Поведението на днешния диктатор е по-мерзко и цинично от това на корифея на езикознанието и семенарист от резерва – Сталин

Любен Лачански

Според историческата традиция, всяка война каквато и да е тя и по какъвто и повод да се води, има две абсолютни изисквания: Датата на началото на войната и тази на нейния окончателен край.

Зад тази рамка не стоят ни идеологеми, ни военна казуистика, нито дипломатическа пластика. Това е най-откровена архивна статистика, която помага на поколенията по-сетне да се ориентират в нелекото и мъгливо бъдеще. А условията са прости.

В старите справочници-наръчници четем: ”За начало на една война се приема или нейното публично обявяване, или денят в който започват истинските военни действия с цел поразяване на противник”. Просто и ясно-поразяването явно е с цел отстраняване.

Знаем, че на 28 юли 1914 юли избухва Първата световна война. Тогава Австро-Унгария обявява и войната на Сърбия и започва да бомбардира Белград. Пак просто и ясно…

На 1 септември 1939 година немски и словашки войски нахлуват в Полша, а Хитлер с проникновена реч в Райхстага, която се предава и по радиото, предявява своите териториални претенции и съобщава услужливо за бомбардировки над редица полски градове.

Сталин обаче не проронва нито дума.

Началото на Студената война е датирана заедно с речта на Хари Труман пред Конгреса на САЩ от 12 март 1947 г. В нея той заявява своята “доктрина Труман”, както ще я нарекат и наричат пъргавите историци. Калориферите на планетарното доверие дълго не се включват в мрежата.

В крехкия още 21 век, войните са коренно различни от познатите ни от учебниците по история, но знаменателните събитийни дати са по-скоро делнични.

Кога започна Украинската война, която президентът на Русия Владимир Путин използва като сигнален факел за да рекетира останалия кризисен свят и да го плаши с нова, безжалостна, но кибер касапница?

Грешно би било да се вярва, че това е датата 24 август 2014-та, когато руски батальони от някакви имагинерно формирование на регулярно-тактически групи прекосяват международно признатата руско-украинска граница и нахлуват на територията на независимата държава.

Пролетната нощ срещу 7 април същата година пак не е най-подходяща за датиране, въпреки че диверсионни групи от специални части на руското разузнавателно управление /ГРУ/ на армията завземат административни сгради по градовете разположени в източната част на Донбас.

Още по-неподходяща е и зимната нощ срещу 27 февруари преди година, в която спецназовците на Кремъл превземат зданието на Върховната Рада в Симферопол, приеман като изискан черноморски курорт на СССР.

Дори и седмица по-рано-20 февруари 2014, когато в монетния двор на Москва трескаво довършват позлатените медали с гравиран паметен надпис: ”За възвръщането на Крим”, е доста неудобно за обявяване на вече предизвестената война.

Защото по скромни изчисления, наблюдения и чисто интелектуален порив може да се твърди, че войната в Украйна, която не дай Бог би се оказала начало на по мащабна хекатомба е започнала на…

27 юли 2013 година. Събота.

Да, някъде там в късния предиобед на мързеливия съботен ден в Киев. Именно тогава “миротворецът” и бивш куртоазен шпионин на КГБ в ГДР - Владимир Путин в прав текст обявява отдавна планираната и лелеяната от него война. И по наглост граничеща с грях, поведението му е по-мерзко и цинично от това на корифея на езикознанието и семенарист от резерва - Сталин.

Та нали самите руснаци, уж са измислили поговорката: ”Гост в къщи Бог в къщи”.

Та като стана дума за Всевишния, Путин и него не зачита, въпреки че бие чело по Великден пред патриарха си, който се оказва ни повече, ни по-малко, негов подчинен и колега разведчик. Не трябва да се забравя, че Вл. Вл. Путин гостува в Киев като гост на конференцията: “Православно-славянските ценности-основа на цивилизационния избор на Украйна”. Ех, че обичат президентите, да се заиграват с “цивилизационните ценности” и “избори” на народите си! Много обичат именно по тях да правят и коментарии, които за жалост не се забравят/.

