Илиян Василев, специално за Faktor.bg

Коментарите около разискванията и особено гласуванията тези дни в Британския парламент мнения, изказани от ръководителите на Европейската комисия и на страните, които остават в Европейския съюз, като правило се фокусират около безпътицата и задънената улица в която попаднаха политиците на Острова. Изглежда британците нямат полезен ход - остава рамката на референдума, който обаче не даде пътна карта, още по-малко такъв бизнес план, при който разходите да бъдат по-малко от ползите. Обществената енергия прелива, но не ражда движение, а вътрешно търкане и нетни загуби.

Страховете и ирационалното,

върху които стъпиха пропонентите на Брекзита, бяха достатъчни за да спечелят вота на референдума, но не и доверието на британците, че техния Парламент и правителство могат да превърнат общо формулираната идея в конкретен и реализуем политически дневен ред. Британците се уплашиха от Европейския съюз и поискаха да си тръгнат, сега се уплашиха от последствията и спряха на вратата на изхода.

Основната причина за сегашния тупик е липсата именно на реална и независима оценка на последствията и на пътя към изхода от ЕС. Противниците и защитниците на Брекзит боравеха с хиперболи и нереални цифри, което изкара дебата извън рамките на рационалния избор и го отведе в полето на имагинерното - страхове, внушения, митове и инстинкти.

След гласуванията е ясно само едно - Британия да не напуска ЕС без споразумение. Парламентът гласува против излизане "на всяка цена", което доведе до логичното удължаване на срока на действие по член 50 от Договора за ЕС. Но тук има нов казус - кратко или продължително удължаване на срока след 29 март. Краткият вариант не е реалистичен, а предстоят избори за общоевропейски парламент. Тяхната организация изисква технологично време. Никой все още не е отменил датата 29 март, защото всички тези гласувания са необвързващи, които доказват невъзможността на Парламента да даде алтернатива на отричаното от него решение, предложено от Мей. За това отново ще опита да прокара през Камарата на общините своята версия за сделка с ЕС. 

Извън интерпретациите на ситуацията

е ясно, че движение на британския кораб извън ЕС е без посока и без дестинация. Очевидно изпълнителната и законодателна власт са в невъзможност да организират и водят смислен процес на излизане. И така изборите стават единствената алтернатива. А от тук се губи цялата енергия на отрицанието на ЕС от Великобритания. С времето въпросите стават все повече от отговорите, което кара британците да се върнат към изходния дебат и позиции преди референдума.

Повечето депутати и външни наблюдатели фокусират критиките си върху британския министър-председател, но истината е че всеки друг на нейното място едва ли можеше да предложи друго или да получи друг резултат. Проблемът за Британия е че разделението, което този референдум роди, не може да произведе дори минимален консенсус нито в Парламента, нито в правителството, нито в обществото.

Може да се спори доколкото самият Брекзит е вътрешно дело или операция на външни сили, но е факт, че деструкцията и щетите са явни, осезаеми и на този етап доминиращи. Изборите за нов парламент и ново правителство, които са единственият път за изход от подобни ситуация, също едва ли ще родят нова легитимност, нови лидери и нови решения при такава поляризация. Единственото, което могат да произведат е 

нова надежда

Премиерът Мей изчерпа напълно ресурса си и е въпрос на време да слезе от сцената. Единственото, което я крепи е, че няма разпознаваема алтернатива като премиер. Нейната оставка не решава нищо, макар че е логична и неизбежна.

Ако екстраполираме текущите тенденции, Парламентът и правителството ще зациклят все повече. Изборите ще дойдат естествено, когато и двете страни и обществото разберат че имат нужда от власт, с нова легитимност от народа. Проблемът е заключен в това, че няколко процента разлика в подадените гласове в една или друга посока, не правят достоверна и изпълнима политиката на изход или оставане в ЕС.

Свидетелите сме на класическа конституционна криза, в която институциите не могат да произведат полезно решение на проблем, който политиците са оставили на обществото да реши вместо тях. Да припомня още веднъж, че последните гласувания в Британския Парламент не са обвързващи. Парадоксът е - хаосът е пълен, но това не е достатъчно за да предизвика оставката на премиера, освен ако самата тя не реши.
Оставките на министри вече не правят впечатление на никого.

Брекзит така и не беше преведен от равнището на високия идеализъм на езика на прагматичната политика, с пътна карта и точни разчети. Тези, които го предложиха и защитиха, нямаха никаква идея как да го реализират, знаеха само че го искат много сега, без оглед на последствията.
Големият проблем е, че наблюдавайки медийното покритие на кризата в Великобритания 

пропускаме истинския дебат

и въпроси за ЕС и неговите лидери, които така и не намериха време и място да признаят своята съотговорност за тази криза и за изхода от проведения референдум. Ако приемем, че референдумът отрази справедливо равнището на разочарование на британците от ЕС, то трябва да признаем, че процентът на евроскептиците във Великобритания далеч не е най-високият, ако го сравним с други страни-членки. В допитвания до общественото мнение относно желанието за напускане на ЕС, има поне 3-4 други страни, които показват по-високи резултати от британските. Тоест процесите, които направиха възможен Брекзит, са общоевропейски, системни, устойчиви и на повърхността. Начинът, по който се реагира в ЕК и в ключовите страни от ЕС, съвсем не терапират проблемите и не предотвратяват нови кризи. Никой не говори за бюрократизацията на европейския интеграционен процес, за проблемите на неизбраната власт в Брюксел и нейната блестяща изолация, която налага линия към нови "екзити" и тази политика не е следствие на избор на европейците, а се договаря между малки групи от европейския политически елит.

Общият ЕС- вектор не е среднопретеглен на конкурентни варианти, а плод на 

договорки на бюрократично равнище

и най-често избор, който по-силният във формирането на коалиции по интереси налага. В епохата на мрежите мнозина водещи европолитици търсят бъдещето на ЕС в йерархизация и централизация, а не във възходяща мрежова интеграция, която оставя достатъчна възможност за автономни и изпреварващи политики на отделните страни.

Има разбира се и обратна страна - дежурното извинение на националните власти, които прехвърлят на ЕК и ЕП свои неудачи и липси на смислени политики и стратегии на развитие.  Успехът и изпреварващото развитие изобщо не са привилегия на големите, а на средните и малки държави, които реагират гъвкаво на предизвикателствата и превръщат рисковете във възможности.

Докато проследявате събитията в Великобритания, си отговорете на въпроса - защо трябва да останем в Европейския съюз и с какво сме допринесли за състоянието и бъдещето му? Защо Швеция гласува против еврото? Кой трябва да бъде ориентирът на ЕС - най-добрият и конкурентен национален модел или претенцията на някой отделен лидер на голяма страна да определя общия европейски интерес?

В този смисъл Брекзит може и трябва да провокира здравословен процес на преосмисляне на мястото и ролята на всеки един европеец и на европейските елити в избора и изборите, които предстоят.