Христо Марков

За първи път премиер в новата ни история ще повтори мандата си и това е дифинитивно справедливо. Предходният парламент стана еманация на задкулисието, комунистическата наглост и многоцветната олигархия и изразиха себе си по нагъл и антиполитически начин – най-голямата група, тази на Герб, бе оставена без председател на Народното събрание, без представителство в ръководството на комисиите, а самото правителство на Орешарски бе един тъмен и неясен сбор на персони, дирижирани от едни хора от сумрака, без никаква политическа и експертна визия. В този контекст повторението мандата на Борисов е максимално справедливото решение в политическия ни ландшафт. И оттук започват неяснотите и опасностите, защото правителството Борисов-2 е функция на четири партии с много разнопосочни интереси и личности, страдащи от желание за отмъщение и запълване на министерствата с партийни активисти. Наглед нерешима задачка за нормализиране и битка с мафията пред очите на обществото, така че да се вдъхне надежда на българите, които междувпрочем не отидоха да гласуват и оставиха разпределението на 

парламентарния пъзел на малцинството

Минното поле във военната терминология означава територия, която е обезпечена с шахматно разположени противопехотни мини и практически всяко настъпване в грешна посока води до летален изход. Разположението на политическите мини пролича още в петък, когато се състоя дебата преди избирането на новото правителство. Този път бе знаменателен с казаното зад кулисите, при преговорите или в тайните доби на потайностите. Коалицията Герб-РБ, подкрепена от ПФ и АБВ успя да спечели засега битката за бъдещето, но в много ограничен времеви хоризонт и неяснотите във въпросите и отговорите ставаха все повече и гласуването не показа никакво решение, поне засега. Тепърва ни предстои да се любуваме на ефективността на програмата, която обедини четири партии и коалиции, но не разписа оптимистичен дневен ред в обществото, то няма и как да е…

Пленарната зала бе почти пълна, физиономиите изопнати и сериозни, като пред неясно изпитание, а стандартизацията на процедурата по избор се наруши от недоволството и напрежението, обхванало една партия, която повече от 14 г. винаги успява да се намести във властта, да участва в задкулисието, да дирижира паричните потоци, протичащи от политически взятки и обществени поръчки и не на последно място винаги, заради спецификата на електората си, да излиза суха от управлението, дори да увеличава процентите си. Да, за ДПС става дума, разбира се. Изненадващо, но този път „екзактния” Лютви Местан не успяваше да прикрие раздразнението и гнева си, че 

заявката на Герб и РБ е да не допуснат по никакъв начин ДПС до властта,

да се прекъснат дълготрайните връзки на движението в потайната власт, която държи паричните потоци. Местан този път се държеше като пехливанин, който е повален от друговерец пред очите на роднините и приятелите – нагло, ехидно, дразнещо, грубо и много заканително. Нямаше и помен от стила „Доган”, който не предполага изпускане на нервите, закани и заплахи, изглежда този път наистина Герб и коалиция са решени ефективно да спрат попълзновенията на етническия синдикат ДПС във властта. Това е трудна задача, защото ще се наложи да се пипнат властовите им позиции по места – области, регионални служби, местни пълномощници на централната власт, както и позициите на движението във второто и трето ниво на централната власт. Ако това се случи ще има трайно успокоение сред хората, особено в районите, където хората на Местан са като феодали без никакъв контрол. Съвсем не бе случайно, че докато Местан умозаключаваше от трибуната на Парламента, отвън, пред Народното събрание течеше протест на руските пудели от „Атака” със същите мотиви срещу правителството. Интересно е да не забравяме подобни „случайности”. Съвсем, ама съвсем Местан и компания не са раздразнени от присъствието на Патриотичния фронт като партньор на управляващото мнозинство – „антиевропейско, ксенофобско, срещу евро-атлантическото партньорство мнозинство”. Дълбоката причина е заплахата ДПС да остане без властови и парични лостове за контрол върху управлението, така както те свикнаха в последните десетилетия. Само това да постигне правителството Борисов-2 ще е историческа мисия за страната, но съм умерен песимист, защото в тази задача като остра опозиция ще се включи и дългогодишния партньор на ДПС, а именно БСП. В първия дебат социалистите се държаха по познатия сценарий/от него излезе само Георги Кадиев/ - привидни обещания за конструктивизъм/с Мая Манолова?!/, изтърканата карта за социални жестове и предложения, които по правило никога не се случват и много, много демагогия. Истинската опозиционност на Миков и дружина ще се измерва в полето на ДПС – остро желание за реванш, за отмъщение и резигнация, особено към АБВ, защото Първанов и Калфин за тях са предатели, домогнали се до властта, която по правило се полага на БСП. И ще залагат непрекъснато взриватели в минното поле на управляващите, подпомогнати от руската колона на „Атака”, които ще поддържат революционната ярост на „народа”.

