Светлозар Гледачев, финансов анализатор

Всички може би знаете притчата за един султан, който осъдил за някакво провинение един човек и му дал да си избере едно от трите наказания: да изяде една торба сол; да му ударят 100 тояги или да плати 100 пари. Наказаният трябва да е бил балкански субект, защото като стиснат човек пари не му са се давали и започнал със солта. Изял половината и спрял, не можел повече. Казал да му ударят пръчките, но и там не издържал до края. Наложило се да плати парите. 

Ето, това става с Гърция. Тя изяде солта. Толкова години лишения, съкращения, фалити, обедняване, много нови данъци. Най-високата в Европа, заедно с Испания, безработица над 25% , спад на БВП - една трета, само за 2013 г намаляване на средната работна заплата с 38.62%. Представете си го. У нас колкото и да е малка се е увеличавала, а колкото си по-богат - по-малко искаш да губиш и по-страшно понасяш загубите. И когато съседите стигнаха дъното и в 2014 година имат ръст от 0.7% и излишък в бюджета 3.3 милиарда евро, или 3% от БВП - те избраха СИРИЗА, която иска да спре реформите - вече спря приватизацията, да увеличи доходите, но пък няма пари. Така младата лява партия се отправи към втория вариант от притчата - боя с пръчки, защото Европа не може да се съгласи с условията, които й се налагат. Не толкова, че не може, но не иска. И най-важното не трябва. Ако дори някак си намали или опрости част от 322-та милиарда евро задължения, то на опашката чакат, защото гледат как ще се процедира с Гърция - Испания, Италия, Франция. Докато Гърция като тежест в Европа е 2%, то само един от другите големи длъжници може да взриви съюза и него няма да го има. Няма как Гърция да е изключение. И всички важни фактори още преди изборите го казаха: Намаление на дълга няма да има. Единствената опция е разсрочване, до толкова могат да стигат отстъпките. Нищо повече. 

Аз повече вярвам на Западните политици, Юнкер, Шулц, Меркел, които не хвърлят думите си на вятъра, отколкото на балканските тарикати, за които заблудата и шикалкавенето е форма на общуване. Та нали ние сме същите! Кое при нас е обещано и изпълнено? Почти нищо. Но Ципрас ще удържи ли на обещанията си към избирателите? Дори хора, които нямат нищо общо не с финансите, а с икономиката смятат, че това е „желязно дърво” и не може да се изпълни. Няма такъв факир, че да направи мечтаните, но невъзможни финансови гимнастики.

Защо повярваха гърците?

Първо: Защото много им се иска. Както на нас ни се иска да сме богати като средно европейците, а да работим и живеем по български. 

Второ: Но и те знаят, че чудеса не стават. Те не са глупаци, а много добре знаещи интересите си хора и организирано защитаващи правата си. При тях „Съединението прави силата”, но не и при нас. Ако можех да рисувам, щях да направя следната карикатура. В Париж се разбра, че карикатурата е по-силна от куршумите и поразява милиони хора. Ципрас, широко усмихнат, а в Европа му викат: „Секси-Алекси“, което не може да не гали егото му, целият накичен като камикадзе, но не с тротилови шашки, а с милиарди кредити. И казва, или ни ги опростете, или ще .....пострада Европа. Но взривът му няма фитил. Защото две трети от гърците не искат да излизат от Еврозоната и ЕС. Та кой ще изпусне кравата, която го храни? Да не би Русия, с която се заиграват, да им даде стотици милиарди евро безвъзмездно. Но дори и на кредит това трудно ще се случи, за империята си Путин се нуждае от много пари, дължи 600 милиарда $ и е в криза, която ще се задълбочава? Европа няма да пострада. Нищо няма да стане. Това не е 2012 година, когато с почти недопустимото извиване на ръце Меркел принуди частните инвеститори, „доброволно”, въпреки, че те изобщо не бяха съгласни, да отпишат 53.7% от задължения си за 107 милиарда евро. След това им отпуснаха 130 милиарда евро нови кредити - иначе гърците бяха фалирали. Сумарният ефект от „подстригването” се оценяваше на над 157 милиарда евро или почти 4 пъти БВП на България. И сега съседите

пак са там, на дъното и не искат да плащат

Само, че ситуацията в света и Европа е друга, тежко е за всички и не трябва, а и не може да се отстъпва. За да се дисциплинира ЕС, трябва да се покаже и тоягата, защото явно с моркова не се получи. Това, ще е урок, за другите вече много и големи и непослушни „ученици”, които не спазват финансовата дисциплина и обещават да дават на народа нещо, което нямат.

