Христо Марков

Ето, вече имаме дата за предсрочни избори, ако не решат троицата в парламента да врътнат едно „експертно” правителство, което да стане служебно, а след това може и да си остане като извънредно и да си работи и без законодателен орган. Щото я си представете, че вземат да гръмнат я Цветан Василев, я Пеевски, я Цацаров по време на кампанията… И Плевнелиев се сети, че 1934 г. в България е било възможно да се работи и без парламент. Това е положението, кризата в държавата вече взима размерите на тайфун, който не подбира и скоро няма да има никакво значение за кого се гласува, кой има мнозинство и кой притежава мандат, всичко ще зависи от някакви потайни договорки, задкулисни машинации, услуги от типа „ти на мене, аз на тебе” и от никога незаобиколимия фактор в БГ – циганите, турците и олигарсите.

Само за последната година в политическия ни живот се натвориха такива абсурди, че се питам като как тази държава съумява да съществува, нещо да мърда, да се манкира някаква дейност и хората да зяпат с отворени уста телевизиите. Просто не е за вярване, защото всяко държавно формирование в света, в което над 50% от населението е неграмотно, неработещо, с друго, чуждо етническо самосъзнание, с атавистични комунистически рефлекси не би трябвало да съществува, би се превърнало в 

слузеста и бездуховна маса 

на илитерати, оцеляващи напук на биологията. Но в БГ се случва. Факт. Дълго премислях на какво се дължи тази скотска издръжливост и установих, че май е резултат от абсурдността на случващото се около нас и понеже обществото и човека са и политически животни, то точно в политиката абсурдността е доведена до правило, до норма на поведение и стил. Само за година се сътвориха чудеса в тази посока, ама истински чудеса и без да претендирам за точно подреждане ви предлагам топ 10 на нашенските чудеса, които идват и заминават, някои се задържат по-дълго, но всички са удивително устойчиви и народонаселението си привиква към тях, взима терк и за собственото си оцеляване. И така си живеем. А изходът, изходът, ако въобще има такъв е вече в старата ми идея за очистителна, морална, неизбежна гражданска война, па дано оцелелите компенсират вървенето в пустинята с нея. Айде да ви помогна да подредим най-абсурдите в абсурдната ни политика и ще съм доволен, ако поне десет души се замислят в какво страховито блато живеем и търпим. И така:

№ 10 – Социолозите. Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Кольо Колев в продължение на една година обикалят като панаирджийски мечки студиа и радиа с „последните си проучвания”, с които по правило вещаят изборна победа на БСП, когато и да са изборите, задължително се гарнира и с „устойчивия и положителен рейтинг на Орещарски и правителството му”, не се забравя и да се отбележи „провала на протестите” и да се пророкува „силно ляво присъствие в Европа, съчетано с възшествие на Шулц и Станишев в европейските структури, ведно със социално единение”. И какво стана след последните избори? Точно обратното на това, което пророкуваха бг-социолозите, но още на другия ден те пак тръгнаха по медиите с нови оракулски тези, без грам срам или разкаяние. Който им плаща и те са насреща. Пред очите на ошашавения народ компроментираха професията си, морала си и в крайна сметка достойнството си, но така ще си преживяват щастливо и богато, докато има дебилна публика, която да ги търпи.

№ 9 – Бареков-Дудука и неговият Квазимодо. Е, тва дуо може би заслужава по-предно място, но пък е сравнително скорошно и търпи развитие.Един мустакат банкер си създаде политическо тамагочи и то тръгна из Родината с хъс и амбиция да поеме кормилото на властта. Програмата на Дудука и Квазимодото – Росен Петров се свеждаше до: „Аз съм бъдещият премиер, не могат да ми попречат”, „Ще възстановя задължителната казарма, ще прекръстя страната отново и тя ще стане Народно република”, „Ще ги вкарам в затвора всичките и най-първо Бойко Борисов”, „Нешка Робева е най-великият треньор, политик, дизайнер и оракул, ще я направя вице-премиер”, „Имам кабинет, сега в сянка, а след изборите ще управлявам с потомствения доносник Каракачанов, Кортенска, Росен Петров и Ангел Славчев”. Второто издание на Жорж Ганчев с парите на Цветан Василев проби и вече е евро-депутат. Очакваме следващата серия от поредицата и накрая всичко ще завърши като в оная пловдивска кръчма с „Радка Пиратка”.

