Д-р Мирослав Дърмов,

Лексингтън, Кентъки, САЩ

След събитията от последната седмица се сетих за един държавник от началото на прехода, влязъл в историята с  откровението „Ега ти държавата, щом аз съм й вицепремиер!“ Не звучи много патриотично, но все пак е самокритично. И много неоправдано оптимистично, що се касае до държавата. След случая „Христо Бисеров“, крилатата фраза на Нейчо от преди 20 години би могла единствено да се парафразира като „Няма такава държава, който и да й е премиер!“ В това се заключаваше стратегията на прехода, а новините от последната седмица са само тъжна констатация на реалността.Независимо от всички надежди породени от 10 ноември 1989 година.

Една партньорска държава уведомява българските власти, че специалните й служби са придобили информация за виден български политик, осъществил действия, които по правни стандарти където и да е по света, са престъпления. Защо партньорската държава го е направила, е без значение. Българските власти не коментират тази тема. Може би защото въпросната държава е доста влиятелна, а и времената това да се представи като клевета и атака срещу България, са безвъзвратно отминали. Да се замълчи, не става, поради същата причини. Затова настъпва невероятен цирк. Във всяка цивилизована и правова държава подобна информация се докладва на най-високо ниво, осъществява се незабавна оперативна проверка и въпросният виден политик отива там, където му е мястото. В допълнение се поема и политическа отговорност и валят оставки. Само че в България с Христо Бисеров това не се случи. Първоначално се появява някаква медийна новина, че въпросното лице след среща с лидерите на партията, чийто представител е той в парламента-ДПС, си подава оставка от всички заемани постове поради лични причини. За да се събуди жалост у читателите се намеква, че е неизлечимо болен. Само че, както казва народът - шило в торба не стои. А може би службите на въпросната партньорска държава, наблюдавайки внимателно действията на управляващите в България, просто са побеснели. Те рискуват източници на информация, било то човешки или технически да бъдат осветени, предоставяйки данни за един престъпник, а отговорните членове на българското правителство се държат като олигофрени. В този момент допълнителна информация придобива публичност. Оказва се, че Бисеров е посетен от главния секретар на МВР за дружески разговор, а ръководен служител е имал аналогични разговори и с Ахмед в сараите. И то преди бутафорията с оставките. В допълнение на всичко това, се оказва, че българска специална служба от доста време притежава подобни данни, само дето не е ясно какво е работила по тях. И като капак, понеже нещата повече не могат да бъдат удържани в МВР и ДАНС, прокуратурата получава някаква справка, която в момента се анализира, дали в нея се съдържат данни за извършено престъпление. През това време никой не знае къде е Христо Бисеров. Тук е моментът, когато се скандира

„Браво“ и „Слава на българските чекисти“

Но може и да се зададе въпроса: това потресаваща некомпетентност и абсолютна идиотия ли е или българската държава саботира разследването. По вероятна е втората хипоотеза, особено ако се съпостави с поведението на народните представители в Парламента и на коментарите на висши държавни чиновници на ниво началници на ДАНС, вицепремиери, та дори и на самия премиер. На подобни нагли лъжи и елементарна липса на морал, демонстрирани от видните политически и държавни мъже, българската публика едва ли е имала неудоволствието да бъде свидетел до този момент.  Очевидно те си мислят, че след като преходът свърши, не трябва да се съобразяват с никакви законови и морални норми. Дори с цената на международен скандал. И ако се загледа човек в някои публикации в българските медии, там се откроява странната тенденция да се обяснява, че тези неща трудно се доказват, а Бисеров почти е оклеветен. Спокойно може да се заключи, че общественото мнение се обработва в подобна насока.

