор на Центъра за анализ на стратегии и технологии, и член на Обшествения съвет към Министерството на отбраната на РФ. Там той произнесе забележителните думи : "Сегашното военно планиране и строителство на Русия е подчинено на главния и фундаментален за Москва днес въпрос в сферата на сигурността - украинския. Загубвайки след 2014 година практически всички лостове за влияние върху Украйна, освен силовите, руското ръководство е принудено да разчита именно на тях. Създаването на мощна групировка на украинското направление ще позволи на Кремъл да разшири спектъра от силови възможности за реагиране на украинската ситуация".

Подобни откровения на човек от кухнята на руската военна политика трябва да се оценяват с доза съмнение, доколкото се вписват идеално в стратегията на Кремъл да играе на ръба на провокацията и допустимото, да стресира чрез допускане на немислимото и най-вече да влияе чрез страхуване и блъфове на стратегическо равнище. Това е същност от същността на 

покер политиката на Путин

Защо е малко вероятно, без да се изключва, Кремъл да предприема открита офанзива и атакува тотално Украйна?

Първо, развитието на ситуацията в Източна Украйна красноречиво показва - украинците са готови и способни да се борят и да оказват ожесточена съпротива. В този смисъл няма никакъв вариант за бърза победа, а и елементът изненада не е на руска страна. При всички случаи жертвите ще бъдат повече отколкото руската общественост ще може да преглътне или да бъдат скрити.

Второ, при анексирането на Крим Путин направи максималното за да придаде някаква международно-правна легитимност на действията си на полуострова чрез набързо спретнат референдум. При атаката срещу Украйна - шансовете за подобна мимикрия са нулеви - Русия ще бъде ясно и открито призната за агресор с всички произтичащи от това последствия. В скоби да вметна, че в момента Украйна води четири дела в международни арбитражи за щети, които анексия на Крим и нахлуването в Източна Украйна са и нанесли, в допълнение са споровето между Нафтогаз и Газпром.

Хипотезата, че Москва може да постигне решаващо предимство и да атакува Киев, като се стреми не към победа, а да получи очевидно атакуващо предимство, което да принуди западния свят да преговаря с нея, да смъкне санкциите и да признае анексия на Крим, е за наивници. Машината на НАТО, за разлика от преди две години или от времето на грузинската криза, вече е задействана. Много по-вероятно е влизайки в Украйна, Русия да влезе във война без срок и с много жертви.

Трето, в Русия предстоят избори през септември. Военната и свързаната с нея патриотична тема действително може да мобилизира допълнителни гласове, но социалните и икономически реалности отдавна не водят до автоматично и безпроблемно преливане на симпатии към властта по познатата линия "милитаризация-Родина-подкрепа".

Големият кошмар на Путин е Украйна,

която се справя с проблемите си и се развива независимо от вътрешно руските политически и стопански цикли. А има изгледи за стабилизация, включително и като се измерват през ключови макроикономически показатели. Намесата на професор Балцерович като съветник на президента Порошенко не остава без да бъде отбелязана. Въпреки очакванията на Кремъл, че Киев ще рухне след откъсването на Крим, на Луганска и Донецка област, реалността го опроверга. Дългът на Украйна и гривната, макар и в тежко положение, не са излезнали извън контрол, както очакваха в Москва.

Президентът Путин превърна непредсказуемостта в свое ключово оръжие - но тя все повече се превръща в ключова слабост, особено когато изборът между различни варианти за действие се основава върху избор между крайно негативни варианти.

Да, той може да провокира ново военно напрежение и да нареди на своите войски да нахлуят в Украйна. Но Путин не е ненормален, той знае, че това ще бъде неговия край - при това не подобен на този на Елцин, а край в немилост и с груба развръзка.

Затова колкото и сгъстени и мрачни да са прогнозите вярвам, че при цялата кампания на тотално нагнетяване на напрежение и на психологически натиск срещу Украйна и Запада, нещата ще свършат там където и започнаха - със силно дрънкане на оръжие и хибридни информационни войни.

Но това вече не е новост, нито непредсказуемост, а рутина, с която Западът, макар и с неохота, научи да се справя.