Калин Манолов*, специално за Faktor.bg

Едва отърсил се от ужаса на ислямски тероризъм, Париж се загрижи за глобалното здатопляне. Този вторник там се откри 21-та глобалната климатична конференция под егидата на ООН – СОР21 (21st Conference of the Parties to the United Nations Framework Convention on Climate Change) . Още седмица 40 000 души от цял свят ще преговарят „по въпросите за климатичните промени“. Официалната цел е да се постигне законово обвързващо и универсално за всички споразумение за климата, като глобалното затопляне не трябва да надвиши 2 градуса по Целзий спрямо средногодишната температура в прединдустриалната епоха. Досегашните споразумения за емисиите изтичат през 2020 г. и се очаква на тазгодишната среща на върха да се вземат решения за необходимите действия поне за десетилетието след това.

До 1992 г., когато на първата световна среща за климатичните промени в Рио де Жанейро се изкова „научния консенсус” около тезата за глобалното затопляне, около нея не само че нямаше консенсус, но и над 4000 световни учени, 72 от които Нобелови лауреати, предупредиха отговорните за съдбата на нашата планета дейци за опасността, за решенията, за псевдо-научните аргументи: „Ние сме обезпокоени от настъпването на една ирационална идеология в началото на ХХ век, която се противопоставя на научния и промишлен прогрес и пречи на научното и социално развитие; Ние възразяваме срещу разбирането за обществено положение, понякога идеализирано от движение с тенденции, обърнати назад към миналото. Такова естествено състояние не съществува и вероятно никога не е съществувало“. Учените завършваха почти в библейски стил

„ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ЛЪЖЛИВИ ПРОРОЦИ И БОГОВЕ!”

Какво се промени за 20 години?

Във всеки случай – не климатът. Промени се, или по-точно, ограничи се свободата ни. Природата и климатът са се променяли винаги. По време на тази промяна са се създавали условия, неблагоприятни за едни видове и благоприятни за други. Нарича се еволюция. Започнала е, преди да има човек. Нещо повече – има човек, защото е имало еволюция. Появил се все пак, с дейността си човекът безспорно е променял характера на природата. Тази промяна е довела до неблагоприятни условия за едни растителни и животински видове, но в същото време е благоприятствала появата и развитието на други. Нарича се прогрес.

Не съществува никакво предварително зададено състояние на света, което да е най-добро, оптимално или съвършено, и към което да се стремим или да запазим. И това се отнася не само до фаталните 2 градуса по Целзиий, благодарение на които ще изчезнем, ако ги надвишим. Отнася се до качеството на водите в реките и езерата, до смога в промишлените райони, до изчерпването на ресурсите, до пренаселването, до пестицидите и химикалите, до киселинните дъждове, до озоновата дупка... Отнася се до всичко, с което защитниците на природата се бореха, уж в името на оцеляването на човека. Всъщност непрекъснато се опитваха да ограничат свободата му.

Маршът срещу индивидуланата свобода и капитализма

започна в края на 60-те години на миналия век, но стана особено шумен и масов след падането на комунизма през 1989 г. Комунизмът вече не е най-голямата заплаха за свободата, демокрацията, пазарната икономика и просперитета. Най-голямата заплахата идва от идеологията на политическото движение, което се зае с темата за опазване на околната среда (забележете, околната на Човека среда!), но което постепенно превръща човека в околен за природата. Затова и движението се нарича енвиронментализъм, а не хуманизъм. Но природозащитниците не защитават природата, а нападат човека. Според тях основна причина за съществуването на световните проблеми е самото му съществуване. За енвиронменталистите човекът е не само външен, но и задължително отрицателен фактор за оцеляването на природата.

Айн Ранд прозря истинските им цели още в края на 60-те години на миналия век. В „Новата левица: антиндустиралната революция“ тя писа: „Нападението срещу технологиите ви се поднася като сделка, съшита с конци, наречени „екология”.Искам да бъда ясна: любителите на природата искат да унищожат именно технологиите и прогреса. В цялата пропаганда на еколозите, във всичките им призиви за повече природа и молби за „хармония с природата”, няма анализ за нуждите на хората и за предпоставките за оцеляването им. Хората се третират, сякаш те са неестествено явление“.