За съжаление Бойко Борисов също си заложи доста мини със състава на новото правителство, които рано или късно ще избухнат, просто няма начин. Първата от тях е абсолютно нелепия министър на икономиката Божидар Лукарски. Трябва да имаш много самоубийствено въображение, за да направиш тази персона икономически гуру на държавата. Изгледах и проследих няколко прояви в медиите на Лукарски и в мен няма никакво съмнение, че той е едно влошено копие на незабравимия Нейчо Неев – „Ебати държавата щом аз съм и министър!”. В един сутрешен блок преди обявяване състава на правителството тази одеозна фигура съвсем без притеснение обяви, че е готов да бъде министър на транспорта или на спорта, а след два дни каза в друга телевизия, че познавал добре работата в Министерството на икономиката, защото там работели … бившата му жена и бившата му тъща?!?!?! При такова сърцераздирателно признание се свири туш и идват ония със зелените престилки и усмирителни ризи. Засега са възпрени амбициите на др. Пръмова-Кунева с доволно неясен и широк ресор на вицепремиер и може би втората мина ще се забави с взривяването, но при първата възможност бъдете сигурни, че ще има проблеми и от там, тя е живяла и е възпитана в такава среда – на винаги отворена паст за пари и власт. Неприятно е, че още преди избирането му за финансов министър Горанов бе респектиран със скелета на „снимката Пеевски”, което ако не друго поражда съмнения и отново изкарва на полето на политиката въпроса „Кой?”

И въпреки това, у мен засега

надделява оптимизмът

Бойко Борисов би трябвало да е извлякъл поуки от първия си мандат, ако не е минното поле ще го събори и този път и вече няма да има нито време, нито възможности, нито гласове за поправка. Реформите нямат алтернатива дори с цената на много жертви, но е крайно време да се сложи край на безкрайното мънкане и нерешителност. Особено добро впечатление ми направи министърката на енергетиката с ясното си желание да се възправи срещу енергийната мафия на Овчаров и ко, Петър Москов намира верния тон и добрия начин да артикулира нуждата от решителни промени, вътрешният министър има експертизата да сложи ред в тази разкапана система, Калфин съвсем не стои зле като социален министър, още повече, че демографията е добавена като основен проблем на социалната политика, и Лиляна Павлова, и Московски, и Томислав Дончев имат рутината и решителността за избягване на направените грешки. Особено тежка ще е задачата на вицепремиера по коалиционните въпроси Бъчварова, защото РБ е обладан от свръхамбицията да се пласират навсякъде, независимо от мижавия си резултат, но пък са почти 15 г. извън властта и сега им е паднало да се „пласират”, където трябва. Тази опасност, РБ да се превърне в новото ДПС е най-голямата засега и дано Бъчварова го разбере овреме, иначе Пръмова и компания луди ще ги направят.

Дебатът през първия ден завърши оптимистично за мен, не за друго, а се възстанови коалицията „Орешарски” вече като опозиционна: БСП-ДПС-Атака. Така си и гласуваха и дано останалите политически играчи разберат, че имат историческата мисия да лишат тази коалиция за дълго от достъп до властта, ама не само формално, а издъно, издълбоко, решително и безкомпромисно. Всяка проява на слабост при реализацията на тази мисия ще взриви една мина, след това ще тресне следващата и т.н. И пак накрая ще се почесваме и чудим кое откъде е дошло и като как пак сме излъгани…