За творението на Държавна сигурност-ДПС, това едва ли е изненада. Създадено като политическа патерица на БКП/БСП, параралелната му функция е да подпомага разбойническата приватизация. Подобни корупционни скандали не са изолиран факт в политическото битие на движението. Поради тази причина председателят му може нагло да лъже, че нищо не е чул и видял, а и всичко случващо се е опит за дискредитиране на ДПС. Разбира се, Местан не може да отрече, че отговорност по закон може да има, но също така той заплаши опозицията, че и нейните престъпления ще бъдат разследвани. За фактите, получени от чужбина се мълчи, но изглежда за ДПС това е без значение. Само че в цялата суматоха Местан допусна един малък гаф, апелирайки да се провери от кога съществуват въпросните сметки, с което става ясно, че някой от манипулаторите на видния политик Бисеров, в стремежа си да спасява доброто име на ДПС, му е дал информация, че Христо Бисеров е ангажиран от доста време в подобни схеми, а това е тема за разсъждение на анализаторите от прокуратурата, паралелно с въпроса за политическата отговорност за това как този индивид изживя главоломна кариера в движението.

Аналогична е реакцията на „патриота“ Волен Сидеров. Вместо да използва момента за дискусия за корупционната същност на политическия си опонент (поне на думи) „противоконституционното“ ДПС, той благодари на прокуратурата (може би за продължаващия анализ на фактите), но веднага допълва, че следва да се разследва и президентът Росен Плевналиев. Защо, не става много ясно, но явно такава е инструкцията. В най-затруднено положение е лидерът на европейските и български социалисти Станишев. След въпросите за коалиционния партньор Атака, сега се задава питане и за

другия елемент от тройната коалиция-корумираните политици от ДПС

Сергей, обаче, мълчи по темата. Явно за БСП, за да е на власт, това е без значение. А в подобна ситуация пред него и партията му съществуват три варианта на поведение.

Първият, да се опита с всевъзможни средства да продължи агонията на сегашната коалиция и правителство, но времето не работи в тази насока и той е контрапродуктивен. Вторият е да се отиде на извънредни избори, но подобна хипотеза съдържа прекомерно много рискове и неизвестни. Третата възможмост е с компромиси да потърси преструктуриране на парламента, с надеждата да се случи чудо. Независимо към кой вариант ще се ориентира мандатоносителят, вероятно решението вече няма да зависи единствено от него.

Случаят с Христо Бисеров още веднъж постави на вниманието на българина темата за същноста на прехода. Как так никому неизвестният провинциален анвокат, без каквато и да е била опозиционна дейност срещу комунистическия режим, изведнъж става виден лидер в СДС и се заема с приватизацията? Е, сбъркал, защото лобирал за Юкос, но не се разбра за Юкос на Михаил Ходорковски ли става дума или за ментето, създадено от ПГУ-ДС, Юкос-България. Макар че това едва ли е от голямо значение, защото и в двата случая е заложил на губещия и е останал без  позициите си в СДС. Би било полезно да се припомни, че още по това време се появи и първият корупционен скандал, когато се заговори за прословутата къща на Христо Бисеров в престижен столичен квартал. Но както винаги се случва в България с ценните кадри, темата умря и последствия нямаше. След кратко време Бисеров е реанимиран като политик, този път от ДПС. За познаващите ситуацията в движението и имайки предвид отсъствието на какъвто и да е негов ангажимент към съдбата на българските турци, подобна метаморфоза е възможна само по изричното настояване на Ахмед Доган и то след разпореждане от ръководещите го от ПГУ-ДС. Такъв е пътят на всички българи, издигани на ръководни позиции в движението и само пишещият тези редове е единственото изключение. Така че колкото и да се старае агент „Павел“, случаят Бисеров не може да се изолира от политическата същност на ДПС и цялостната история на българския преход.

Колкото и да се стараят управляващите да доведат ситуацията до абсурд, в който нищо не може да се разбере, шансовете им за оцеляване не са особено големи. Ако, разбира се, става дума за държава. В подобна ситуация по света вътрешният министър и главният секретар на МВР, както и цялото ръководство на ДАНС ще бъде уволнено и разследвано, а съществуващата парламентарна коалиция ще се разпадне и ще се проведат нови избори. Само че това едва ли ще се случи в България.