Илиана Славова

Известно е, че България е сред най-уязвимите страни в Европа по отношение на руската пропаганда, ако не и най-уязвимата. Вековната митология около „Дядо Иван“,  „братушките“, „подарената“ свобода и „дължимата“ благодарност (дори преклонение) към Русия перманентно ни насажда национален комплекс за малоценност. Още от детската градина и училището, поколения наред. Саботира съпротивителните ни сили като общество и отваря широко вратите за хибридните тактики на Кремъл.  

С любезното съдействие или бездействие на собствените ни институции

 Няма нужда да отиваме твърде далеч в историята, за да видим проблема. Стигат два примера от последните седмици – гастролът на близкия до Путин цигулар Вадим Репин на 14 май и изборната кампания за парламентарния вот.  

Репин дойде у нас по покана на директора на Софийската филхармония Найден Тодоров. Само по себе си е скандално, че национална институция на европейска страна 

кани културен пропагандист на кремълския режим

който е откровено враждебен към ЕС. И му плаща с европейки средства, за да лъска имиджа на същия този режим, който обяви България за неприятелска страна и води хибридна война срещу Европа.

Още по-скандална е обаче реакцията на институциите ни към ясно изразените прояви на недоволство. Първо посолството на Украйна се обърна с протест към Министерството на външните работи още в края на март. После международната организация Arts Againist Agression отправи апел за отмяна на концерта - до премиера Андрей Гюров, външния министър Надежда Нейнски, министъра на културата Найден Тодоров и Софийската филхармония. След това Сдружението на украинските организации в България „Мати Украйна“ изпрати отворено писмо до президента, парламента, правителството, Министерството на културата, Министерството на външните работи, ръководството на Софийската филхармония. 

Каква е реакцията ли? Нулева! 

Нито един отговор, от нито една институция. Впрочем, ако трябва да сме съвсем точни, имаше една-единствена негласна реакция: Найден Тодоров, който смяташе лично да дирижира концерта на Репин се оттегли и остави този ангажимент на Никълъс Милтън. Сигурно с идеята, че едно англоезично име може да послужи като алиби за гастрола на кремълския галеник. Във всяка от двете си функции – като министър на културата и като директор на филхармонията, би могъл  да оттегли поканата към Репин, както направиха негови колеги в Германия, Италия, САЩ. Но не го направи. 

И ако за човек с неговата последователност в контактите с Русия, това е по-скоро очаквано, какво да кажем за Андрей Гюров и Надежда Нейнски, които афишираха подкрепа за Украйна? Как едно правителство, хвалено от привържениците си като проевропейско (евроатлантическо) се сниши пред руската „мека сила“ в лицето на Репин и дори не отговори на апелите? 

Какво ни казват с това пасивно-агресивно поведение?

Все ни е едно какво мислите вие гражданите и вашите организации, та били те и международни? Не ни пука дали нечий гастрол е обида за европейските ценности? Руската пропаганда не ни пречи? Няма да удостоим с отговор посолството на Украйна и „Мати Украйна“, но пък си умираме да позираме в Киев до Зеленски и Сибиха? Това наистина е забележително лицемерие.  

Иронията е, че когато Гюров и Нейнски посетиха Украйна, скандалът с Репин тъкмо беше стигнал до украинските медии. Какво биха отговорили, ако ги попитат? Пак ли биха реагирали с високомерно мълчание?

Междувременно Гюров посети Киев и подписа със Зеленски споразумение за сътрудничество в областта на сигурността, което очевидно ще бъде сведено да неработещ лист хартия от новата прогресивна власт и има риск самата идея за такова споразумение да бъде компрометирана. И няма как доскорошният премиер да не си е давал сметка, че ще последва нещо такова. Тогава защо е всичко? Изглежда по-скоро като напомпване на имидж за бъдеща президентска кампания, отколкото като реално усилие за двустранните отношения.

От своя страна Надежда Нейнски и заместникът й в МВнР Велизар Шаламанов 

оневиниха Кремъл, заявявайки, че не  виждат чужда намеса 

в парламентарния вот. Нейнски поясни че в създадения от външното министерство временен координационен механизъм за противодействие на дезинформацията и борба с хибридните заплахи е постъпил само един сигнал по време на изборната кампания - за препечатване на статия от кремълския пропаганден сайт Russia Today. 

За какъв механизъм и за каква борба изобщо говорим, след като правителството не се справи с елементарната задача да спре „специалната културна операция“ на Репин?

Настина ли Нейнски вярва в нещата, които казва? Та 

руската пропагандна война срещу България е научно доказан факт

Тя е перманентна и е особено активна по време на избори, включително тези от 19 април. Руските наративи в медийното пространство са всекидневие – и дори не е нужно да са директна препечатка от някоя руска медия, за да бъдат разпознати като руски. Агресивният тролинг в полза на Русия в социалните мрежи също е видим с просто око. 

Това обаче са явления, които се диагностицират с мониторинг и анализ, не с координационен център, който чака да му подават сигнали. 
Разбира се, МВнР само по себе си няма нужния капацитет за борба с руската намеса, но научната общност го има. Можеше да бъде поискано и по-сериозно ангажиране на европейските партньори. В Армения например ЕС създаде специална мисия, за да противодейства на руската намеса в изборите. Всеки подход за защита на изборния процес би бил по-добър от безотговорното твърдение, че няма намеса, защото в полезрението на МВнР е попаднал само един сигнал. Пред какво сме изправени? Пред чутовна некомпетентност (малко вероятно с оглед на политическия опит на Нейнски) или имитация на дейност с цел легитимиране на вота за Радев и туширане на подозренията за неговата честност? Второто е твърде вероятно, като се има предвид, че правителството беше назначено от Илияна Йотова – дуетната вице на бившия президент. Жената, която коленичи пред руския патриарх.   

Който и вариант да е в сила обаче е ясно, че изборният ни процес и държавата като цяло са незащитени срещу руската намеса. 

 Би било добре да можехме да се успокоим, че това са просто неразбории на един приключил мандата си служебен кабинет. Но не можем. Защото по всичко личи, че редовното правителство на Румен Радев ще е още по-„разсеяно“ пред хибридните атаки на Кремъл.