Георги Боздуганов*

В последните дни и особено след последната нощ на полицейско насилие ,все по- отчетливо се забелязва желанието на "реформаторският блок" да бъде припознат за лидер на надеждите на хилядите протестиращи.

Неотдавна Лютни Местан заяви пред журналисти в Народното събрание, че избори ще има когато се формира нова политическа десница.

Десният политически проект се развива бързо. Местан няма причини да се притеснява. Нарича се Реформаторски блок. Определят се формите на политическо общуване, сфери на влияние, скоро ще се стигне и до разпределение на  постове. Ще остане само най-трудната част, да бъде припознат от гражданите като "десен" и като "реформаторски".

 За основа на провежданото изграждане служат партиите на Иван Костов и Меглена Кунева. Доколко изобщо останалите формации ще играят някаква роля зависи от първите две. След краха на последните избори двамата "подали оставка" лидери виждат в обединението единствената възможност за своето политическо оцеляване.

Местан правилно поставя условие новата формация да бъде алтернатива на ГЕРБ. Иначе казано, да бъде формация с която,  някак си БСП и ДПС ще могат да се разберат след предстоящите избори. Познават се отдавна и вероятно няма с какво да се изненадат.

Костов управлява и ще продължава да управлява политически  и финансово партията, която сам е създал. Без значение дали партийното моментно лице се казва Кънев, Москов или Малинов. Всяко анкетно допитване по въпроса

"Чия партия е ДСБ?"

би дало еднозначен отговор: "На Иван Костов".

 Проблемът е в бъдещите избиратели. По-възрастните си спомнят, а по-младите могат лесно да научат множество факти които едва ли ще повдигнат доверието над онези 2% получени на последните избори.

През есента на  далечната 1996г. председателя на СДС Иван Костов спешно свика Националния координационен съвет. Трябваше да се разгледа и приеме предложението на банкера Атанас Тилев, СДС да получи като подарък 25% от неговата Банка за земеделски кредит.  Давайки си сметка за предстоящата финансова катастрофа породена от управлението на БСП и неизбежните банкови фалити, координационният съвет успя, макар и трудно да отхвърли предложението на председателя. Банката фалира, но Тилев успя да раздаде  40 милиона долара на свои собствени фирми.

Банкерът стана известен като агент "Румянцев" от VI управление на ДС или "живият микрофон на КГБ" както още го наричат в Германия./"Велт ам  Зонтаг" 1981г./ Всеки може да си представи какво би се случило със СДС, ако съюзът бе станал съсобственик и впоследствие съучастник в това престъпление. Това всъщност бе най-сериозния опит за унищожаване на онова "лошото" СДС на Филип Димитров и създаване на негово място на нова дясна политическа формация с изявен лидер с командирски манталитет. Повечето от стотината  членове на НКС са живи и добре помнят тези събития.

На 14 януари 1997г., в разгара на протестите за сваляне на управлението на БСП,  Иван Костов свика заседание на НКС на СДС и се опита да наложи решение за формиране на ново програмно правителство с БСП в тогавашния парламент. С доста мъки  и крехко мнозинство от членове на координационния съвет опита, но не успя. А бяха изговорени толкова приказки за необходимостта от национално съгласие и експертно-програмно правителство Костов-Първанов?! И то на четвъртия ден от протестите, зад гърба на стотиците хиляди стачкуващи студенти и хора от цяла България. Но....

 Николай Добрев бе принуден да върне мандата, а СДС пое към успешни избори и съставяне на правителство. Стенограмата от това заседание  е публична и може да се прочете скоро в мрежата.

