Илиян Василев, специално за Faktor.bg

Чета интервюто на генерала - президент и не преставам да се учудвам как почти във всяко изречение или мнение има вътрешно противоречие, което издава напрежението на новият ни държавен глава да съчетае предизборните си ангажименти към БСП и Русия с обективните рамки на възможното, което президент на една евроатлантическа страна като България може да си позволи да направи в рамките на своите правомощия.

Това не е първото интервю и откровено казано няма нещо неказано или ново, което да предполага реакция. Единствената причина за тези редове е тревогата, че съветниците на Радев не разбират тънката разлика между манипулирането на общественото съзнание у нас с

несъчетаеми в едно изречение противоположни тези

от една страна, и онова, което международната публика и най-вече нашите партньори ще разчетат в думите на господин Радев.

Да се спрем на казаното - буквално.

Радев: "България е лоялен член на НАТО и ЕС". Това е декларация за лоялност.

Лоялността обаче има точни дефиниции и всички включват задължението да повтаряме и отстояваме общи позиции на ЕС и НАТО. Не е много по-различно от това да бъдеш верен в човешките отношения - примерно да кажеш, че ще бъдеш в бури и беди заедно до твоя брачен партньор, деца или другари. Това означава да бъдеш с тях, когато някой ги заплашва, когато попаднат в нужда и да не поставяш условия пред тази лоялност.

Примерно, че Русия е заплаха за сигурността на НАТО - това са

медицински факти,

независимо от това дали ни си харесва или не. Тук няма условности - примерно да кажем, за другите Русия представлява заплаха, но точно за нас, нещата са "цветя и рози" и ние сами ще се оправим.

Тъй като съветниците на нашия бъдещ президент се предполага, че знаят по-малко от него, атлантика, да си припомним аксиомата на солидарността - когато сме в един отбранителен съюз и договор, в който действува прословутият член 5, т.е. принципът - заплаха за един да е заплаха за всички, това означава, че ако Русия се възприема като заплаха за прибалтийските страни, за Полша, за Словакия, за Румъния или за друга страна, особено след скорошните инвазии в Грузия и Украйна, след като държи незаконно територии от други държави - ние нямаме право да парцелираме сигурността, като избираме удобни за нас въпроси в договора за взаимна сигурност, включително сами да определяме кои са заплахите за колективната система. Нещо като избор по желание от менюто на сигурността на НАТО. Няма такава опция.

Когато наш президент или премиер твърди, че Русия не е агресор в Крим или че по силата на разветия флаг на полуострова тя има право да го притежава, означава, че не само, че не сме лоялен член, както генералът твърди, а напротив - че сме пряка заплаха за сигурността на нашите партньори, доколкото сме зона на потенциален пробив или

меко звено, "троянски кон" на Русия

До тук надявам се е ясна логиката на изложението. Тя не е моя, а стандартна, дори тривиална.

Това дали искаме или не искаме да се утвърдим като надежден партньор в НАТО, както твърди в интервюто господин Радев, не е просто предмет на едностранна декларация, а на оценка на нашите партньори за надежността и достоверността на реалните стъпки и политика, която водим.

Следващото съждение също издава вътрешно противоречие, това че България не иска да бъде враг на Русия, защото сме имали важни икономически интереси. Като че другите страни членки на НАТО нямат "важни" икономически интереси.

Тук е заровено кучето на тоталната криза в разбирането на проблема, в който господин Радев поставя себе си и страната.

Той внушава де факто, че някой отвън ни натиска да бъдем врагове на Русия. Само това изречение е достатъчно, за да неутрализира "доброто впечатление" от сто декларации за вярност към НАТО. Проблемът, господин генерал-президент, е не че от нас или от съюзниците ни зависи дали да бъдем враг на Русия или не. Ако не Ви е ясно - във всички ключови институции в ЕС и НАТО - има една оценка, а именно, че

Русия сама се е поставила в положение на враг,

след като е възприела като основна цел на своята политика деструкцията на съюзите, в които членуваме. Кремъл отдавна не крие, че финансира всички възможни сили, които искат деструкцията на ЕС - от кампанията за Брекзит, през всякакви екстремни националисти или антиевропейски радикали, до ултра леви или десни, при това не само в Западна, но и в Източна Европа. Ако господин Радев не знае - да пита контраразузнаването, подобен "отпечатък" има и в България. Това, че не говорим достатъчно - е въпрос на придобита отвън политическа коректност.

