​Ядреният шантаж с плутония е знак за отчаянието на Путин

Андрей Пионтковски

Решението на Путин да прекрати едностранно споразумението за плутония е знак на отчаяние. Законопроектът е написан явно да оскърби съюзниците, а не, за да бъдат водени съдържателни преговори. Чак е комично, да се чете точката, в която се изискват компенсации за загубите, които Русия си самонанесе с контрасанкциите. Всичко звучи така, сякаш текстът е писан от недоброжелател на Кремъл, така че той да звучи още по-идиотски. Впрочем, американците вече отговориха, че няма да има никакви преговори за модификация на споразумението за унищожаването на плутония. И не мисля, че Вашингтон ще приеме каквото и да било от руския ултиматум, ще отмени санкциите или

ще върне Русия в „Голямата осморка”

Сам по себе си въпросът за плутония не е особено важен както за американците, така и за руснаците. Всички тези разговори за унищожаването на плутония се водят отдавна и не водят до някакви задължения. Първият вариант беше подписан през 2 000 година, а през 2010-та го възобновиха. Но това е, по-скоро, декларация за намерения – всяка от страните заявява своята готовност да унищожи значителна част от колосалните запаси от плутоний за военни цели, които впрочем надхвърлят необходимите количества за водене на глобална ядрена война.

И още един нюанс – до неотдавна, в продължение на десет години САЩ и G8 плащаха на Русия големи суми за утилизирането на плутония за военни цели. Казано накратко, чисто воено-стратегически нито споразумението, нито отказът от него, нямат особено значение.

Но демонстративният отказ от договореностите има голямо психологическо значение. Той е част от ядрения шантаж на Русия не толкова към САЩ, колкото към западното общество в цяло. Защото при споменаването на плутония, всеки веднага се сеща, че той е свързан с

ядреното оръжие

През последните две години Путин много усилено използва ядрения шантаж. Като се започне с филма за анексирането на Крим, в който той „сподели” гордо, че „за всеки случай” е привел в бойна готовност ядрените сили.

Русия използва шантажа и по отношение на Прибалтика, и по отношение на Украйна. Затова смятам, че това е единственото оръжие, с което Путин може да заплашва Запада.

Именно тази политика на шантаж по отношение на Украйна той използва през август тази година. „Залавянето на укринските диверсанти” в Крим, гигантските военни маневри, многократно по-мащабни от тези през 1968-ма и, едва ли не, най-мащабните от 1945 година насам. Тоест "дръжте ми здраво ръцете, за да не започна военна операция срещу Украйна”. Но за такава операция Путин няма достатъчно ресурси и, освен това, прекрасно знае как ще свърши всичко.

Освен това, Путин обяви, че „излиза” от Минските споразумения. Всичко това беше психологически натиск срещу Запада и в някаква степен не сработи по отношение на Меркел и Оланд: "Ако не искате голям конфликт в Украйна, тогава притиснете Киев да приеме путиновата интерпретация на минските споразумения". След което последва безобразното изявление на френския външен министър, който обяви, че прекратяването на огъня и изтеглянето на въоръжените сили трябва да стане успоредно с политическото урегулиране, като фактически лично взе участие в шантажа на Путин.

И върха на кремълския шантаж е ядреният. На Запад съществува огромно путиново лоби. Това са

купени хора,

започвайки с някои бивши канцлери на Германия, но също така и наивните и „полезни буржуазни идиоти”, наричани „путин-ферщейн” (разбиращите Путин).

Всички те обясняват мъдро: "Путин ни е нужен в борбата с ислямския тероризъм, основната заплаха за Запада, затова дайте да пренебрегнем тези дребни разногласия, които имаме с Путин – Украйна, Прибалтика, и да се обединим в борбата срещу фундаменталната заплаха".

След всичко, което той причини на Сирия, този аргумент вече е дезавуиран. И сега тези "Путин-ферщейни" ще започнат да повтарят, че "Путин е луд, той има ядрено оръжие,

дайте да не се караме с него,

да го притискаме в ъгъла. Нека му отстъпим, че кой го знае дали няма да гръмне с ядреното оръжие!".

Ето на това и разчита ултиматумът на Путин за плутония – да притисне западното обществено мнение.

Мисля, че този шантаж няма да сработи, както не сработи и по отношение на Прибалтика, защото в отговор НАТО взе решение за разполагането, засега по един батальон в източно европейските страни. Което означава, че тогава номерът с ядрения шантаж не мина.

И още един важен елемент, на който не всички обърнаха внимание. Западът рязко промени тона, с който разговаря с Путин. И неговият безумен ултиматум е реакция, включително и на този нов тон. Той беше демонстриран на заседанието на Съвета за сигурност на ООН на 25 септември, където един след друг представителите на САЩ, Англия и Франция използваха немислимите до скоро изрази: "военните престъпления на Русия", "абсолютният тероризъм на Сирия и Русия",

"това не е борба с тероризма, това е варварство"

Диагнозата от новия поглед в душата на Путин беше най-точно описана от редакционната статия на New York Times – "Putin's Outlaw State" – "Путиновата държава извън закона".

Това е истината и с опитите си да шантажира Запада, Путин само ще влошава положението си.

apostrophe.ua