В предизборната кампания през 1997г, Костов обяви, че

ще бъдат отворени 250 000 досиета на ДС

За цялото време на  негово управление бяха огласени общо 23!!!. По негови указания беше написан такъв закон за отваряне на досиетата, за който предварително се знаеше, че ще бъде върнат от конституционния съд. Законът бе върнат още през  септември същата година. Костов си изми ръцете с това решение и през  останалите три и половина години управление изобщо не допусна да бъде написан  приемлив закон какъвто бе гласуван от НС през 2006. Прикрити бяха плеяда свързани с ДС кредитни милионери, журналисти и знакови държавни служители като отговарящата за приватизацията зам. министър Едит Гетова - агент "Иванова" и говорителят на костовото правителство Михаил Михайлов - агент "Пешко" от VI управление на ДС.

 Безценна услуга бе оказана на Георги Първанов със скриването на неговото досие с агентурно минало като агент "Гоце". Обстоятелство което впоследствие се оказа решаващо за избирането на "Гоце" за президент на държавата в продължение на 10 години.

Предизборните обещания, че ще бъде потърсена сметка на  кредитните милионери които опустошиха банковата система, докараха курса на долара до 3000 лева  и обраха спестяванията на населението останаха празни думи.

В последвалата приватизация  под мотото на Костов

"който има пари ще купува"

именно на тези икономически престъпници бе предоставена възможността да изкупят държавната собственост. Споменатият Тилев заедно с Красимир Стойчев, личен приятел на Костов и агент на ДС, закупиха "М-тел" за 30 милиона долара и светкавично препродадоха мобилния оператор на международния мошеник  Майкъл Чорни за 800 милиона долара. 

На неговия колега   Ершов бяха продадени съответно всички бензиностанции на "Петрол".

 Фирмата на Тилев "Дару металс" придоби МК "Кремиковци" срещу 1 долар без никакво намерение да плаща дълговете на комбината.

Манджуков, Кюлев, Банев също не бяха забравени и прибавиха апетитни хапки към империите си на честни частници.

 Руският "Лукойл" стана собственик на бургаската нефтена рафинерия  въпреки настойчивото желание на "Шел"да участва в нейната приватизация. Правителството сключи договор с "Газпром"  в резултат на който българските потребители получиха най-скъпия газ  в  Европа. И още и още...

В началото на протестите, на 19 февруари тази година, Костов възкреси старата си идея за формиране на програмно-екпертно правителство като изход от кризата. След оставката на Борисов, на 5 март Костов отново съобщи, че  е готов да  вземе  мандат от президента и да състави програмен кабинет. На 9 май, три дни преди изборите пред симпатизанти в Пловдив за пореден път Костов заяви, че  "България има нужда от програмно правителство", в което би участвал, "но не правителство с Борисов и Цветанов". Е? Сега имаме програмно правителство. Оглавено е от Орешарски ,когото самият Костов издигна в своя кабинет като най-важен заместник финансов министър, отговарящ за държавния дълг и финансовите пазари.

Направи го и заместник-председател на СДС.

Имат ли  още причини от БСП и ДПС да се съмняват в искреността на неговите намерения и последователността на човека, които 22 години е работил с и за тях?

Любопитно е дали неговите съпартийци от ДСБ и "тъмно" сините симпатизанти си дават сметка, защо са протестирали през 1997 и защо ходят на протестите сега...?!

Какво пък не харесват на Орешарски лидерите на Движение "България на гражданите"?  Меглена Кунева и Даниел Вълчев бяха министри в кабинета на Сергей Станишев. Всяка седмица  провеждаха заседания на министерския съвет на една маса със Станишев и Орешарски, който бе неизменен финансов министър в същото правителство.

 Паметен остана конструктивният колегиален  разговор Орешарски - Вълчев по повод учителската стачка, с фразата:

"Дай да разваляме седенката"

И двамата реформатори  не са имали проблеми  в отношенията си с БСП и ДПС. Кунева-Пръмова започна своята кариера от възможно най-издигнато комунистическо семейство като деец на казионния Комитет за за правата на човека, създаден през 1988г. с решение на Секретариата на ЦК на БКП и поставен под пряката опека на Държавна сигурност. През 2006 г.,Станишев се бори с нокти и зъби да направи Кунева еврокомисар и успя. Даниел Вълчев създаде през 1996г. обща фирма с едно от емблематичните лица на БСП - генерала от ДС Любен Гоцев и се издигна до вицепремиер.