При това положение е въпрос на елементарна логика да се направи връзката, че състоянието на отношението между Русия и България, не зависи от нашето желание - и никога не сме определяли посоката и темповете на тяхното развитие. Винаги е ставало това, което каже Москва - от времето на царската Русия, през Коминтерна, Съветския тоталитаризъм до мекия тоталитаризъм на президента Путин, но никога не сме били в режим на равноправни и балансирани отношения. Ако Москва иска да разруши Европейския съюз, в който членуваме, това означава, че Русия съзнателно и доброволно си избира ролята да бъде

враг на нашите стратегически партньори,

т.е. и на нас.

На „Дондуков“ 2 новият президент ще има време да разсъждава над трудната съдба на всеки български президент, принуден да обяснява на симпатизиращо или поне нежелаещо да се кара с Русия население обикновения факт, че това не е наш, а наложен от Москва избор. А когато нещата са такива каквито са, то по-добре е да нямаш илюзии.

Ако генералът президент не знае, да му посоча още един път, по който сам може да достигне до истината, че Русия на президента Путин представяла екзистенциална заплаха за ЕС, НАТО и за България. Не бежанците, не терористите, а Русия. Нито бежанци, нито терористи могат да отнемат толкова богатство и перспектива, колкото това може да стори Кремъл.

Най-големите загуби през последните десет години, почти във всички случаи, са пряко или косвено свързани с Русия - от енергийния шлем до КТБ и откровената кражба на нейните активи. Няма как да станем богати, докато от едната страна на уравнението на нашето богатство има данък "илюзии" или "комплекс" към Русия - канал по който изтичат ежегодно най-малкото една десета от брутния вътрешен продукт. За това няма никаква нужда отвън да ни казват, че имаме проблем с Москва и докато не си затворим кранчето, по което наши и руски играчи взаимодействат по източването на доходите на българина, по-добре е да считаме

руското влияние като заплаха и антитеза на националното ни развитие

Ако го е страх господин Радев да не го обвинят в русофобство - да му препоръчам - нека първо да дефинира българския национален интерес, а всичко производно от защитата му не е важно. И добре дошъл в клуба.

По нататък господин Радев достига до важното заключение - не можем да си позволим да бъдем враг на Русия, защото имаме важни икономически интереси.

Не, господин генерал-президент или президент-генерал. Не от днес, не от вчера, а от разпадането на СИВ преди повече от 23 години, България няма никакви големи интереси, особено икономически в Русия. Не поради наше нежелание, а поради тоталното им блокиране от руската страна. Търговско-икономическите отношения - нашето присъствие на "необятния" руски пазар /което е оксиморон/ е толкова незначително, че дори няма да забележим, ако се прекратят отношенията.

Затова и следващото Ви съждение не е вярно. Не става дума за наши интереси в Русия, а за

руски у нас - Белене, Южен поток, МИГ, Газпром, Лукойл

В нито един от тези случаи не сме поставени в положение на липса на алтернативи. Напротив сами сме се ограничили във възможността да диверсифицираме търговията и отношенията в съответните плоскости. В повечето от тези направления, поискайте да Ви направят анализи "разходи - ползи" "от птичи поглед". Не е сложно - по Белене нашата сметка основно платена към руските партньори е над 3 милиарда лева.

Русия 1 - България 0

По Южен поток - няма нито сантиметър построена тръба. Затова пък харчовете за 200 милиона лева са направени. Най-малко 100 от тях дължим ние. Това не беше наш проект, но в неговия край дължим 100 милиона. Най-малко.

