ЕС се отказа да подчертае, че е християнска цивилизация и по същество се обяви за някакъв аморфен продукт на историята

Проф. Петко Ганчев

Преди по-малко от един век големият немски философ на историята Освалд Шпенглер публикува своята двутомна монография “Залезът на Европа” (1922 г.), в която, върху основата на своя морфологичен метод, утвърждаваше, че след няколко десетилетия ще започнат дълбоки деструктивни процеси, които ще доведат до гибелта на Европа, така както такива процеси за няколко века са довели до гибелта на Рим. И колкото и тъжно да е било на този велик германец, той пише, че така, както през VІ и следващите векове никой не говори за “граждани на Рим”, така след някой и друг век никой няма да говори за “немци”, "французи”, "англичани” и т.н. И колкото и на мен да ми е тъжно трябва да призная правотата на предвижданията на О. Шпенглер, защото процесът на “Гибелта на Европа” е в ход и този процес не започна преди една година и днес придоби тези драстични измерения в бруталното нашествие на десетки хилядни тълпи от бежанци и всякакви мигранти от Близкия изток и Африка. При това този процес се разгръща експоненциално, пробивайки слабите защитни стени на “Шенген” и въобще на Общоевропейското законодателство. И ако през V век (476 г.) последния гвоздей на ковчега на Рим сложиха ордите на готите, предшествани от ордите на хуните и другите азиатски народи, то днес този гвоздей забиват

“мирни бежанци”

и всякакви мигранти, които вървят към новата “обетована земя”, към новия Ханаан – Германия и въобще богатата, доволната, остаряващата в модерността и егоизма си западна Европа.

Всъщност както процесът на загиването на Рим не започна с нахлуването на азиатските орди, а много по-рано, така и загиването на Европа не започва с нахлуването на този нарастващ бежански и мигрантски поток от Близкия изток и Африка. Той започна с деформирането на основополагащите морални и въобще духовни принципи и ценности, върху които беше основан Рим и възхождаше като империя в продължение на няколко стотин години. По подобен начин процесът на залеза, на гибелта на Европа не започна през последните две-три години, а много по-рано. Този процес стартира с началото на деформирането на фундаменталните морални и духовни принципи и ценности на елино-римската и юдео-християнската култура, върху които в продължение на около десет века се издигна зданието на Европейската християнска цивилизация, която постепенно от регионална цивилизация за няколко века експанзира и стана универсална цивилизация, задаваща тон в модернизирането на останалите цивилизации.

Но всяка цивилизация се основава на матрицата/координатата на определен тип култура, която съчетава в цялостна система антропо-социо-екологическите характеристики на живота и духовните възприятия (образи) на света и другите народи от определена група етноси, народи. И макар че във фундамента на всяка култура се залагат естествените норми на живота, които се сакрализират в съответните големи и световни религии ( индуизъм, будизъм, конфуцианство, зороастризъм, юдаизъм, християнство, ислям), интерпретацията им обаче зависи от геопространството, климата, епохата (времето), когато се ражда съответната религия и се имплантира в системата на духовната култура, превръщайки се в нейно ядро, сърце, мотор.

Именно религията открито или втъкана в бита и другите форми на културата като особена сила задава на тази култура една или друга динамика и отношение към другите етноси, народи, неизповядващи тази религия/култура. В този смисъл признавано или не признавано религията е факторът, който формира и съответната културна идентичност на приелите я народи и устойчивостта на тази идентичност. Затова можеш да си роден в каквато искаш страна, да си гражданин и поданик на каквато искаш държава, ти възприемаш света през призмата на своята културна идентичност, в крайна сметка на своята приета и изповядвана религия. При това всяка културна матрица/координата съдържа различен потенциал за културното развитие на приелия я етнос, народ, група народи. Именно това обяснява различната степен на развитост на съвременните култури и различното възприятие на едни или други принципи, ценности, технологии и т.н.

Погледнато така става ясно, че до 90-те години на ХХ в., историята на човечеството по същество беше история на различни регионални цивилизации приели и следващи определени общочовешки принципи и ценности и представяни от общи световни организации и институции. 

Новата вълна на глобализацията, 

която се разгърна след края на Студената война в съответствие с духа на идеологията на неолиберализма и геополитическите и геоикономическите интереси на САЩ за глобална хегемония срина поддържаните до тогава граници на регионалните цивилизации и предизвика турбулентно движение на информация, капитали, стоки, хора.

