Колкото повече терористични актове организират срещу западните държави, толкова по-бързо на „либерастите“ ще им уврат главите за съюз с Русия.

Иван Сотиров

Всеки ще каже, да, за Ердоган е ясно, неговият основен проблем са кюрдите, които са най-решителния противник на ИДИЛ, а освен това ИДИЛ са срещу другият противник на Ердоган - Асад. Но защо Путин и Асад да не са за бързото ликвидиране на ИДИЛ? И двамата са заклеймени от Запада, като опасни диктатори, които носят отговорността за много невинни жертви. Единият като агресор, който анексира чужди територии в една европейска държава, нещо което не се беше случвало от Втората световна война насам, и провокира гражданска война, в следствие на което загинаха хиляди граждани. Другият брутално изби десетки хиляди свои сънародници, за което Франция е започнала наказателно разследване за повдигане на обвинение срещу него за престъпления срещу човечеството, а САЩ и другите западни държави настояват за неговото отстраняване. Очевидно е, че за Путин и за Асад има само един начин да се измъкнат от ситуацията, а той е да се явят необходимият съюзник на Запада срещу по-голямо чудовище от тях двамата взети заедно. Е, какво по удобно чудовище от ИДИЛ? Организират кървава касапница в Париж, в центъра на Европа, в центъра на цивилизования Свят. Ефектът е потресаващ - когато убиеш десетки хора в Париж, това поражда солидарност по-силна от тази, която пораждат десетките хиляди убити в Украйна и Сирия. Ако за момент си представим, че ИДИЛ изчезне, какво ще оправдава присъствието на Русия в Сирия? Естествено, че за Путин и Асад ИДИЛ трябва да съществува докато 

Западът клекне

за запазването на сегашния режим в Сирия. Както би казал един от предшествениците на Путин – „Колкото по зле, толкова по-добре“ или както днес биха казали в Кремъл, колкото повече терористични актове организират от ИДИЛ срещу западните държави, толкова по-бързо на „либерастите“ ще им уврат главите за съюз с Русия. Ние трябва да си даваме сметка, че за Путин запазването на статуквото в Сирия е въпрос на живот и смърт. Русия е наляла милиaрди долари в Сирия - само 9.6 милиaрда долара са опростените от дълга от съветската епоха. Русия е и основен военен доставчик за Сирия и там се намира руската военноморска база разположена в пристанището на град Тартус, която е единственото подобно руско съоръжение в Средиземно море.

Най-важното, обаче, за Русия в конкретния момент е дестабилизацията на региона, през който трябва да бъдат изградени алтернативни трасета за доставка на нефт и газ за Европа от страните в Персийския залив и Азербайджан. Близо двойният спад на цените на петрола и газа, при положение че близо 50% от постъпленията в бюджета на Русия се формират от нефт и газ, е тежък удар за руската икономика. Като към това се прибавят и санкциите, които Западът наложи на Кремъл, заради престъпните действия на Путин, положението е трагично. Само валутният резерв на Русия е спаднал с над 200 милиарда долара от 201 1г. насам.

Така с последната си авантюра Путин цели да удари с един куршум няколко заека: - да запази стратегическите позиции на Русия в Средиземно море и в близкоизточния регион; да се измъкне на първа скорост от международната изолация, в която се постави след провала си в Украйна, като се пробута за стратегически партньор на ЕС и САЩ в коалиция срещу ИДИЛ и не на последно място да запази монопола си на основен доставчик за нефт и газ за ЕС.

Какво обаче ще постигне Путин с тези си действия? Дори и да принуди някои от западните лидери ситуационно да направят революционен компромис със своите принципи, то той никога няма да бъде припознат за пълноценен партньор на Запада, защо там вече никой не храни илюзия за неговата същност. Явно е, че и той както довчерашният му приятел Ердоган, чрез тракане на оръжие и разпалване на националистически кампании се опитва да отклони общественото внимание от собствените си провали и да отложи края си. 