До тук Русия 2 - България 0

Аферата МИГ - която Ви е най-позната. Много се надявам със страстта, с която защитихте договорите с МИГ, да бяхте настоявали да купим нови самолети. Но силно се съмнявам. Нещата с МИГ са ми до болка познати и с пълна сила важи максимата – по-добре ужасен край, отколкото ужас без край. Но пак ние даваме парите, а руснаците ги получават.

Русия 3 - България 0

Тъй като руската страна няма да може да спре проекта за закупуване на нов самолет, вече са се ориентирали към тактиката да се насочим към най-малката за Русия беда при избора на самолет. Тук спирам, защото познавам Вашата позиция и се досещате за какво говоря.

Да продължим с енергетиката.

Интересите на Газпром не са интереси на България

Ако не знаете, от миналата година имаме възможност да внасяме газ от други направления и доставчици. Въпрос на време и на упоритост е да постигнем и конкуренти цени. Единствената причина газпромския газ да се продава с по-малка надценка у нас, отколкото на западните му партньори е заплаха от конкурентен внос. Но така или иначе към днешна дата зависимостта ни е на практика 100 процента. Тези пари можехме да ги дадем на други доставчици, но без състезание Русия печели между 500 до милиард долара на година /средна цена за последните десет години/. Само от природния газ.

Продължаваме с резултата - Русия 4 - България 0

Историята на контрола на руските компании на българския пазар за горива е още по ужасяваща. Но и там става въпрос за руски интереси у нас, а не за български в Русия. До един милиард лева всяка година българските потребители надплащат за рафинирани продукти. И по-голяма част отива в руски или свързани с тях български фирми. Националният интерес обаче трябва да се определя на равнището на джоба на българския потребител.

Резултат направо става разгромен - Русия 5 - България 0

По-нататък в интервюто бъдещия български президент твърди, че "санкциите не са решение на проблема". Вроде човекът е прагматик или по-изтънчено "реал политик" - като Шрьодер и Берлускони. Защото до там се простира хоризонта на въображение на родните ни политици - да ги поканят на масата, на която президентът Путин раздава блага и внимание.

Въпросът ми е: на кой точно проблем санкциите не са решение? Очевидно става реч за проблема Крим и Източна Украйна. Тук да предоставим изцяло инициативата за идеи на господин Радев и на неговите очевидно изпълнени с иновативни решения, знания и опит съветници. Колкото и да се напъват да мислят, единственият вариант за мирна реакция, с най-малко щети, са именно този тип санкции.

Ако господин Радев призовава изобщо да не реагираме, а просто да приемем, че забитият от Русия флаг над Крим и дава правото да анексира без санкции, то тогава да се върне към първото си съждение, че сме лоялен член. Ако ние призоваваме нашите съюзници да не реагират и да си правят оглушки за всеки агресор, който решава да си присвои чужда земя и той е наш съюзник и по силата на ангажимента ни като членове на НАТО, ние просто ще откажем да помогнем. По същата логика, ако или  когато утре някой съсед със същата философия като Путин реши да присвои наша земя и

се позове на прецедента Крим, няма да има кой да ни защити

Защото сме предпочели да се правим на прагматици и сме си затраяли, когато са местили граници, близко до нас.

В следващото си съждение, че санкциите не са проблем за силните икономики, но за крехки като нашата, избраният президент демонстрира пълно непознаване на фактите и на реалното състояние на нещата. Не го виня - за това трябва да разчита на съветници. Той самия тепърва стъпва в нови територии.

Та фактите - санкциите основно удрят големите западни икономики, които са и основни износители в Русия. Най-пострадала от санкциите срещу Русия е Германия, затова и напрежението там е значително, но германската държава и общество, колкото и силно да е недоволството, оценяват, че има по-важни неща от икономическите интереси - а това е защитата на основополагащите принципи на международното право и сигурност - ненарушимостта на границите. До този момент загубите само на една Германия са над 50 милиарда евро, но има много по-важни неща.

А за ефективността на санкциите  - да пита господин Путин. Там дори няма интрига - санкциите не са причина за устойчивия и необратим упадък на руската икономика, но при всички случаи изиграха своята роля.