Този процес се динамизираособено с разрушаване на вътрешните държавни, институционални и ценностни структури на неуспелите да се модернизират и не притежаващи дълбоки корени на своята културна идентичност народи на Африка и Близкия изток, а дори и на Източна Европа, каквато бяха създали народите на Япония, Китай, Индия, Корея в хилядолетната си традиция. И се започна това, което през 90-те години на ХХ в. предвиди С. Хънтингтън – “сблъсъкът на цивилизациите”. Започна сблъсъкът на различните матрици на културите с тяхното различно възприятие на човека, обществото и света. Процесът особено се развихри, след като в амбициите си да наложи своя тип политическа култура – американска либерална демокрация и икономическа доминация САЩ предизвикаха серия от изкуствени “пролети” – революции в страните на Близкия изток и Африка, , подпомагани дейно от Европа И изведоха на политическата сцена радикалния ислям, екстремизъм и тероризъм. Даже в някои случаи го отгледаха, “дондуркаха”, за да го противопоставят на неугодните им светски диктаторски режими. Но да вярваш на терорист означава да вярваш на дявола. Затова “естествено” беше този ислямски Франкенщайн да се обърне срещу своите създатели и неговите помощници. В започналия сблъсък слабото звено се оказа именно Европа - ситата, модерната, разпуснатата, остаряващата, инфантилната Европа, която събуди инстинктите на непреварените си бивши колониални народи и те се устремиха към метрополията, която се оказа

неподготвена, изненадана

А Европа се оказа изненадана, неподготвена, защото вече в продължение на няколко десетилетия и особено интензивно от 90-те години на ХХ в. се отклоняваше от своите корени и своите фундаментални принципи и ценности на културата. Европа в лицето на ЕС се отказа да подчертае в своята Конституция – Договора от Лисабон, че е християнска цивилизация и по същество се обяви за някакъв аморфен продукт на историята. През всичките тези десетилетия пеейки химни на “бащите създатели” на “Обединена Европа” евробюрократите не намериха сили да създадат собствена система на национална сигурност, а не да бъдат инструмент на националната сигурност на отвъдокеанския си партньор, а по същество ментор САЩ в лицето на НАТО.

Дълбоко травмирана от нацизма Европа в лицето на Германия, а след нея и всички останали европейски нации не просто се денацифицираха, а се денационализираха, обявявайки в лицето на новопръкнали се либерали, че национализмът е ”последното убежище на комунизма”. По такъв начин Европа се отказа от своята културна и национална идентичност и вместо Съюз на нациите и отечествата се обяви в подкрепа на идеята натрапена й отвъд океана за мултикултурализъм на една общност от всякакви народи и малцинства. Затова логично последва отказът на Европа от фундаменталните принципи на брака като единство на мъжа и жената и провъзгласяване за норма патологията на еднополовите бракове между гейове и лесбиянки. Постепенно отклонението от естествените и сакрализирани от християнството норми се обявяваше за норма и се афишираше. И въпреки, че дошлите преди десетилетия мигранти от бившите колонии не проявяваха нито за миг желание да се интегрират културно в системата на европейските общества, така както правеха това китайци, евреи, корейци и японци, лидерите на ЕС, добре държани на повод от “чичото отвъд океана” си затваряха очите, че тези нови граждани на Германия, Франция, Англия, Швеция, Холандия и т.н. не само че не признаваха и не уважаваха националните традиции и културни норми на приелите ги народи, не само че гадеха по площадите на европейските столици, превръщайки ги в клоаки, но и претендираха да им се строят джамии, да ходят забулени, да не се разсъбличат в часовете по физкултура, да се съдят по своите закони на шериата евробюрократите, които отдавна не защитават интересите на европейските народи и отдавна са превърнали на дело, по думите на Бжежински (“Голямата шахматна дъска” -1997г.) Европейския съюз в “протекторат на САЩ” продължават да пеят дитирамби за милосърдие, за прием на чужденците по квоти и т.н. . Те даже съветват европейските момичета да не ходят с къси поли, за да не предизвикват видите ли “чувствата”, т.е. инстинктите на тези млади тълпи. Фактически в своята инфантилност европейците се превръщат в домакини, които са поканили, или по-точно, в техния дом е дошъл неканен гост, който вместо да се съобразява с домакина си, започва да претендира за особено внимание към себе си, без да го е еня дали този домакин е помогнал на своите безработни и бездомни съотечественици, дали им е дал възможност да се нахранят и да се образоват, да работят...

Процесът на залеза, гибелта на Европа е в ход

При тази политика на евробюрократите и повечето правителства на страните от ЕС обвързани с васални зависимости не може да се очакват радикални решения, които да прекратят войните и конфликтите в териториите, бълващи бежанци и мигранти от всякакъв тип. В някои градове на Европа масата на тези бежанци и мигранти е вече около 20%. Прогнозите са до десетина години те да достигнат до 30-40 %., което определено ще постави под въпрос не само етническата и културна идентичност на тези общества, но и радикално променяне на ценностно религиозната система на културата на европейските общества. Като се има предвид консервативността на исляма и доминацията на принципите на примитивното равенство, според което всички, които са приели тази религия са “братя” и “сестри”, а останалите са “неверници” не е трудно да се предвидят процесите, които ще задават тон в по-нататъшната история на европейските народи.

Има ли спасение от тази зловеща перспектива? Историята на Китай, на Индия, на Русия ни показват, че когато една древна или просто стара цивилизация изпадне в дълбока морална и духовна криза поради негодна политика, то спасението е в радикална промяна на политиката и предприемане на радикални действия по защита на националната и културната идентичност, на мотивиране на народа, нацията към принципно поведение и действия спрямо всеки неканен “гост”, който просто иска да овладее дома ти, за да живее по-добре, вместо да се стегне и да направи своя дом и страна удобно за живот място.