Светослав Пинтев

Самият бивш лидер на БСП Михаил Миков заяви, че изборът на о.р. ген. Румен Радев за кандидат-президент е бил предрешен, че е резултат на намеса на задкулисни играчи. С доста тежък приятелски огън започва вдигането на самолета за доскорошния командир на ВВС. Или не?

Още един военен се устреми към политиката, даже президент иска да става, което си e прецедент. Разправя най-сериозно, че решил да напусне армията заради това, че висшестоящите не оценяват „експертизата“ му , че не козируват на идеите му, които руската преса определи като анти-натовски.

Не щеш ли, малко след като взел това твърдо решение за оставка, звъннали да го поканят за кандидат-президент.

Като очевидно са го уверили, че той е Избраникът

Кой ли го е посочил?

Като в приказка за Василиса прекрасная. Или за Кашчей Безсмертний?

Тия пиари съвсем изтрещяха, не ви ли се струва? Даже по съветско време, когато им викаха политагитатори, не измисляха чак такива простотии. Иначе почеркът е съвсем същият.

Генерал Радев е уверен, че ще успее

Нищо, че други мъже преди него, уж свалили пагоните, не успяха за четвърт век да намерят място под слънцето на политиката. Бившият шеф на отбраната ген. Симеон Симеонов, когото сполучливо нарекоха „трофей на ДПС“, се провали с трясък, както можеше да се очаква. А Доган му отреди водаческо място в листата си, но в тази за….София. Защо? Ами това просто беше една демонстрация на мощта на ДПС на всички нива в държавата, нищо повече.

Вярно, че бившият началник на Генщаба ген. Михо Михов стана депутат от АБВ, а сега лансира кандидат-президента, но ярък пример за политическа кариера той не е дал. Наследникът му в командването на армията генерал Никола Колев стигна до извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Нидерландия, но дотук. Наскоро той се завърна в България заради приключване на мандата му, ако не се лъжа. Не седна на кметския стол в Карлово и ген. Димитър Шивиков, около когото се разигра истинска военна драма.

И сега самолетът излетя аварийно. Въпреки уверението:

„Ако не се чувствам готов, не излитам“.

Тази фраза на предизвестения кандидат -президент на т.нар. левица,вече о.р ген. Румен Радев, беше излъчена от електронните медии стотици пъти, още преди той да бъде номиниран официално. Очевидно, за да ни я набият достатъчно добре в главите, за да стане мото на кампанията, да подготви целокупния български народ за светлото бъдеще начело с един президент с мундир в гардероба и несъкрушима вяра в „Големия енергиен шлем“ в главата. Вероятно говорим за човек с горещото сърце, с хладен разум, който чудесно знае, че Москва не вярва на сълзи, шегуват се зевзеците.

Какво ли си казват инициаторите на издигането му: Най-вероятно нещо от този род: „Следващият президент не трябва в никакъв случай да е гадина като сегашния, който, ако не беше на това място, мръсник такой, Орешарски 100 пъти да ги е изкарал тия цървули от ЕС. Още щяхме да вдигаме наздравици.“

„Ако не се чувствам готов, не излитам“. Как звучи само, като реклама на един продукт за „вдигане на самолета“, който няма абсолютно нищо общо с авиацията:. Вземи трибестан, бе, посъветва го някой в социалните мрежи.

Хващам се на бас, че цяло стадо самовлюбени, но абсолютно заблудени за своето място във вселената пиари, са си блъскали главите над генералската фраза поне седмица по-рано, ако не и месец. И сега са убедени, че тя е връх и апотеоз на гениалността.

Аз пък се сетих, кой знае защо, за една друга, много по-мъдра фраза, изречена през 1804 г, когато Наполеон слага короната на “император на французите:. „Да бъдеш Бонапарт и да станеш крал, какво падение“, казва един съвременник, след като прочита декрета. Т.е. жалко и долно е от блестящия победоносен генерал на революцията

да станеш презрян монарх

Днес това би звучало така : „Да бъдеш генерал, а да станеш кандидат-президент на т.нар. левица, какво падение“. Казвам т.нар., защото не е тайна за никого, че именно партийни другари на най-високо ниво създадоха псевдодемократичния ченгесарски модел на държавата ни, създадоха групировките, за да заменят ДС като оръжие на партията, създадоха днешната олигархична върхушка, която продължава да се кълне, че е винаги вярна на същата тази партия. Ще се кълне, къде ще ходи.

Т.е. т.нар. левица е ултра дясна по своята същност клика, размахваща лява идеология и фразеология, винаги готова да прави метани към Кремъл, защото от там текат благата и те добре го знаят. И да се бори за светлий комунизъм, който така или иначе кастата отдавна си е построила за лично ползване.

Апропо, българският генералитет като цяло не е мръднал особено в схващанията си от времето на Добри Джуров за верността към партията, за дружбата като слънцето и въздуха и т.н. Така ми се струва. Досега да е направил сто преврата, ако армията ни беше сериозна сила. Добре, че не е, колкото и парадоксално да звучи това. Уви, днес наистина имаме нужда от силна армия, но не и вярна на партията. А откъде да я вземем?

Да се върна на пиарите, които този път яко преиграха. Много е вероятно да са им дали да четат съветски повести за летци преди да седнат да мислят по този казус. Въпреки, че работата им определено върви в друга посока. На път са да изваят образа на нацисткия супер-летец Ото Скорцени, любимец на Хитлер, който успява да спаси Мусолини.

Ако искаха да е нещо по руски, трябваше да се подготвят по-добре. Поне за доблестния руски генерал Лебед и политическата му „кариера“ в Приднестровието, за кандидат-президентската му кампания в Русия през 1996 г. , когато събира 14,7 % от гласовете, за тази за губернатор на Красноярски край, който печели с близо 60 %, да бяха прочели нещо, че да са в крак със съвременните събития. Но той наистина не е много добър пример, нали на 28 април 2002 г. вертолетът му мистериозно се разби и генерал Лебед загина, няма и две години след като Путин официално пое властта.

Като се заговорихме по-горе за епохата на Наполеон Бонапарт…

Не, че искаме да обвиним о.р. генерал Радев в „бонапартизъм“, да не си помислите. Все пък той не е победителят във Втората световна война маршал Жуков, на когото Партията лепва това обвинение през 1954 г. Не, само е подведен.

Просто правим едно малко отклонение, което обаче има отношение към темата… Наполеоновият генерал Жан Батист Жул Бернадот, гасконец по произход, бедняк и храбрец, когото Бонапарт прави крал на Швеция и Норвегия под името Карл XIV Йохан , казват никога не се събличал, дори пред лекарите си. Разбира се, бившият подчинен на свой ред допринася активно за краха на императора, но това е друга тема. Пардон, той е направен от Бонапарт маршал и княз на Понте Корво преди да сложи короната, а е и родоначалник на управляващата днес в Швеция династия. Та много мразел да се съблича този славен мъж и никога не го правел пред поданиците си, а защо се разбрало след смъртта му. При балсамирането на тялото му открили, че на гърдите на монарха има татуирана якобинска шапка, а под нея прост и ясен девиз “Смърт на кралете!“. Или беше на тираните.

Правя това не толкова лирично отклонение, за да стане ясно, че наистина битието определя съзнанието, както настояват класиците на марксизма. Ала битието понякога противоречи на съзнанието. Особено по червените върхове.

А също, че днес вече е възможно да изличиш татуировките, но не и да изчегърташ, изрязаното дълбоко в чугунените глави преклонение пред тиранията. Особено, ако идва от Изток.