България загива фффатално стисната за гушата от "прогресивните сили", от "антифашистите", от репресивните отряди на ДС

Д-р Любомир Канов, Ню Йорк

Българският болшевик, самоназовал се социалист, но чак след рухването на нелепият градеж и провала на техния рептилен социализъм, обича да назовава с омраза своите противници "фашисти". Това някак си му дава легитимност и шанс те всички вкупом да се пишат "антифашисти" и съответно да се присламчват към "прогресивните сили" на Запад. Един вид, хем срещу Хитлер, хем със Сталин и победителите, хем и социалисти-прогресивци. Сомтаймс люн, сомтаймс уин. Разбира се, те умишлено забравят, че Хитлер е национал-СОЦИАЛИСТ! И че тяхната 100 годишна престъпна бабичка-партия е била поддръжник на договора Молотов-Рибентроп между съветските и германските социалисти установяващи с насилие кървавите си тоталитарни фантазии, който договор е причина за подялбата на Полша и става детонатор на Втората Световна Война. И че тяхната идеология и методи и онези на национал-социалистите са почти идентични.

По напълно неизвестни причини обаче използват термина "фашисти" за обозначаване на всички политически явления в България от преди 9.9.1944. Говорят за монархо-фашисти, хитлеро-фашисти,

национал-фашисти или просто фашисти

Но СОЦИАЛИСТИ не се вписва, избягва се в техните определения за политическата реалност на предвоенна България, в която е имало всичко друго, но не и "фашизъм". Защото социалисти са били именно германските нацисти, чието пълно самоопределение е "национал-социалисти". В България по това време е имало националистически, демократически, земеделски, про-западни, радикал-демократически и други, но не и фашистки партии нито подобни правителства, начело с национален диктатор от типа на Хитлер или Мусолини. Самата дума "фашизъм", толкова любима на "борците срещу фашизма и монархо-фашизма" е от римски произход и е производна от латинската дума за сноп, използван в римската епоха като символ и атрибут представляващ единството и интегритета на тяхното общество. Не много по-различен символ впрочем, от снопа стрели от българската митология за Кубратовите българи. От този латински корен са думи като фасция, фасцикулация и пр. употребявани в медицината. Но причината да е толкова любима на българските "социалисти" и да избягват по-точната дума национал-социализъм, е според мен чисто звуковия ефект на думите фашист, фашизъм. Това са думи - юмрук, с които може "да се удари противникът в мордата" ( руска заемка за политически диалог по комунистически ). Ако се използваше звуково по-слабият вариант "фасцист", този термин никога нямаше да бъде вкаран в употреба от отделите за пропаганда на сталинистките органи, занимаващи се с въпросите на политическата реч.

Думата "фашист" съдържа онова което привлича Бай Ганю да настоява във вестникарската статия да се сложи непременно думата "фатален". "Като кажеш фффатален, все едно фффащаш някого за гушата..."-казва Бай Ганю. Като кажеш думата "фашистка'", че и настояваш да я вкараш като определяща епохата преди 9.9.44 в Народното Събрание, ти сякаш фффащаш някого за гушата. А ако заковеш тази дума в закон и то по време когато се предполага, че е победила демокрацията, постигаш двойна победа: изопачаваш историята на предвоенна България до неузнаваемост и същевременно избягваш асоциацията на сегашното ти име "социалисти" с името на предвоенните ти братовчеди "национал-социалистите". Тогавашните ти врагове били "фашисти", а не социалисти. Дори това, че родоначалникът на фашизма Мусолини е започнал като социалист се загубва в терминологичната суматоха и в мъглата на историческата пропаганда. А това на свой ред позволява на наглеци като Станишев и нему подобните, наследници на партия от тоталитарен тип, по идеология болшевишка и престъпна, близка до национал-социалистическата, със съветски и постсъветски криминален багаж , с късна дата да се представят пред света и даже да оглавяват европейския социализъм с гордост. Изкъпани след всичките си безчинства чрез една елементарна смяна на името си, те просто казват:

"Защото сме социалисти!"

Това сега е безопасно и дори прогресивно, след като национал-социализма вече е почти забравен и да си социалист е отново модно. Нищо, че комунизмът (строител на социализма в Бг) беше обявен за престъпен режим, както бе и национал-социализмът.

А аз бих добавил следното: Защото сте социалисти, затова лъжете. Лъжете, че сте модерна лява партия. Лъжете, че не сте били в съюз с национал-социалистите по заповед на Сталин преди 23.6.1941. Лъжете и за цялата си кървава история на подстрекателства към гражданска война през 1923 и 1925 по заповед на Коминтерна, за атентатите, за измяната към народа си и предателствата. Но най-вече лъжете за престъпната си история след преврата, извършен с помощта на Червената Армия на 9.9.1944 и цялата ви мизерна митология за построяването на развития социализъм след това. Преврат, поради чийто последствия вече 70 години българската нация постепенно загива демографски, духовно и стопански, фффатално стисната за гушата от "прогресивните сили", от "антифашистите", от репресивните отряди на ДС създадени с помощта на съветските им сталинистки учители и от техните потомци, превърнали се светкавично в капиталисти, монополисти, мародери и милиардери. Които, разчитайки на безпаметството и липсата на истински исторически разказ за техните безчинства, сега отново са се възкачили на президиумите, сграбчили са микрофоните и леят умилни слова са "социалната държава". Те пак са тука, пак искат да строят социализъм или да го реставрират, пак са загрижени за бедните и за онеправданите: Банев, Станишев, Гочиту Гергов, Миков, Гоце, Гестапото, масонското крило на социализма в съдебната система и в библиотечното дело, оръжейните търговци, ректорите на висшите учебни заведения, обикновените съгледвачи и кадесари, както и техните деца и внуци, работещи като тролове, хибридни дезинформатори или платени политически московци. На всеки километър са и парите даже са в ръцете им. За всички тях 

да кажем по едно "Хайл!",

а най вече за потомствената социалистка Бокова. Защото нейното номиниране за ООН, както и Станишевото председателство на Европейските социалисти показва не само успешната мимикрия на българските социалисти и успешното им избягване на историческа отговорност, но и качеството на световното и европейско социалистическо мислене по тези въпроси. Или по-точно световното невежество, дали е умишлено или не. Когато видя Шулц приятелски прилепил снага в Брюксел до Сергей Станишев, син на Политбюро и шулцово протеже, си представям сцена в която Калтенбрунер запознава сина си като партиен кандидат в ЕК с геносе Шулц, а на ревера му пише като партийна принадлежност "национал-социалист". "Национал" обаче е задраскано надве-натри и е останало да се чете само "социалист".