Двамата диктатори имат проблем,

че не могат вече да дадат на зад, защото това означава признание на провала и саможертва, а те на това не са способни, поради което ще продължат да водят страните си към бездната на принципа „след мен - потоп“. Неосталинизмът на Путин и неоосманизмът на Ердоган, са същият анахронизъм като радикалния ислям. Това са тоталитарни идеологии с религиозна претенция, но дълбоко еретически по своята същност. Тоталното незачитане на човешката личност, на нейните права и достойнство, характерни за режима на Путин, е дълбоко антихристиянско и изражда Православието в някакъв православен кагебизъм. Самоубийствените терористични атентати, извършвани от радикалните ислямисти, при които са убивани невинни и невъоръжени хора, измежду които жени и деца, са в пълно несъответствие не само с Корана, но и с най-мракобесните норми на шериата – това е чиста форма на левичарски тероризъм. Що се отнася до неоосманизма на Ердоган, това е пародия на Османското величие. Колкото и да е абсурдно, но ако има някой, който може да претендира за наследник на големите османски владетели, които са раздавали закони, а не фереджета, това е Кемал Ататюрк. Успешните владетели на Османската империя са били вярващи хора и тяхното величие е в това, че са следвали духа на Пророка, а не кастовите интереси на религиозните чиновници.

Какво правят обаче западните „лидери“. Искат ли те да ликвидират ИДИЛ или и за тях е по-удобно да има една удобна фикция. Жалко и абсурдно е да гледаме как великите сили с огромния им военен ресурс правят дълги и сложни комбинации за да организират мощна световна коалиция, за да се справят с една нововъзникнала терористична псевдо-държавица. Очевидно е, че всяка една - не само от великите сили, но и от регионалните - може сама да реши въпроса с „Ислямска държава“ за кратко време, отделен е въпросът, че това няма да реши проблема с радикалния ислям и тероризма, които той произвежда. Дали, размахването на плашилото ИДИЛ не е необходимо, за да не трябва някои от западните лидери да поемат отговорността за това, че със своето безхаберие допуснаха и легализираха ислямски държави в собствените си страни. Нима още преди четиридесет години много от западните анализатори не предупредиха какво ще се случи? Как така преди десетилетия, бяха направени по-прецизни анализи и предвиждания за социалното поведение на малцинствените мюсюлмански групи в Европа?

За радикализацията на второто поколение и то на младите и образовани хора от средната класа се говори още от края на миналия век – те са мотора, аутсайдерите са техните последователи. От повече от три десетилетия се предупреждава, че радикалният ислям в Европа се финансира от Саудитски капитали, след огромния скок на цените на петрола в началото на 70-те години на миналият век. Предупреждаваше се, че това разпространение на радикалния ислям се извършва, чрез разгръщането на мощна мрежа от уахабистки джамии, ислямски центрове, медресета и благотворителни дружества, които са финансирани от петролните шейхове, като освен това тези институции и организации са захранвани кадрово от специално подготвените в Саудитска Арабия имами и други емисари. Докога ще се толерира БИсъдието да измества правосъдието в Европа – шериатът да действа паралелно с демократичната правова система? Докога ще се толерира външното финансиране и проповядване на радикален ислям в ЕС? 

Свобода може да има само там, където има правосъдие

и сигурност, така както сигурност може да има само там, където има свобода и правосъдие. Криворазбраният либерализъм в Европа и на запад, няма нищо общо с класическата либерална идея за свободата. Това, което днес в Европа наричат „либерализъм“, е либерално облагозвучаване на троцкизма, това е идеята за перманентната революция, която трябва да ликвидира капитализма, традициите, нациите, религиите, етническите, културните и всякакви общностни идентичности, за да наложи новият световен ред на мултикултурния и мултикорпоративен комунизъм. Случайна ли е приликата между троцкистката идея за световна революция и това, което проповядва Мюсюлманското братство в Америка: „Братя мюсюлмани, трябва да разберете, че нашата работа в Америка е един вид върховен Джихад, който елиминира и разрушава западната цивилизация отвътре и „саботира” нейното отвратително жилище със собствените си ръце и ръцете на вярващите.“

Псевдотолерантността, която се опитват да ни наложат, тези фалшиви либерали, води до толерирането на най-различни радикали, диктатори и всякакви други социопати, което води до анархия, която или ще терминира нашия свят или ще доведе до нова вълна на нациналсоциализъм в Европа. Вместо европейските елити да предприемат енергични действия за възраждането на тези принципи, които са в основата и дават силата на Европейската цивилизация и чийто корен са християнските ценности, те гледат безпомощно сблъсъка на левите и десните радикали. Либералната демокрация и толерантността не са някаква комунистическа измислица, разказана ни като ляво-либерална модерност, те са плод именно на нашето християнско възпитание, независимо дали сме вярващи или не. Вече все по-често се говори, че трябва да жертваме част от свободата си в полза на сигурността. Ние трябва да внимаваме, защото така се почва - и едно е сигурно, че по този път се губи свободата! Едно време нашите будители казваха „Свобода или смърт!“ Днешните „будители“ казват: „Сигурни роби!“