Тъй като добре познавам структурата на нашия износ към Русия и тегобите на българските износители - с изключение на една сравнително малка част от български фирми, които изпълняват специфични поръчки за руски фирми, които не могат да намерят в Европа или в Близкия изток -  санкциите изиграха положителна роля. Най-вече защото позволиха на попадналите под тяхното действие български фирми да изживеят самоналожилия се комплекс, че "кат Русия или руския пазар втори няма". Оказа се, че принудителното пренасочване на българския износ от Русия към други пазари не само позволи рязко повишаване на сигурността на износа /тъй като руският пазар бе изключително високо рисков/ и на приходите /поради волатилността на рублата и свиването на платежоспособното търсене/. Санкциите срещу Русия имат нетно положително значение за България, макар че това може да звучи като ерес за партията, която Ви издигна и за някои Ваши съветници. Но такива са фактите - вижте данните за българския износ за годините на санкциите. Расте. Нон стоп.

Няма как след като видите данните в сайта на Статистическия институт, да продължавате да твърдите, че българския износ страда поради санкциите, защото българската икономика била "малка" или "крехка". Най-важното и качество е, че все повече е отворена, а това и дава възможност да пренасочи търговския потоци от рискови към по-малко рискови пазари.

Изобщо, господин президент,  добре е във всеки тип политика и поведение, които имаме към света, да прибягваме до стария изпитан и непогрешим управленски метод - този на Уста Кольо Фичето и старите български възрожденци, които свеждали отношенията си с останалия свят до две графи в тефтера:

имам "да вземам" и "да давам"

Тук със сигурност ще се намесят съветниците с традиционните съображения от по-висш порядък - братство, славянство, православие, писменост, освободители, култура и т.н. И това е така, човек плаща за удоволствието да удовлетворява своите духовни потребности. Но и тук има немалко тънкости.

Ако погледнем културния обмен - тутакси ще намерим основание да увеличим точките в полза на Русия в по-горе посочения резултат. Ние тук приемаме Любе, Кобзон, всякакви състави с етикета "Большой", ледени балети и т.н. Българската православна църква раболепничи пред Руската православна църква по начин, по който това трудно можеше да стане при патриарх Максим - справка отношението към Критския вселенски всеправославен събор. Малко са църквите от страната на Москва - само четири. Значително повече са от другата страна, което доказа тезата, че нашия тип православност не е достатъчна съвместима с европейските ценности.

Но да се върнем на балансите в областта на културата.

Вижте колко български поп изпълнители, театри, оперни състави, художници - изобщо дейци на култура успяват да направят гастрол в Русия, и то не такъв по линия на междудържавния обмен - там където бюджетите плащат, а да бъдат поканени за концерти, които се плащат от публиката и от местни продуценти. Да сте чули някой меценат на руската култура у нас или в Русия да е помогнал на български изпълнител да направи серия от концерти в Русия. Не и няма да чуете. Тяхната задача е да осигурят българската публика да си плати за удоволствието да види руски изпълнители. И в това има търговия и особено политика, защото няма вариант нашата публика да види Земфира или Андрей Макаревич. Защото те не са одобрени от Кремъл и ние няма как да видим другата култура на Русия. Дори по времето на Съветския съюз имахме удоволствието да виждаме цялото богатство на култура - от Висоцки до Окуджава. Днес това е изключено да стане.

Така мога да продължа и по другите ниши, но резултатът "в полза" на Русия само ще набъбва.

Затова, независимо от политическите си, партийни или други пристрастия, е добре да се придържате към

обективни и измерими репери

за нашата рационална оценка на това каква е Русия и какви са нашите интереси в отношенията ни към нея.

Какво имаме "да вземаме" и какво имаме "да даваме", така че накрая да не останем само със загубите и разходите. Чувствата са си чувства, парите - пари.

Иначе никога няма да разберете как трябва да градим отношенията си с корпорацията на Путинова Русия, която е построена на базата на "получаването", а не на "даването".

Нищо лично, просто бизнес. Имперски бизнес.