Адв. Веска Волева, специално за Faktor.bg

Поръчковите писачи на банките отново се събудиха. Задръстиха медийното пространство с плач, сълзи и сополи. Ужас - банките щели да минат на нормален режим - да упражняват съда по предназначение, да бъдат обикновена и равноправна страна в процеса, а не привилегирован използвач, който е стъпил върху няколко режима, от които ползва само благата. От държавните учреждения -привилегията да получават всичко, което поискат, независимо от това дали им се дължи или не. От търговските субекти - печалбата, въпреки че не е извоювана със знания и умения, а с платени и лобистки законови капани . За сметка на това от тези различни режими те не носят задълженията - банките и банкерите могат да правят странични фирми на майка си , баща си и леля си, и всичко да отива в тази фирма - никой няма право да поиска дори тази информация, камо ли да изисква декларация. 

Това го видяхме при аферата с КТБ, приближените на която изпиха кръвта на България. Кръвта на България пие и една друга банка, за просперитета на която ние наливаме милиони, а роднините и близките на "честните банкери" са "успели", "умни" и целите в бяло, защото милионите са в тях - нашите милиони. По думите на един мастит инженер , нарекъл се банкер, "неудачниците" нямат място под слънцето, а още по-малко в бизнеса. Това място е само за тях, богоизбраните. Напоследък сладникавите поръчкови интервюта на известни "банкери" отстъпиха място на истинската жлъч , защото кокалът, който са налапали (говоря за лобисткия чл. 417 от ГПК приет от Тройната коалиция, който дава изключителни права на банките) отново е застрашен.

Изумява ме злобата на лобистите

Епитетите, заплахите, откровените лъжи и фалшивата грижа за клиентите са само удобни инструменти от арсенала на Макиавели. Противопоставянето също върши работа - уж защитават вложителите за сметка на кредитополучателите, т.е. банките не са търговци на услуги, а социални служби, заместващи държавата. Единствените защитници на кредитополучателите - адвокатите, са представени като основните врагове. Важно е те да бъдат очернени, че взимали хонорари за да няма защита от никъде. А уважаемите банкери се представят като хора, които без пари работят! Цветан Василев без пари ли остана? Той не получи ли титлата "банкер на годината". Аз не съм видяла адвокат да яде по телевизията хайвер за педесет бона килограма, но такива банкери не са рядкост. При цялата честност и професионализъм на финансистите, защо започна втори банков срив? БНБ, нали уж разполага с най-добрите експерти в банковото дело, защо проспа провала на КТБ? Отговорът е прост - защото защитаваше единствено интересите на една шепа богоизбрани за сметка на всички граждани.

Сега отговарям и на друг лобистки напън - не е вярно, че ако се премахне този текст (чл. 417)  кредитополучателите ще изгубят. Тъкмо обратно - те ще докажат правата си и банката ще плати разноските им, а няма да плащат безропотно недължими пари. Заповедно производство пак ще съществува, но няма да се изпълнява предварително, т.е. имотите няма да се продават преди съдебното решение. Разликата е много тънка и тук е хитрата игра на лобистите.

Искат да ни внушат нормата - банките са прави, дори и когато съгрешат. Но погледнете съдебните решения - там надплащането от страна на нещастния български гражданин и бизнес е поголовно и е установено със съдебни експертизи. "Андрешковците", както наричате клиентите си, са доказали, че банките са ги ограбили. Но доказването им в крайна сметка се оказва безпредметно, защото имотите им са вече продадени от съдия-изпълнителите, въпреки, че още дължат на "добрите" банки. И всичко това е благодарение на прословутия член 417 от ГПК, за който горко плачат лобистите и не искат да бъде покътнат. Когато този текст се приемаше на тъмно, излъгаха, че това било изискване на Европа. Европа, обаче, не само че не е имала такова изискване, а тъкмо обратно - от 1993 година е излязла с Директива 93/13/ ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори, с която е сложила юздата на алчните. Защото те и там са си пробутвали привилегированите си режими, но онова общество не ги е изтърпяло. Нашето, обаче, е още девствено и ще изтърпи на гърба си всякакви пирамиди,  докато се усети, че е 

ограбено нагло

Българите трябва да знаят, че, механизмът, по който банките унищожават държавата ни е следният: с високите лихви по депозитите отказаха българина от инициативност, бизнес и инвестиции. Никой няма интерес да печели по друг начин, освен чрез лихви. С високите лихви по кредитите вторично унищожиха бизнеса, тъй като, определяйки непосилни и непознати в цивилизовния свят лихвени равнища и вдигайки ги незаконно веднага след сключването на договора, направиха непосилно връщането на кредитите. А чрез антинародния член 417 от ГПК разпродадоха на безценица имотите на наивниците. По този начин банкерите хем взеха парите, хем прилапаха и имотите. Сега ги отдават под наем на бившите собственици, или им ги предлагат на тройна цена, но те нямат вече сили не само за бизнес, но и за живот. По същия начин унищожиха и гражданите. Парите са в чужбина. Там подгониха и българите, но те ще мият чинии, за разлика от тях. Всичко е в резултат на чл. 417 от ГПК, на амбразурата на който са се подредили лобистите.

