Президентските избори през 2012 г. според статистиките, са най-скъпите избори в историята на САЩ. Похарчени са близо 2 милиарда долара, предимно за видеоклипове, излъчени по телевизионните мрежи на щатите, които променят своя вот и които реално определят победителя в президентската надпревара на настоящия президент - демократът Барак Обама и претендентът – републиканецът Мит Ромни. И това са пари, събрани от дарения, не от държавна субсидия, от която Обама се отказа още на изборите през 2008 г., когато той успя да събере суми, превишаващи даренията за тогавашния му опонент – републиканеца Джон Маккейн. 

Левите критици на реалността в САЩ впоследствие обвиниха президента, че той се е реванширал на подкрепилите го финансови и корпоративни институции с отпускането на 14 трилиона долара за спасяването на същите тези финансови играчи, които чрез рискови операции доведоха в Америка, а оттам и в света Голямата Рецесия, която, за съжаление, не беше преодоляна с тези финансови инжекции, въпреки че все пак положението беше частично стабилизирано и не се допусна ситуация, аналогична на Голямата Депресия от тридесетте години на миналия век. Но това беше реалността в първия мандат на президента Обама. 

За президентските избори през 2012 г. събраните средства от 2 милиарда долара са разпределени почти поравно между двамата конкуренти с лек превес за Мит Ромни в последния месец – ситуация, която намира израз и в допитванията до общественото мнение, които в последните седмици показва 

изравнени резултати между двамата

на национално ниво и едва в днешните /4 ноември/ новини се заговори за процент от един процент за Обама. 

Но за да се търси прогноза, следва да се обърне внимание на данните от щатите, които още не са определили еднозначно кого от двамата ще подкрепят и следователно ще наклонят везните в електоралната комисия към необходимите 270 гласа, които ще определят бъдещия президент на Съединените Щати. В тези щати като че ли президентът Обама има преднина. 

Впрочем, интересно е как останалата част от света изразява своята съпричастност към предизборната напревара в САЩ. Тази седмица германското издание Die Zeit публикува, че 80 % от гражданите на Федералната Република биха предпочели Обама и изразяват учудване към дилемата на американците. Подобни са и резултатите и в останалите страни на Европейския съюз. Но за Америка 

дилемата Обама или Ромни съществува. 

Във времето на Голямата Рецесия в САЩ проблемите със заетостта, бедността, неравенството и екологията /най-пресния пример за което се преодоляване на последиците от урагана Санди/ са наистина теми, които интересуват американците. А това е наследството от политиката, осъществявана в САЩ от 70-те години на 20 век до днес и паралелно с това - предизвикателствата на глобализацията, отразяващи се на живота в най-индустриалзираните държави в света. Погледнато назад в историята, още президентът Джими Картър обърна внимание на предстоящото неблагоприятно икономическо развитие, което очаква Америка с последствия върху съдбата на преобладаващото мнозинство американци. Но корпоративният елит на Америка предпочете да 

игнорира опасения на Картър и заложи на Роналд Рейгън 

да изиграе ролята на президент на Съедините Щати, като със средствата на пропагандата успя да наложи за него в САЩ и в света един образ на успешен президент. Но в стратегически план именно политиката, осъществена от Рейгън за дерегулация на икономика и намаляване данъците на богатия елит създаде проблемите на Щатите днес – бедност и фрапиращо неравенство, за да се стигне до ситуация, в която 10 % от населението притежават 75 % от националното богатство, докато за работеща Америка периодът на Рейгън, а след това и на Буш – баща и син, означава замразяване на доходите и дори спадането им, съпоставено с ръста на цените. 

В тази връзка трябва да се обърне внимание, че когато се говори за бедност в САЩ, това не означава бедността на третия свят, а бедност в най-богатата страна на света, която лишава от перспектива, за което Роналд Рейгън обясняваше, че

„Америка е за малките мечти“.

За подобна ситуация още през 1941 г. съдията във Върховния Съд на САЩ Луис Брандейс писа: „ние може да имаме демокрация в тази страна или концентрация на богатството в ръцете на малцина, но не и двете“. 

Същността на започналата през двадесети век икономическа политика най-точно може да се илюстрира с едно откровение на Ален Грийнспан в годините на управлението на Клинтън, в което той казва: „Значителна част от успеха на тази икономика е базиран в основата си на това, което се нарича несигурност на работната сила.“ Или дешифрирано – работещият знае, че е зависим от работодателя, който винаги може да го изхвърли на улицата, поради което той не претендира за повишаване на заплатата и за социални и здравни осигуровки. В допълнение към тази реалност се прибавят и предизвикателствата на глобализацията, при което производства от САЩ се преместват в други страни с много по-евтина работна сила. А това е ситуация, която изисква решения и изборът на тези решения е в основата на президентските избори през 2012 г. 

Претендентът на републиканците Мит Ромни е много богат бизнесмен, който 

убеждава американците, че понеже разбира от икономика, ще открие много нови работни места. 

И това е всичко. Реалната ситуация в САЩ е игнорирана, развитието на света не се споменава. Ромни декларира, че ще провежда достойна външна политика и ще изпраща войски, където е необходимо. Към заплахите за Америка, освен ислямския тероризъм, отново се причисляват Русия и Китай. Предизборна пропаганда, която може да бъде определена като наивна, ако не се обърне внимание на натрапените стереотипи в съзнанието на американците. А те от много десетилетия са подложени на промиваща съзнанието пропаганда, въплъщаваща реалността в клишета. 

Защото в много от казаното в средствата за масова информация причинно-следствената връзка липсва, а ако нещо е казано в тази насока, то определено не се отнася към същността. Може би поради тази причина Ромни се ползва с подкрепата на около 45 % от гласоподавателите.

Демократите, от друга страна, в лицето на президента Барак Обама, също така в своята програма отстояват интересите на корпорациите и финансовите институции, но за разлика от опонентите им поне декларират, че

разбират сериозността на ситуацията и намекват, че реформи в системата на капитализма са необходими, за да се предотврати отказ от системата.

Или, изразено с афоризма, приписван на Джордж Сорос – „необходимо е да спасим капитализма от тъпите капиталисти“. Колкото до външната политика, Обама явно е осъзнал бремето на военните разходи за САЩ в състояние на дълбока рецесия, а и използуването на специалните сили, съюзниците и местни фактори, както това се случи в Арабската пролет, изглежда по-ефективно. 

Това са позициите на двамата кандитати за президент на САЩ на изборите на 6 ноември 2012 г., вторник. Коя от алтернативите ще предпочетат американците, ще е от значение не само за тях, но и за света в средносрочен план. Ромни може да бъде подобие на Рейгън, а за Обама е перспективата не само да е първият афро-американец – президент на САЩ, но и през втория си мандат да се изяви с реформите, които може да направи като един от великите президенти на тази държава.