На тази православна, иначе среща, Путин трябва да произнесе реч. И той я прочита, като за първи път в поредния си мандат той публично казва, че руснаците, украинците и белорусите са един народ и прогласява /в духа на събитието/ заветната си цел, която от скромност ще нарече “Предстоящата ни работа” - и прогнозира обединението на Русия и Украйна в една държава.

Ето и в цялост мисълта му, стъкмена в президентска реч - послание от някой от далновидните му спийчрайтери, по нашенски казано - верноподанни текстописци:

”… Как си представям според вашите тезиси и според опорните точки на ставащото, значението от цялостния цивилизационен избор на Украйна.

Длъжен съм, още в самото начало да направя уточнението, че това не е просто цивилизационния избор на Украйна. Та нали на това място, където се намираме, както и по-рано казах, в купела на Днепър, в киевския купел е бил направен цивилизационния избор за цялата Свята Русия.

Тук е бил направен избор за всичките нас. Нашите предци, които са живели на тези територии, са го направили този избор за всичките нас. Нашите предци, които са живели на същите тези територии, са направили този избор за целия наш народ.

“За целия наш народ”- говоря така с ясното съзнание и безусловно разбирайки реалностите на съвремието, че ние трябва да оценим наличието на украински народ и на белоруски и присъствието на още други народи. И ние се отнасяме с нужното уважение към цялото това историческо наследство, но в основата на всичко това лежат безусловно нашите общи духовни ценности, които правят от всички нас един и единен народ…

Покръстването на Русия е станало онова велико събитие, което за векове напред е определило духовното и културно развитие на Русия и Украйна. Ние нямаме право да забравяме това братство и сме задължени да пазим и съхраняваме традициите на предците си. Те именно заедно са изградили уникалната система на православните ценности, укрепвайки с тях и вярата си.

Естествено, че Украйна, собствено казано, както и Русия има нелека съдба. Имам пред вид средните векове, когато Украйна е била съставна част ту на един, ту на друг европейски център. Преминавала е от една държава към друга. Но мисълта за единството на запада и изтока на Русия, което е започнато тук, още веднъж ще повторя, в днепровските и в киевският купели на вярата, винаги е присъствала като единство както на изток, така и на запад - където и живее нашия народ.

С присъединението на изтока и запада, животът на населението и на така наречения елит на Украйна се промени коренно и то в най-добрия смисъл на понятието. Това всеки го знае.

Поколения киевски и лвовски граждани, като се започне още от 18 век са сред научния, литературния и църковен елит на Русия. Множество малоруси /едно от прозвищата на украинците/ Л.Л./ са били на дипломатически и други висши държавни служби в Русия, в чужбина и в централизираните ни органи.

След присъединяването си към Русия през 17-18 век Украйна се развива с много бързи темпове. Ще ви напомня само, че тя стана и главна житница на Русия. В края на 19 век Донецкия каменовъглен басеин се прочу като един от главните рудодобивници на страната и като водещ металургичен център, Одеса бе едно от главните морски пристанище на Руската империя…

…нашето общо историческо минало, то и се явява нашето главно предимство и основа за изграждане на нови интегриращи връзки. Слава Богу, ние с вас имаме единна енергийна система и днес, единна транспортна система. У нас има и задълбочено коопериране на цели важни отрасли от икономиката, без които ефективното развитие на самата икономика би било немислимо. Днес се води много напрегната конкурентна борба за световните пазари и за самото национално присъствие на тези пазари. И съм повече от сигурен, че мнозина от тук присъстващите разбират, че само обидинявайки усилията си, ние можем да бъдем конкурентноспособни и да спечелим в тази достатъчно твърда конкурентноспособна битка. Заедно с това ние имаме всички основания да вярваме и да се надяваме, че именно това трябва и да направим.

Освен това зваете, че в постсъветското пространство вървят редица процеси свързани с интегритета… Въпросът е само в това, как ще се разберем за бъдещата ни съвмества работа на абсолютно равноправни, честни и разбираемо прозрачни условия.

Аз знам, колко и каква огромна работа вие полагате в търсене на посоката към най-оптималния път за сътрудничество между Украйна и Русия. За това искам най-сърдечно да ви благодаря и и да ви пожелая успехи.”