Но все пак защо гърците го правят този цирк? Защото поне досега винаги успяват. Гърция е създадена като държава през 1830 година, но от 1821 до 1829 води озвучителна борба. Тя става държава с под един милион население и територия два пъти и половина по-малка от сега. Ако имаше България тогава, с Мизия,Тракия и Македония, където живеят българи, както е според преброяването на турския султан тя, щеше да е най-голямата на Балканския полуостров по територия и население. Но не за българския национализъм искам да говоря, а за гръцкия. За над 180 години тя непрекъснато увеличава територията си, естествено за сметка на съседите си и населението, което вече е 10.5 милиона или 11 пъти приръст. Но по-важното е неимоверното забогатяване. БВП по паритет на покупателната способност на глава от населението според МВФ е на 28-о място в света, а според Световната банка на 23-о, а ние сме на 66-о, но Гърция е преди страни като Финландия, Израел, Южна Корея. Саудитска Арабия и веднага след Италия. Тя е развита страна, за разлика от нас. Предполагахте ли, че чак толкова развита? Какво толкова произвеждат, в какво са добри в Международното разделение на труда та са толкова напред? Вие си отговорете, защото и това не ми е целта. Веднага след като се образува като държава Гърция фалира. И така общо 5 пъти, сменяйки 186 министър-председатели, тоест на година по един, та и по двама. Това може да и е шестият й опит, и ако не беше в ЕС сигурно фалитите щяха да са много повече. Гърците винаги от фалитите печелят, увеличават територията си и населението си. Ако сравним с България - то ние винаги губим. И ние сме фалирали, но никой не ни е опрощавал толкова. Гърците знаят как се прави световна политика, а и страната винаги е била любимка на Великите сили. Това е една малка нация, но има най-много диаспори след евреите в света. А е стартирала с под 1 милион население. За тях се говори много, те винаги са в центъра на събитията и „византийски” номера ли ги наричате, но те винаги печелят. И други държави имат много фалити, повечето южни, като Испания, Португалия, Франция. Германия, но има разлики. Испания е фалирала най-много 13 пъти - 6 до 1800 година и 7 пъти през 19-и век, но после не е. Франция няма фалит след 1812 г. Германия 5 пъти е банкрутирала, но в тежко финансово положение, пред фалитно е била само 13% от времето, а Гърция през 50% от съществуването си като държава, така е и сега! Или почти 

100 години във фалит!

Кога успяват да наваксват след загубите и да вървят нагоре? Искам да кажа, че при тях това не е изключение, а правило, на финансово-икономическата политика. Имат „Мегали” идея, дългосрочни цели и колкото и да се карат отделните партии, и да се мразят си следват икономическите и национални интереси. И пак повтарям - те с това печелят. Характерно за южните страни - Италия, Испания, Гърция, преди влизането им в ЕС е висока инфлация, която на определени интервали девалвира валутата, нови валути и пак неефективно управление, корупция и олигарси. Ние не сме ги измислили тези неща. Сега като са в ЕС тази политика не сработва, защото има граници на неефективността. Те са стегнати като в обръч и или той ще се скъса, или те ще се нагодят спрямо изискванията и размерите на обръча. Ципрас, СИРИЗА и Гърция казаха, че не искат да се съобразяват с пазарните закони и света. Искат да живеят по старо му, не могат да работят по новому. Ципрас смята да реформира Европа, той смята, че се е справил вече с Гърция, но ще разбере разликата от реалност до обещания. Той не знае българската поговорка за подковаването на „жабата и вола”. Ще я научи на практика. Няма вече кой да им плати сметката. Затова в Гърция ще бъде революционно още много дълго време. Отстъпки, така както искат - няма да получат. Но как ще реагират гърците, като не се случат обещанията за повишаване на доходите, пенсиите, безплатен ток и т.н. Те не са като нас, българите да не си търсят обещаното. Бързо да забравят и да не искат да си спомнят. Въпреки, че милиони гърци вече след кризата изведнъж си спомниха, че баба им е говорила български. Защото една част от Северна Гърция живее от българските туристи. Ние сме се примирили, че ни лъжат, но гърците не. Ципрас се вкара в популисткия капан на обещаното и реалното. Това вещае поне размирици, стачки, бунтове, така както винаги е било и политическа несигурност, която ще влияе и на България. Ние сме тръгнали по този път на неефективно политическо и икономическо управление, но сме само в началото. При нас могат да се вземат мерки, че да не последваме Гърция, след 10-20 години, защото на нас никой никога няма да ни помогне. Нас винаги са ни управлявали с тоягата. И накрая, след „солта”, и „тоягите”, Гърция ще трябва и да плати.