Светослав Пинтев

„Политиката е въпрос на следващия ден, а не на следващия век“, както е забелязал още Дуайт Айзенхауер. Разбра го и премиерът Румен Радев, та реши още същия ден да се обади на наследника му в Белия дом — Доналд Тръмп, та да го притисне за визите. Като старшина - рота новобранци.

Визи срещу американските самолети-цистерни, заради които лично обяви служебното правителство за банда военнолюбци. Здраво припа Румен Радев, дума да няма.

Вицепрезидентът Илиана Йотова и тя реши да бъде мъж и се позова на позицията на ЕС: „Ако на някоя от държавите членки бъдат отказани визи, да има реципрочно действие срещу страната, която отказва визи.“

„Този въпрос е на трупчета от доста години. България може съвсем спокойно да предявява своите претенции“, заяви тя.

Предполагам, че на 

Тръмп му е настръхнал оранжевият перчем от ужас

Ами ако му спретнат Йотова и Радев реципрочно действие и предявят претенции— съвсем ще го закъса сиромахът милиардер. Иран ще му се види като детската градина до имението му Мар-а-Лаго в китната Флорида, където и вождът Оцеола си е играел като малък.

Вицепремиерът-слънце Иво Христов наскоро даде фундаментално интервю по този и други въпроси. Нека му обърнем специално внимание.

Той коментира компетентно разговора между Румен Радев и президента на САЩ Доналд Тръмп, като подчерта, че това е „нов тип взаимоотношения“, в които „президент с президент говори“. 

Напълно в духа на народната традиция: „Големец с големец си хортува,  юнак с юнак на мегдана се познава, аслан с аслана ръмжи, бей с бей кафето си пие, гарван гарвану око не вади.“ Лирическите герои са Радев и Тръмп. Гениално...

Това „президент с президент говори“ е наистина революционно откритие на българската философска и политическа мисъл  — оказва се, че Радев е намерил алхимичния камък на висшата политика. Президентите могат да си говорят по телефона. Дипломатите ще си скъсат дипломатическите паспорти и дипломите, че едва сега го научават и ще се удавят до един в „прекрасния океан“, както се изрази веднъж Тръмп.

„Това, че президентът Радев е поставил един дългогодишен, десетилетен проблем с визите, според мен е важен момент и нещо, което всички българи очакват“, разправя Христов.

Според него сега „диалогът тече между президенти“, а не чрез посредници. Диалог ли бе да го опишеш. Това е направо лебедова песен на сродни души.

Иво направи и критичен коментар за предишните отношения между София и Вашингтон, с който съвсем довърши Тръмп:

„Не ние сме канили самолетите на летище София. А вероятно чухте Марко Рубио преди дни, който каза, че българската власт е била чудесна и е казала „да“, без дори да попита за какво я молят. Това са тип взаимоотношения, които ние наследихме.“ Каза го за Полша, но да не издребняваме. Спомена по-късно, че САЩ са много разстроени от реакцията на останалите съюзници от НАТО. 

Колко удобно е — всичко лошо е „наследено“, а хубавото е заслуга на здравите прогресистки сили. 

Така и Иво Христов, който обясняваше, че има нужда от джазов детокс след „Евровизия“, стана Иво Евровизията – главен отговорен другар на събитието.

Но тук той търпи известна критика по идеологическа линия. Ще му припомним славния съветски лозунг от кампанията срещу „космополитизма“ и „упадъчната буржоазна култура:

„Сегодня ты играешь джаз, а завтра Родину продашь“

Ще рече: „Днес свириш джаз, а утре ще продадеш Родината!“

Излиза, че другарят Христов е изпаднал в „космополитизъм“ и „упадъчна буржоазна култура“, и руските другари могат да го обвинят, че е продал Родината. Много неприятно.

Но да се върнем към конкретните измерения на новото му вицепремиерско битие.

По темата за външната политика Христов заяви, че България вече търси „известен баланс“ в отношенията си с различните центрове на влияние.

„Самият факт, че задавате въпроса, показва, че вече има известен баланс в българската външна политика“, каза той и ни хвърли в джаз оркестъра.

Въпросът е доказателство за отговора, моля ви се. Чиста проба Сократическа диалектика — търсене на истината чрез непрекъснато задаване на въпроси. Жалко, че ги ограничиха в парламента.

По думите му страната води диалог както с Брюксел, така и с Берлин, Париж и Вашингтон. Диалог с всички — резултати никакви, но пък сме „балансирани“. Христов, разбира се, е забелязал, че Брюксел, Берлин и Париж са столици на страни от Европейския съюз, евродепутат беше. Но не му пука...

Бурен смях предизвиква твърдението:

„Ние дискутираме с различните центрове за вземане на решения“, а това „придава друга тежест и известна независимост на българската външна политика“.

Тежест има, но това е тежестта на съветския слон

„Центрове за вземане на решения“ е любима на путинския режим словесна конструкция, между другото. По руската държавна телевизия призовават всяка вечер за унищожението на вражеските-същите тези Брюксел, Париж, Берлин и, разбира се, Киев. Понякога и Вашингтон.

Попитан за идеята за трибунал срещу Владимир Путин, Христов отговори кисело: „Всички са наясно, че това е пожелателно мислене.“ Трябваше да го каже във въпросните столици. На канцлер Мерц много щеше да му хареса.  

Много му става криво на Иво, когато се сети, че е вицепремиер и сега е малко по-сложно да хвали кремълския военнопрестъпник. Но вече поне ще си има занимание — ще организира „Евровизия“.

 Вярно, че правителството си има доказан организатор и продуцент на такива събития — Евтим Милошев, но той сигурно си има достатъчно работа с тези пусти и вечно гладни културтрегери. А вицепремиерът по човешките ресурси и без това няма друга работа.

Няма да коментирам твърдението, че страната е изправена „пред една важна дилема“ — дали „да затегнем коланите“ и да спазва стриктно ограниченията за дефицит, или да си позволи 

„малък свръхдефицит“

 Дилемата е наистина мъчителна за един ляв интелектуалец: да харчим пари, които нямаме, или да харчим малко повече пари, които нямаме.

Според него, много ясно, България е влязла прибързано в еврозоната:

„България политически заслужава, според мен, с това прибързано решение да влезе в еврозоната с неподготвени институции и с неустойчива икономика.“ Колегата вицепремиер Гълъб щял да се погрижи... Само да не хвърчат пера...  

Забележително е, че вицепремиер в правителство, което управлява страната, описва тази същата страна като „неподготвена“ и „неустойчива“.

В същото време елегантно допусна възможността за „мек свръхдефицит“ заради „непредвидените харчове“, включително около организацията на „Евровизия“.

„Не се поддавайте на емоцията“ — казва човекът, който обосновава свръхдефицит с песенен конкурс.

Знаех си аз, че Дара е виновна за всичко.