Кунева едва ли е забравила, че бе характеризирана от Костов  като "последната червена кукувица която се опитва да снесе яйце в синьото гнездо", но конюнктурния политически интерес и общата свързаност с БСП вероятно ще накара двамата лидери да превъзмогнат обидите. Все пак Местан и Станишев вече чакат новата десница да съзрее за да посочат дата за  избори.

Остава не съвсем ясна бъдещата роля в новия реформаторски блок на партията на Касим Дал и Корман Исмаилов. Към осъществяване на какви реформи ще се стремят лидерите на "Свобода и достойнство"? Повече от 20 години, Дал бе най-близкият човек до Ахмед Доган и негов заместник. В това свое качество, той участваше в изработването на партийните позиции срещу правителствата на СДС през 1992г. и 1997-2001г. Корман Исмаилов бе дългогодишен председател на младежкото ДПС. След конфликт с Доган двамата направиха своята партия, която повечето наблюдатели определят като мюсюлманска. Публично получиха и личното покровителство на проислямисткия турски премиер Ердоган.

Какво ли ще е тяхното участие в бъдещите "реформи"? Ще настояват за въвеждане закона на шериата или ще се ограничат до задължителни забрадки за всички момичета с мюсюлманско вероизповедание? Или ще пледират за  нови ислямски образователни програми!?

За бившият еврокомисар Кунева и европейския Костов подобни неевропейски тежнения очевидно са приемливи подробности, когато става дума за прибавяне на изборни гласове към  реформаторския блок.

Партия "Зелените" също ще трябва да преглътне забрадките и ислямските училища  въпреки, че по дефиниция зелените организации са сред най-либералните в Европа. В тази компания обаче, тяхната партия започва  постепенно да се откроява с друг цвят. "Зелените" заедно с БСП свършиха безценна услуга на "Газпром" с наложения мораториум дори за проучване на вероятни български залежи от шистов газ. Услугите изглежда край нямат.  Преди седмица "Зелените" официално поискаха от българското правителство  политическо убежише за приютения в Москва шпионин Едуард Сноудън. Естествено руските служби няма да предадат Сноудън на България, нито на някоя друга натовска държава.  За тях обаче е важно американския национален предател да получи колкото е възможно по-широка международна подкрепа за да намалят изострянето на отношенията с Вашингтон и да регламентират по-лесно запазването на ценния агент. 

И ако зелените са лесни за подкокоросване, то в петорната коалиция има достатъчно опитни политици, които са съвсем наясно

в каква кагебистка схема участват...!

Самото име на петото колело на реформаторския  блок звучи предизвикателно - "Синьо единство". Единство на какво? На Надежда Нейнски и Мартин Димитров? На двама бивши председатели на СДС зад които няма кой да застане и затова не посмяха дори да се явят на избори?

Костовите думи изречени  когато той разцепи СДС за да  създаде своята партия - "Духът се отделя  от мъртвото тяло" за тях се оказаха пророчески. Сега стоят обладани и доволни ,  и се надяват новото "единство" на дух  и материя да продължи поне до изборите.

Целият този  политически "франкенщайнизъм" очевидно е приемлив не само за преките участници, но и за менторите от БСП и ДПС. Дами и господа съберете се, вкупом постигнахте 8,5% на изборите, ние ще помагаме!  Да не се изтърве контрола.  Да нема лабаво...

Каква е разликата между 8.5 градуса по Франкенщайн и 8.5 процента по реформаторски...

Кой казва,че десните избиратели не били представени и нямало за кого да гласуват. Блокът идва...

*Георги Боздуганов, съветник по националната сигурност в правителството на Филип Димитров (1991 – 92 г.) и бивш лидер на партия „Екогалсност”