Петър Бояджиев, Франция

С риск да изненадам някого, ще си призная, че прочетох внимателно речта на г-н Радан Кънев пред форума на ДСБ вчера. Защо го направих? Първо, от уважение към част от присъстващите, защото вярвам, че те искрено искат промяна и търсят средства за постигането ѝ. Второ, от морално и лично задължение към тези стотици хиляди, които вече не са между нас, но които дадоха най-скъпото за човека -  живота си, не приемайки комунистическия режим като средство и път за националния напредък на Отечеството ни. Вярвам, че поне част от присъстващите на този форум са най-малкото съвременни последователи на тези стотици хиляди невинни жертви. А преди тази реч се запознах внимателно и с някакъв манифест за републиката на професори и интелектуалци.

С голямо съжаление мога да заявя, че разочарованието ми е дълбоко. В речта на г-н Кънев видях лицемерен призив за прошка, нищо, че думите бяха изговорени на Сирни заговезни. Той цитира смело Маргарет Тачър, Шекспир и Едуард Гибън, но как не се сети да възроди мисли на някой изстрадал български антикомунист. За мен страшно отговорно звучат и днес думите на Илия Минев:

„Ти какво направи, за да я има и утре България?“

Кънев не се спира и на нито един от големите проблеми на българското общество, с изключение на съдебната реформа и съвсем повърхностното споменаване на проблема безработица. А ако се прехвърлим в сферата на очакваните от гражданите политически отговори - полето остава девствено бяло.

Речи с подобна философия сме слушали с десетки пъти след 1956 година, когато беше развенчан сталинизмът. И тогава систематично се говореше за грешките, деформациите и тем подобни, и пак така систематично обещаваха, че ще ги поправят, оставайки в блатото на комунистическата философия.

Тази реч на Радан Кънев ми напомня нещо подобно. Абе, направихме някакъв Реформаторски блок за оцеляване, награбихме ред министерства, постове и службички, но не успяхме с големите промени. Сега ще вразумим и неразумните, ще ги вкараме в правия път. Викаме и Татяна Дончева да ни помага, нали 20 години громеше демокрацията, тоест разбира ги проблемите.

Не бих се занимавал с тази реч, ако не се откроява главният проблем – десните формации в България са в тотална криза, пречат на гражданите, пречат на европейското ни бъдеще в този си вид. Тезисите на лидера на ДСБ показват пълната политическа дезориентация. Липсва и идея с какви средства той възнамерява да поиска и спечели доверието на огромната част от българския избирател в битката за излизането на страната от посткомунистическото блато, в което я набутаха много десняшки месии.

Нищо, ама наистина нищо не предлага г-н Кънев, освен че щял 

да вразумява Лукарски, Кунева и кой ли не

Скандално е на национален форум, в речта на претендиращ за десен лидер да няма и думичка за антикомунизъм и за тежките му метастази – Държавна сигурност и номенклатурата, които продължават да разяждат и демотивират уж европейска България. Минал съм през затворите на Живков, минал съм през емиграцията и вероятно съм стар носталгик, когато говоря за жертвите на комунизма и за памет към миналото. Дори съм готов да приема, че формацията ДСБ не иска да вади тази тема на преден план, но гробното им мълчание за Русия, за зависимостите, с които души десетилетия България, за нашите рубладжии и русофили не мога да приема като отсъствие в тази важна политическа реч. Или Кънев не е в час и от аджемийство е пропуснал руската линия, или има умисъл и се съобразява с някакви задкулисни опорни точки, които не са известни на обществото. Вероятно неслучайно, но и в манифеста на професорите темата Русия отсъства.

Този пропуск, независимо дали е случаен или умишлен, е много тежък за България, отчитайки, че светът, Европа и Балканите се намират в изключително сложна геополотическа среда след агресията на Русия в Украйна и по-късно срещу Турция през Сирия. Всеки мислещ българин знае, че едни такива мащабни промени не могат да заобиколят страната ни и изискват адекватни отговори, които имат и своите вътрешно политически проекции.

Ще спомена един от парещите проблеми. България е страната с най-дългата сухопътна граница с Република Турция. У нас съществува партия създадена под контрола на руските /навремето съветски/ тайни служби с цел предоставянето на ефикасен политически инструмент за намеса във вътрешно-политическия живот на страната ни. Използвайки култа към лидера в мюсюлманската общност, в България беше изградена полувоена организация, зад фасадата на политическа партия. Тази организация вече трето десетилетие работи за противопоставянато на християнската общност срещу мюсюлманската, носейки облаги на Русия и на управляващите ДПС функционери. Намираме се в момент, когато една част от участниците в тази полувоена организация осъзнават опасностите за страната ни. Когато са на път да осъзнаят как мюсюлманската общност в България е безскрупулно употребявана в полза на Русия и едновременно с това - обслужваща стратегията за насаждане на омраза между българските граждани на база верска принадлежност. Става дума за една от най-перверзните манипулации на руските тайни служби, по която

политиците у нас нямат право да мълчат

Никой в България не може да иска и да получи някакъв кредит на доверие, без да познава и да дава адекватен отговор на проблема „Русия“ и метастазите й – Сараи, библиотекари, русофили, пишман националисти и т.н.

Преди време Радан Кънев подхвърли една фраза: „… в България се сблъскват две империи - Русия и Турция, и аз казвам по-далеч и от двете….“. Много, ама много по-сложен е проблемът, от който политикът се скрива по този малодушен начин. И дори в тази кратка фраза има невежество или демагогия. В момента в света има само една войнстваща империя – Русия. Всички други са бивши империи, които са се реформирали в съвременни светски държави или поне се стремят да бъдат такива.

Накрая ще си позволя да кажа нещо, на което ме е научил дядо : „… Щом не знаеш за къде си тръгнал и за колко време ще стигнеш, значи вече си сгрешил още преди да потеглиш…“