Огнян Минчев, Фейсбук
Гнусната кампания срещу Плевнелиев по повод на закупената от него къща в Гърция се води от мафиотска групировка, чиято банка монополизира държавните плащания през последните 8-10 години и изсмука от българските данъкоплатци огромни финансови активи в разрез с всякакъв закон и всякакви пазарни правила. Медийната измет, която услужливо подлайва на корпоративно-търговския си стопанин не заслужава коментар. Коментар заслужава българското обществено мнение, което доста равнодушно приема поругаването на действащия президент на България. Не съм адвокат на Плевнелиев и не мога да гарантирам за неговите действия като бизнесмен и политик, но намирам възможността държавния глава да бъде поругаван с подобна
клеветническа низост
за тъжен сертификат до какъв разпад е стигнала българската държава и българското национално достойнство. Аз бях категоричен опонент на Георги Първанов по време на двата му президентски мандата заедно с много други мои колеги, но не сме си позволявали да смесваме отхвърлянето на неговата политика с поругаването на личното му достойнство. Аз не съм си позволявал - в този ред на мисли - да употребявам агентурния му псевдоним именно поради тези съображения - да се съхрани достойнството на човека, който стои начело на българската държава. Публичният бяс на корпоративно-търговската глутница не е опасен за Плевнелиев нито като личност, нито като политик. Той е опасен като пореден срив на малкото останали стандарти за публично поведение в българския обществен живот.
Още от Лачени цървули
Закриването на Комисията за досиетата и липсата на мяра в наглостта - мястото ни е на жълтите павета
Българинът е търпелив, много търпелив, зверски търпелив – но до една граница, отвъд която се разбеснява и помита всички тарикати, които се опитват да го яхнат. Тази граница може да настъпи след години, но може и да настъпи буквално в близките дни
Затварят и комисията по досиетата - ще "скрият" стореното от бащи и деди - слуги на Кремъл
С правителството на „Прогресивна България“ ни очаква пореден провал - както в 1990-та, 1996-та, 2009-та...
Руснаците бягат, а ние чакаме да бъдем отново „освободени“
Добре радев да си спомни за поговорката, според която който седи на два стола, винаги пада от тях. И колкото по-усукани са лъжите му, толкова по-болезнено е това падане