Ето това е в “недипломатичен превод” част от онази прословута и нарочно забравяна от медии и политици крамолна реч на Владимир Путин произнесена на 27 юли 2013 година в Киев. В събота по обяд, на вече почти безинтересната за участниците конференция на тема: ”Православно-славянските ценности-основа на цивилизационния избор на Украйна”. На продължението, а по точно на обясненията под черта на някои “опорни точки” от тази реч сме още живи свидетели. А на тези, които се интересуват да я прочетат в оригинал мога да дам и източник: www.kremlin.ru/news/18961.

Мнозина няма да се съгласят с мнението, или ще възразят за истинските цели на руския президент и тяхната употреба в техния конкретен смисъл. Тяхна работа… Може само да се добави, че в антиукраинската война, понятието “война” придобива нов и непознат поне в тези географски ширини характер. А именно станахме свидетели на т.н. хибритна война.

Не е отминал споменът от реакцията по повод някои от твърденията на служебния министър на отбраната на България Велизар Шаламанов, преди има-няма половин година време. Понятието Хибритна война, бе прието от Петата руска колона у нас, като огледален образ на всенародното име на крамолния паметник пред НДК. Да, точно така, шестоглав… по нататък сами си го допишете. Путин също е знаел, много добре от верните си съветници-професионалисти в тези области, че всичко друго освен конвенционални военни действия срещу довчерашните украински “братя и сестри” ще бъдат погледнати несериозна от света. Понеже светът много добре е запознат и с нравите, и с характерите на руснаците именно по време на война. Литературата и изкуствата направиха така, че дори обикновения телевизорен и домашен човек предостатъчно да разбира от поведението на “обикновените руски характери” замирише ли някъде на кръв, сълзи и печал.

Да, в самото начало Путин не е предполагал и планирал въоръжен конфликт. Осланял се е на информационната и психологическата война. Започнал е и нежни търговско-санитарни действия. Колкото и да е странно да звучи, срещу шоколадови изделия от украинската фирма “Рошен”. А защо, точно на нея е паднал изборът на Вл. Вл. ще стане ясно малко по-късно, когато името на Петро Порошенко излезе в медийното пространство като политическа фигура. Може би някога Украинската война, историците ще нарекат с присмех: ”Шоколадената война”. Само дали ще ни е до смях?

Тогава на 29 юли 2013 г. президентът на Русия все още е в Украйна и кръщава камбани на храмове, а руските санитарно-митнически органи започват да търсят врагове сред… шоколадите. Той и Путин не си пада много по сладкото.

Всичко е като сапунен сериал “Кухня”, докато не се намесят спецназовците, гробарите и медиите… Което май е едно и също.

Останалото го знаем, не знаем обаче докога ще продължи цялата тази агресия на униженото руско самочувствие. По всичко личи, а и специалистите постсъветолози твърдят, че докато Украйна, а по-подир и Белорусия и останалите постсъветски-рускоезични анклави не загубят собственото си желание за национална държавност, суверенитет и каквато и да е било форма на независимост, положенито няма да се успокои. Или поне Путин и неговата мания. Огромният и уж, “Руски свят” или мъртвородената Новорусия е готова да ги приеме /погълне отново, само и само за Наполеоновия комплекс на циклофреника Путин да има някакъв, та дори и смъртнодобивен лек.

А за такъв “стопанин” на огромната някога държава, на какъвто си играе внукът на готвача на Сталин всичко е позволено. Той си играе дори на църковник и Боговдъхновен православен и просветен монарх. Вятър и мъгла. Достоевски го е казал повече от ясно, че всичко щеше да е позволено, ако нямаше Бог. Но да се разпалват еднолични войни в името на вярата и да се спекулира с това, едва ли и човеколюбивият Творец би го позволил. Дори на такъв субект извисил ръст 162 сантиметра над земята, с фалшивите си токове на обувките, с фалшивата си усмивка, с фалшивия си щастлив развод и с фалшивата си империя. Империята на фалшивия неофит - Путин.

* Неофит - човек, току-що приел вярата, който с голяма ревност се старае да въплъти в живота си всички й норми и изисквания, доколкото ги разбира.