№ 8 – Цветан Василев и КТБ. Могъщата банка и нейният собственик завършиха тъжно и безславно с квестори и отстраняване на управляващото тяло. Могъщият банкер от габровския цигански квартал, собственикът на „Ботев”, ТВ7, офшорки и явни перачници забягна във Виена, където се радва на откраднатото, а тук около банката му вложители си скубят косите и разсъждават върху съдбините на богатите.За капак един куп държавни фирми не могат да платят заплати, осигуровки, пенсии и други текущи сметки, а Василев си живее с представата как става министър-председател и поръчва ортака си Пеевски да бъде отстрелян, за да не му пречи на амбициите. Там, във виенския хотел се е настанил могъщия Цветан Василев, но никъде през това време не чух от скъпо платените му журналисти да зададат логичния въпрос Кой създаде чудовището Василев? Кой направи от габровският треторазряден чиновник финансова акула, която капитулира в сблъсък с обикновен депутат. Кой, бе? Кой? Е, отговорите чакаме да дадат защитниците на габровския олигарх – Тити, Чакандръкова или Аня Пенчева.

№ 7 – Движение „22 септември”. За да се потвърди, че политическите курви не са само отляво се създаде това движение, шумно саморекламиращо се за „обединител на всичко дясно”. Повярвах и аз, но бързо-бързо се оказа, че това е поредният виртуален проект за самозадоволяване: „ще сменяме Конституцията, ще участваме на изборите, после няма да участваме, а ще подкрепим Герб, ще правим партия, ще се разгърнем в дясното пространство.” Никаква партия няма да направят приятелите от движението, защото за това се искат дупе, тичане по провинцията, структури, хора с авторитет и възможности и не на последно място пари. Ще си останат само със словоизлиянията и гръмките обещания във Фейсбук: „Оставка!”, „Долу-Горе!”, „Мафия!”. Ще се извисят до поредния призив да се гласува за Герб, само че така се обезличава истински десния избирател и остава гласуването от отчаяние. Напълно празни и кухи обещания и надежди, предназначени за наивници на средна възраст.

№ 6 – Малката Тула. Ей този закръглен идиот нямам никаква представа като как е два мандата депутат от Герб, откъде са го намерили, не са ли погледнали какъв дебил пращат в парламента и защо им е бил нужен? Малката Тула е Даниел Георгиев, завършил СПТУ по машиностроене в Бухово с 3.67, син на комунистическия кмет на Ботевград, който пък бил известен като Тулата. Таткото първия мандат носел листата на Герб за регистрация и сина му казал, че също му се става депутат, а таткото го драснал в листата и Малката Тула вече два мандата депутатства до оня ден, когато сутринта обяви, че отива при Бареков, после писа декларация, че остава в Герб, а вечерта бе на митинг пак при Бареков. На другия ден като го питаха защо е отишъл при цензурата Малката Тула се направи на откачен: „Ко? Не?”, с което окончателно ни убеди, че е тухла четворка в умствените си постижения. Накрая май все пак отиде при Дудука, а Герб го изключиха, потънали от срам заради откритието си, че правят депутати такива закръглени идиоти и тухлени дебили. Народът тръпнеше всеки час да научи като къде все пак отива Малката Тула, а журналистите подтичваха след него, изпълнени с трепет и очаквания.

№ 5 – Станишка и Любимец – 15. Помните ли заклинанието на социалистическия лидер: „Ще изровя земята, но ще спечелим изборите!”. Така изрови земята, че партията му се спихна съвсем, а той се отдаде на любовни обяснения към Моника, доволно забравил какви ги плещеше цял месец. Отказа да подаде оставка и пак закова партийците си: „Заминавам за Брюксел. Останете си със здраве, там ме чакат да оправям европейскта политика.” Ден след изборите гръмна и същинската новина – Станишка е детрониран и като водач на социалистическата листа от някой си Любимец – 15 и в крайна сметка го отнесе Курумбашев, който се размина с депутатстването и в родния, и в европейския парламент. Всъщност Станишка има едно безспорно качество и то е че по уникален начин успява да се прави на ударен след всяка загуба и затова си е създал верни пажове в партията, които плонжират пред него и го крепят в идиотиите му, които върши, но журналистическата гилдия сякаш си го обича точно такъв – с вид на изплашен плъх, мазен и демонстративно неглижиращ ставащото, за да си осигури собственото благоразположение. „Рот фронт, другари!”.