А че интересът е огромен и че става въпрос за много пари - няма съмнение. Само че големите парични интереси са от страна на банките и лобистите, които пазят третия си привилегирован режим - да нареждат на съда с какви суми да се одере потребителя и съдът изобщо да не пита това истина ли е или не, а да издава незабавно изпълнителен лист и да се продава всичко, което е част от обезпечението. Няма какво да се бавим с доказателства и възражения - съдът не е за това, той е да бъде в услуга на банките и банкерите.

Впрочем, какви са им заплатите, като толкова скачат против адвокатите? Какви са фирмите на роднините им? И нямат ли личен финансов интерес кресливите лобисти - я банка, я финансова къща, я пари за обслужване на банките? Този ненаситен апетит за пари се сблъсква с отмяната на чл. 417 от ГПК за банките, при който ямата за пари се затваря, а задължението трябва да се доказва, а не да се работи по т.н. извлечение от сметка, в което са отразени изгодни за своя издател /банките/ факти. И ако съдът не ви харесва, променете това, но не оставяйте контрата в най-беззащитните.

И не е вярно, че кредитите са лоши. Те са направени лоши от банките, които, вдигайки лихвата всеки месец и правейки ги неизплатими, ги наричат такива.

Имало такъв текст в ГПК и по соц време - да, но тогава банките и банкерите не бяха такива ненаситни акули, унищожаващи всичко по пътя си. Те бяха уважавани държавни и общински институции, които не си позволяваха пладнешки грабеж, от който сега всички сме пропищели. Грешката на българите е, че голямата част от тях са подвластни на вече невярното убеждение, че става въпрос за уважавани, честни и загрижени за него институции. Тъкмо обратно - тук са се наместили дъщерни на чуждестранни банки - пиявици, чиято единствена цел е да изсмучат и изнасят в чужбина парите на България. Справката е много лесна - отворете Търговския регистър и по имената на банките, и на лицата в нея ще видите черно на бяло - кой каква дъщерна или роднинска фирма е направил, къде е ситуирана тя и къде отиват парите ни. Банкерската наглост след КТБ ме изумява. Но ние сме в същия правен режим и следователно трябва да очакваме следващата бомба. 

Бомбата обаче ще бъде за наивния българин,

а не за банкерите и роднините им, защото те просто ще последват парите си там, където са ги изпратили преди бомбата. А достойнството ни изисква да започнем борбата си с тях отнякъде - най добре с мракобесния чл. 417 от ГПК, който обезсмисля всяка справедливост, тъй като когато са ти отрязали главата - закъснялото правосъдие е безсмислено.

Най-наглото твърдение на тези вълци в овчи кожи е, че те защитавали длъжниците. Абсолютна лъжа. Първо - това не са длъжници или поне голямата част от тях. Те са наречени така от банкерите и лобистите, тъй като именно банките са ги поставили в това положение . Не "длъжниците", банките не изпълняват задълженията си, неизпълнявайки договорите и вдигайки месечните вноски, вместо да ги намаляват. Всички знаем, че обективните индекси /либор, софибор, юрибор и др./ са спаднали драстично и това предполага намаляване на лихвата. Поради това неизпълнение не само на договорите с клиентите, но и на европейските директиви, банките нямат интерес от състезателно съдебно производство, защото ще лъснат тези хитринки. А всеки юрист знае, че не можеш да черпиш права от собственото си виновно поведение. Банките искат именно това - никой да не знае какво търговско и етично поведение имат в отношенията си с клиентите. И ако българинът не бе толкова страхлив и смачкан и имаше малко повече смелост, би завел масово дела срещу зализаните самодоволници, които крадейки го учат на ум и разум. Но страхувайки се от разпродажба на имотите му, той е стегнат в менгеме, което не му позволява да се защитава. Обаче понякога и слепият проглежда. И започва да чете решенията на Съда в Люксембург, който ясно ни показва, че такова законодателство е противно на европейските правила, че такъв член /417/ за банките няма в Европа и че ГПК следва да се промени.

Който има интерес и желае, може да погледне в интернет - Решение на Съда в Люксембург от 26.04.2012 година по дело №С-472/10 година; Решение от 14.03.2013 година по дело № С-415/11 година. Там се казва, че липсата на възможност за спиране на принудителното изпълнение накърнява ефективността на защитата. Именно това е причината кредитополучателите да не водят дела, с което пък банките и лобистите им ни проглушиха ушите.

Каквото и да правят, както и да лъжат, както и да заплашват банковите лобисти и пиари, колелото се върти. Те ще бъдат поставени на мястото, което е отредено за всички бизнес-субекти и ще печелят толкова, колкото всички банки по света.