​Социалистите замениха физическия терор (червен и кафяв) с политически (зелен и розов)

Резултатът е мека форма на терора, следене, двойни стандарти, лепене на етикети, така добре познати от времето на комунизма

Толерантността към нетърпящите различия не е равенство, това е подчинение

Нено Димов

След победата на свободния свят в Студената война, изглеждаше, че битката за свободата и демокрацията е спечелена окончателно.

Четърт век по-късно виждаме, че разпадът на Съветския съюз сложи край само на най-нечовешката проява на социализма.

Прикрити под маската на демократи, социалистите продължават битката със свободата на индивида и свободната инициатива, но с нови средства - политическата коректност, левият мултикултурализъм, зеленият екстремизъм и ограничаването на свободата на словото.

Левият мултикултурализъм ни вменява да сме толерантни към различията. Но това е възможно само ако се приеме от всички!

Не може да има многообразие на култури, ако едната не търпи, не понася останалите.

Това е конфликт, а не многообразие

Не може да си толерантен към онези, които не те понасят.

Да кажем ясно – толерантността към нетърпящите различия не е равенство. Това е подчинение!

Европа има култура и ценности, постигнати през вековете с цената на усилия и жертвоготовността на милиони хора, много от които са платили с живота си.

Мултикултурализмът настоява за признаване на религиозните различия, но ние трябва ясно да кажем, че дискриминацията не е религия, това е инструмент на социализма.

Най-видимата проява на дискриминация е към жените, които за нашата, европейската култура безспорно са равни на мъжете, но не и за ислямистите, които вярват, че жените са низши същества, които трябва да са подчинени на мъжете. Това атакува сърцето на нашата цивилизация, но политически коректните леви женски организации мълчат.

Зеленият екстремизъм 

ни вменява вина и насажда страх. Основен инструмент е заплахата от екологичен апокалипсис, а виновникът е индустриализацията. Тази индустриализация, която е в основата на просперитета и благоденствието, която е направила хората по-богати и по-независими.

Но социализъмт е възможен в среда на бедност и зависимост, затова трябва да се противопостави на индустриализацията и капитализма изобщо.

Флагман на екологичния апокалипсис е глобалното запотпляне и човешката вина за него. Прогнозите за промени в климата и последиците от тях, които бяха направени през 80-те години на миналия век и се отнасяха за 2010-2015 година се провалиха, но това не пречи темата да се експроатира отново и отново като заменя комунистическия призив да се жертваме днес в името на „светлото бъдеще“ с жертва днес, за да има изобщо бъдеще.

Политическата коректност

ни отнема свободата на словото и действието.

Недопустими се оказват всякакви изказвания, оскърбяващи слуха на която и да е, по правило, малцинствена група. Бедните всъщност са „социално слаби“, умствено изостаналите – „умни по различен начин“, циганите са „роми“. Назначенията и уволненията се контролират не по кадърност и умения, а по кнотната принадлежност към определена малцинствена група.

По този начин социалистите замениха физическия терор (червен и кафяв) с политически (зелен и розов).

Невъзможността едно малцинство да получи властта бе заменена с даване на привилегии на всякакви малцинства за сметка на мнозинството и отново под рубриката „всички сме равни“.

Резултатът е мека форма на терора, следене, двойни стандарти, лепене на етикети, така добре познати от времето на комунизма.

Всеки вид терор е враг на свободата, а без свобода не може да има демокрация.

Ако искаме свободно и демократично бъдеще трябва да идентифицираме точно новите мутации на социализма, а именно: политическата коректност, левият мултикултурализъм, зеления екстремизъм и да насочим усилията си към тяхното премахване.

Б.Р. Изказването е направено при учредяването на българската организация на Световната лига за свобода и демокрация. Предоставен е на Faktor.bg от автора Нено Димов, който е президент на българската организация на Лигата.