Алекс Алексиев, САЩ, специално за Factor.bg

„Анти-Совиетчик №1“ - така убеденият руски сталинист Александр Чаковски нарече починалия само преди дни Робърт Конкуест*, на последния пленум на КПСС, малко преди великият и нерушим Съветски съюз напълно заслужено да отиде на бунището на историята.

Аз имах щастието да познавам Боб Конкуест и съм убеден, че той наистина изигра ключова роля в провала на човеконенавистния комунистически тоталитаризъм.

За мен лично познанството с творчеството на Конкуест започна почти веднага след като емигрирах в САЩ от Германия през 1969 г. Записах се да следвам в Калифонийския Университет в Лос Анджелес (UCLA) и един от професорите в факултета за политически науки, симпатичен поляк на име Анджей Корбонски, с който станахме приятели. Той ми препоръча да прочета „Великия Терор“.  Книгата на Конкуест беше излезнала само една година преди това и вече беше бестселър. Аз бях изненадан, че западен човек може 

така добре да познава комунизма,

докато не научих, че Конкуест има четири-годишен личен опит и то не където и да е, а в България като британски дипломат, член на Контролната Комисия на Съюзниците (Allied Control Commission) и офицер за връзка при българската армия под съветски контрол веднага след окупацията през 1944 г..

В годините след това прочетох всичко което Конкуест беше писал, а те са около 20 книги както и няколко сбирка от неговите поеми. Между тях са и такива шедьоври като „Власт и политика в СССР“ (Power and Policy in the USSR), „Размисли за един опустошен век“ (Reflections on a Ravaged Century) и „Жътвата на скръбта” (The Harvest of Sorrow) за насилствения глад в Украйна. Без преувеличение мога да кажа, че Конкуест беше една от причините аз да реша да стана професионален анализатор и разобличител на комунизма и империята на злото.

Десетина години след това вече бях старши анализатор в Ранд Корпорейшън и ръководител на проекти когато чух че Конкуест се е преместил в Хувър Инститюшън в Станфорд и веднага го поканих да изнесе лекция в Ранд, така и се запознахме. След официалната вечеря останахме само двамата за по още едно питие и той ме порази като започна да пее Крали Марко на български. Разказа ми, че наистина е намразил комунизма, от това което е видял и преживял в България. Иначе към България имаше големи симпатии, бил е женен за българка няколко години. Говореше много порядъчен български и може би една от причините да се сприятели с мен, въпреки, че аз бях г-н Никой в сравнение с него, беше шансът до говори на български. Веднъж го попитах защо говори български значително по добре от руски, а той отговори:

„Защото харесвам Бъгария“

В годините след това се виждахме сравнително често - или в Хувър или в Ранд, или по разни конференции, а през 1993 г. аз бях цялата година гост в Хувър и се виждахме едва ли не всеки втори ден. По това време в Хувър, който е един от най-известните консервативни институти в САЩ, освен Боб Конкуест, работеха изключителни хора като икономистите Милтън Фрийдман, Гери Бекер и Ед Лазиър, социологът Томас Соуел, съветника на Роналд Рейгън, Мартин Андерсон, политологът Анжело Кодевила, бившият държавен секретар Джордж Шулц и редица други светила. Всеки следобед в 5 часа сервираха чай в салона и много от тези хора слизаха на лаф-мухабет – това беше върхът на деня за мен.

Три години преди това, империята на злото рухна и Боб Конкуест мигновено стана знаменитост в Русия. „Великият Терор“ беше издаден на руски в милионен тираж, а преди това списанието „Нева“, чрез което се риализира книгата вдигна тиража си от 100 000 на един милион. И може би най-важното за един автор - дори отварянето на архивите на КПСС и НКВД не наложиха никакви съществени корекции на „Великия Терор“.

Междувременно, Конкуест още преди това беше станал съветник на Маргарет Тачър. И президентът Рейгън също се е консултирал с него, както и редица демократи антикомунисти като Скуп Джексон и Патрик Мойнихан.

Като човек Боб Конкуест беше изключително непринуден и скромен, с убийствено чувство за хумор. Веднъж на една вечеря с доста хора попита какво общо имат Сталин, Мао, Хо Ши Мин и Кастро освен, че са убили милиони. Отговорът е, че всички те са писали поезия, а тъй като Хитлер е имал претенции да бъде художник, предложи да се издаде антология с поемите им, илюстрирана от Хитлер. Друг път когато някой му каза, че историка Пол Джонсон го е нарекъл най-големият жив историк, Боб отговори че това не е добре тъй като няма на какво да се надява след като умре. На хора, които го тупаха по рамото, защото е предрекъл сгромолясването на комунизма, винаги казваше, че 

това право принадлежи на Джордж Оруел

Не можеше да понася западните интелектуалци, които служеха като „полезни идиоти“ на Москва и ненавиждаше политическата коректност от наши дни, но имаше добри приятели левичари както в Европа, така и в Америка. Най известният от тях може би беше Кристофър Хитченс, който аз също познавах, а преди да умре от рак преди няколко години написа една прочувствена статия за Конкуест, в която го нарече „Побеждаващият герой“ (The Conquering Hero).

И така, Робърт Конкуест си отиде след дълъг и плодотворен живот. Един от малкото историци, за които може да се каже, че не само са описали историята правдиво, но и са успели да и повлияят. Лека му пръст!

*Историкът Робърт Конкуест e един от най-известните изследователи на терора и преследванията по времето на Йосиф Сталин в бившия СССР. Издъхна в понеделник,3 август в Пало Алто на 98 години.