№ 4 – Меглена Пръмова-Кунева. Наглостта, лъжата, манипулацията и непомерната безочливост в българската политика има едно име – Снахата Пръмова. На последните избори се появи в нова роля – като дясна, като антикомунист и развяваше байрака на ЕНП, въпреки че нейната лична партия ДБГ не е припарила до европейските десни. Дамата на задкулисието успя по някакъв начин къде с пари, къде със сладки приказки да оплете остатъците на дясното в нова формация, сполучливо наречена коалиция „Д-р Енчев”/Реформаторски блок/ и тръгна да покорява Европа. Този път изкара от девет дола вода да се изкара дясна, едва ли не пострадала от комунизма – лъжеше, че фамилията и била репресирана, не знам си кой дядо, изваден от полетите на фантазията и бил лагерист, а наглостта стигна дори да се представя за внучка на Трифон Кунев, въпреки че големият поет и журналист не е имал деца, но за това изчадие на злото няма мило, няма драго… В кампанията си забрави за работата си за Държавна сигурност др. Пръмова, за присъствието си в кабинетите от Луканов до Костов, за Габонската афера, за АЕЦ, за Царя и Станишев, за потребителите и правата им, забрави за всичко и се впусна в десни глаголения под възхитителния поглед на журналистите, забравящи за изчадието, стоящо пред тях. Накрая поне ДСБ все пак запазиха достойнство и я изхвърлиха от европарламента, но тя си пък поиска парите от Радан и компания. Развръзката предстои…

№ 3 - Купения вот. Всъщност не е новина за бг-политиката, но на последните избори той се разтели в неподозирани размери и не правеше вече никакво впечатление. Българска иновация, изродения „демократичен” жест се превърна в чудовище, което няма по никакъв начин да бъде спряно. Този път журналята правиха разкрития, излъчиха репортажи, разследванията им стигнаха до публиката, но замълча и прокуратура, и полиция и политици, защото от купения вот се възползват всички. Той подпомага играчите да си направят предварителните сметки, да инвестират „правилно”, да разкешват вече с перспектива, не на сляпо. Леко се разшири и ареала на методите за купуване – хората на Дудука бяха най-находчиви: наблюдатели, застъпници, местни лидери на общности, край нямаха върволиците с подадените парички. И до днес никой не обръща внимание на абсолютно мафиотизираната държавна или общинска служба ГРАО - нейни служители срещу не големи парички на ръка могат да продадат всички лични данни, които си представите. Мълчанието е затормозяващо и изнервящо, ония „горе” са доволни и спокойни, защото в тази държава няма власт, няма и контрол. И на следващите избори ще е така, да се обзаложим.

№ 2 – Мара Мисса/Капон/. Дебело, миризливо, потно, лустросано външно и нагло олицетворение на всичко порочно в обществените деятелности. След като се кандидатира няколко пъти, похарчи купища пари, а резултатът и не мръдна от 0/нула/ и малко тя се преквалифицира по нейните думи в „професионален политик” и пак тръгна по телевизии, радиа, вестници и сайтове с шлейфа на експерт по… каквото се сетите, все със самопрогласеното „Аз съм професионален политик”. Никой от възхитените журналя, получили коматче от нейните ръце, не се и запитва като какво работи и как изкарва парите си дебелия питекантроп. Любовникът и Бабикян смело я тика навсякъде, където има шум, а тя смело се представя по-често за „енергиен експерт” и по-рядко за „общественик и лидер на партия”, само се пропуска, че започна като краен комунист в Пловдивския университет и комсомолско мекере, после отиде до Германия за една година и се върна с един семинар, но се представяше като завършила „М. Лудвиг”, а там … нямат никакъв спомен за токова изчадие от БГ. Сега обикаля от Кунева до Бареков предчувствайки, че пак ще си отвори чадъра и пак ще падне отвисоко, но има пари – харчи ги. Ако чуете нещо за „Южен поток”, „Северен поток”, АЕЦ, шистов газ, възобновяеми източници не се колебайте и погледнете – насреща е Мисса като „професионален политик” и се любувайте.

№ 1 – Демографския БГ-Армагедон. Страната се е запътила стремително към самоунищожение и май вече няма спасение, няма никакво спасение. Ние, българите вече произвеждаме елитни емигранти и крайно елемантаризирани цигани. Едните/по-малко/ щурмуват западните университети и корпорации, а другите всичко изродско, което си представяте. В границите на БГ остават пенсионери, инвалиди и отчаяни дегенерати, които чакат поредния цигански набег към имотите им. Другите, като Цветан Василев живеят в хотели за 2 500 евро. на нощ, а тук припкат слугите им, доволни от подхвърленото. Последните десет години бием всички рекорди по изчезване. Толкова. И пак се връщам към началото – без очистителна гражданска война сме обречени на изчезване, безвъзвратно, ако имате друга идея – давайте!