Александър Йорданов
 
На този ден през 1989 г. се проведе първият свободен демократичен митинг в София след близо 45 години тоталитарна диктатура.  „Първи свободен” означаваше „първи разрешен”.   Съгласие за него даде новоизбраното ръководство на БКП при условие, че ще се подкрепи „новият курс на преустройство” афиширан от новия партиен лидер Петър Младенов.  В този смисъл митингът не бе „антикомунистически”,  а по-скоро антиноменклатурен.
 Между ораторите бяха бивши членове на БКП, които си възстановиха членството в червената партия само седмица по-рано – след „оставката” на Тодор Живков. На трибуната бяха и цял куп сътрудници на ДС, но разкрити по-късно. 

Илия Минев не бе допуснат до микрофона,

 а политическия затворник Петър Гогов бе бързо прекъснат, когато заяви, че “кожите им по стените” трябва да висят.  Идеята на организаторите бе митингът да не излезе „извън контрол”. БКП можеше да бъде критикувана само „литературно”.  Блага Димитрова използва такъв образ: „Превърнаха България от страна на розите, в страна на склерозите”.  Иронично се изрази писателят Георги Мишев: 
 
„Днес е седмият ден, откак бе извършена историческа операция – изрязано бе едно злокачествено образование от снагата на нашето общество. СЪБРАЛИ СМЕ СЕ ДА БЛАГОДАРИМ НА ХИРУРЗИТЕ, че всичко мина сполучливо, без драматични последици....”

Шегата си е шега, но е факт, че митингът трябваше да подкрепи курса към „преустройство”, но без да оспорва „ръководната роля” на партията. Имаше и музикално- художествена програма с изпълнители Ангел Ангелов – Джандема и Ицках Финци. Повечето от ораторите четяха предварително написани текстове. Най-добър анализ на „положението” направи Петко Симеонов: „обществото, което наричаме развит социализъм, не е нито развито, нито социалистическо”,  Живков си е отишъл, но е оставил „тежки икономически, политически и нравствени проблеми.”,  оставил е страната в криза, с „празните магазини, всезнаещите началници, безпразничното казармено ежедневие, съсипаната индустрия, замърсената природа." И обобщи: „Той си отиде, но Системата остана, остана практически непокътната и господстващата номенклатурна класа. Номенклатурата владее и в момента държавната собственост, тя владее средствата за масова информация, в нейни ръце е репресивният апарат.” За първи път публично се произнасяха такива думи – диагноза на комунистическия режим.  По предложение на организаторите на митинга бе изразена подкрепа за новия генерален секретар на БКП Петър Младенов.  12 дни по-късно в „Работническо дело” се появи известната статия на Иван Костов „Никаква отсрочка”, в която вече имаше конкретни съвети за това как БКП да оцелее във вихъра на промените: чрез „радикална реформа”, при която се жертват част от идеите и стартира прагматичният подход, преди да е станало късно.  Антипартийни статии вестник „Работническо дело” не публикуваше. 
Водещ на митинга бе Александър Каракачанов. Оратори: Петко Симеонов, Радой Ралин, Кирил Василев, Анжел Вагенщайн, Блага Димитрова, Жельо Желев, Георги Мишев, Петър Берон, Дамян Илиев, Христофор Събев,  Едвин Сугарев (Кръг "39"), Петър Гогов,  Емил Кошлуков, Константин Тренчев, Румен Воденичаров, Любомир Собаджиев.  След митинга в Научно-изследователския институт за младежта при ЦК на ДКМС  правят анализ и стигат до извода, че: „Негативното отношение към партийния апарат като цяло НЕ СЕ ТРАНСФОРМИРА от мнозинството в негативно отношение към Партията като цяло. Виновниците се разпознават не в комунистите, а в комунистчетата.”   Интересен извод.   
Митингът прие декларацията прочетена от д-р Желю Желев – срещу цензурата в медиите, за отваряне на досиетата, за освобождаване на политическите затворници, за 

превръщане на България в демократична държава, 

за завръщане на прогонените българи, за премахване на редица членове от Наказателния кодекс, за промени в закона за Вероизповеданията и др. 
Запомнил съм този пръв демократичен митинг със смесени чувства: възторг, усещане за нагласеност и тревога, че промяната я очакваме отново от същата партия. И това независимо от лозунгите: „Промяна веднага, демокрация днес!”  
Дълго време се спореше за броя на участниците в митинга.  Моето мнение е, че бяха поне 150 000. Мислите и чувствата, които  ни вълнуваха бяха истинско море от желания.  Желания различни, разпопосочни дори, но  обединени от една воля: демокрация и свобода.  Сигурно ще ви прозвучи невероятно, но е факт, че близо 350 лозунга бяха издигнати на този продължил два часа и поливина митинг. Хората си бяха направили саморъчно плакати и написали върху тях мислите, които ги вълнуваха. Сред гражданите вървяха и няколко подписки:  за многопартийна система; за отстраняване на комунистическата партия от власт; за свобода и права на турското население; за въвеждане на вероучение в училище; ца връщане съдебната палата за съдопроизводство;  за амнистия на всички политически затворници; за връщане на Търновската конституция.   
На повечето от лозунгите  българската демокрация даде отговор. Желанията в тях се сбъднаха. Но други продължават да са актуални. А това не говори добре за „демократичния преход” като цяло.  Затова и си направих труда да подбера онези от 

издигнатите тогава лозунги и призиви,

 които не са загубили актуалност и днес: 
1. Не решавайте съдбата ни единодушно! 2. Да станем граждани вместо трудещи се! 3. Промени сега – загиваме от полумерки! 4. Цензорите, подлеците, блюдолизците –  вън от печата, радиото, телевизията! 5. Долу спъващата административно-командна система! 6. Законите - за всички!  7. Феодално имение или правова държава? 8. Да се върнем усмихнати от гастронома, както от митинга! 9.Не им публикувайте заплатите, а пенсиите! 10. Стига народни пари за министерски села! Стига привилегии! 11. Милионите на червената плутокрация – за степендии на студентите! 12. Не на родния национал-социализъм! 13. Намалете цените на бензина, увеличете заплатите! 14. Не оставяйте да ви преустройват днес  тези, които ви преустройваха вчера! 15. Активни борци, искаме Вашето покаяние пред нас, изгубеното поколение. 16. Да изрежем метастазите на социализма! 17. Пазете се от слънчогледи!  Долу партийните хамелеони! 18. Комунизмът не може да бъде реформиран, той трябва да бъде демонтиран! 19. Страна без природа, страна без род. 20. Да изловим хамелеоните на тиранина Живков. 21 Чернобил = Козлодуй. 22. Съд за виновниците! 23. Има още живковци! 24. Конфискувайте милионите на червените милионери!  25. Съд за динозавъра и неговата глутница! 26. Стига корупция, вземете им милионите! 27. Не превръщайте проблема на малцинствата в социален взрив. Имайте търпимост, бъдете хора. Бог създаде човека, не нацията! 
 
Това са искали българските граждани на този ден – 18 ноември 1989 г. Какво се е променило 28 години по-късно?  Може би това, че цитираните лозунги днес се дискутират открито от сутрин до вечер в медиите. За тях се говори и спори открито.  Да се надяваме, че след нови 28 години нито един от тези лозунги от няма да е актуален. Аз няма да доживея до този ден, но вярвам в него.