Днес можем само носталгично да въздишаме по времето на Удсток, когато зелените бяха в пелени. Пораснаха и станаха опасни за свободата дотолкова, че ги нарекоха екофашисти. През 1996 г. либертарианската социална еколожка Жанет Биехл писа в книгата си „Екологията и осъвременяването на фашизма в крайната германска десница“, че идеологията на енвиронменталистите, или на устойчивото развитие, е „съвременната най-значителна нелиберална, популистка идеология, която си поставя за цел да замени демокрацията, свободния пазар, пазарните цени, частната собственост, с „екологична диктатура”. Диктатурата ще бъде под егидата на ООН. Най-потърпевши от нея ще бъдат 

най-бедните страни в света

Последните няколко климатични конференции категорично доказват тази иначе крайно звучаща теза. През 2009 г. в Копенхаген бе създаден Зелен климатичен фонд към Обединените нации, който да подпомага развиващите се страни в борбата с промените в климата. В него до 2020 г. трябваше да се натрупат 100 милиарда долара. Срещата в Копенхаген обаче се провали, защото развиващите се страни категорично отказаха да ограничат емисиите си на въглероден двуокис, което досега не бяха длъжни да правят, тъй като практически нямат промишленост.

През 2009-та в Копенхаген се предложи да бъдат освободени от задължения вече само най-бедните, които всъщност нямат шанса в близко бъдеще да развият промишленост, докато на останалите се налагат ограничения, два пъти по-строги, отколкото на развитите страни, при което те губят всички шансове да създадат своя индустрия. През 2015 г. изключения вече няма, а тонът е ултимативен. „Няма резервен план Б, ако климатичната конференция в Париж приключи с неуспех“, предупреди, или по-скоро заплаши еврокомисарят с ресор климатични промени Мигел Канете, и призовава световните лидери да „дадат тласък“ на своите преговарящи министри за постигане на глобално споразумение за климата през декември тази година.

И министрите бяха тласнати. 48-те най-бедни страни в света ще трябва да съберат 1 трилион долара между 2020 г. и 2030 г. , за да изпълнят поставените цели за борба срещу изменението на климата, твърди нов доклад, цитиран от „Ройтерс“. Мерките за ограничаване на глобалното затопляне ще струват на най-бедните страни по 93.7 млрд. долара годишно след 2020 г. Само преди 6 години 100 милиарда долара трябваше да има в ЦЕЛИЯ Зелен климатичен фонд. Сега толкова ще се прахосват за година: 53.8 млрд. долара годишно за намаляване на вредните емисии и 39.9 млрд. долара за преодоляване на последствията от по-екстремните прояви на времето и покачването нивото на световния океан. (На това място всеки учил физика си спомня Закона на Архимед и разбира, че този, който твърди, че от топенето на ледовете нивото на световния океан ще се покачи, го прави на луд).

Що се отнася до повишаването на температурите, преди срещата в Доха даже ни заплашиха, че до 2050 г. те ще се увеличат не с 2 , а с 4 градуса, ако не „намалим отоплението“. „Един по-топъл с 4 градуса свят може и трябва да бъде избегнат – трябва да задържим глобалното затопляне под 2 градуса“, каза през 2012 г. президентът на Световната банка Джим Йон Ким. Три години по-късно никой не си спомня за тази катастрофична „прогноза“. Климатът на Земята никога не е бил толкова стабилен, но

прогнозите за катастрофи носят много пари 

на онези, които искат да се възползват от човешката паника.

Кой иска да се възползва, става все по-ясно.ЕС щял „да отхвърли всяка сделка, която смята за недостатъчно амбициозна за намаляване емисиите парникови газове“, каза в Париж цитираният по-горе климатичен еврокомисар. Канете заяви, че е „85% сигурен, че сделката за трилион долара ще бъде сключена“. Имало политическа воля. Воля винаги има, за разлика от пари в съответните страни. Но сумата от трилион долара е достатъчно кръгла, за да задоволи всички амбиции... на кредиторите. А те са в Европа и САЩ. Всяка от развиващите се страни от Латинска Америка до Папуа Нова Гвинея ще трябва да ги потърси, за да намали емисиите си и да се справи с последиците от изменението на климата.

Именно такава сделка политиците на най-бедните страни са готови да сключат в Париж. За сметка на гражданите си, естествено, които са сред най-потърпевшите от суши, наводнения, бури и т.н., но които в същото време произвеждат съвсем малко количество вредни емисии, считани за главния виновник за промените в климата.

А може пък въпросните граждани този път да не поискат да платят. Ако в един хубав ден обикновените африканци и латиноамериканци потърсят сметка на своите политици, светът наистина ще бъде изправен пред катастрофа. Истинска, а не въображаема.

*Калин Манолов е журналист с над 25 години опит в радио, телевизионни и печатни медии. От 2011 г. е автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо“ по телевизия Bulgaria ON AIR, което се излъчва всяка неделя от 11.00 часа. Председател е на УС на Института за свободен капитализъм „Атлас”. Издател е на български език на трудовете на Айн Ранд и други философи на свободата.