Д-р Мирослав Дърмов,  Лексингтън, Кентъки, САЩ

Летните горещини и отпускът на депутатите като че ли пооголиха новинарското предлагане. Но не съвсем. Вълна от явни и не дотам декларирали се поддръжници на парламента и правителството захапаха темата за неправителствените организации и „експертите на прехода“, заклеймявайки ги, че са виновни за всички злини на прехода. Четейки техните гневни редове, човек остава с впечатлението, че Иван Кръстев е разнасял куфарчетата за другарите-милионери, а Евгени Дайнов и Огнян Минчев са организирали мутренските банди на СИК и ВИС. Колкото до Джордж Сорос, внушението е, че всички олигарси са негови хора. А за днешната ситуация на протести се пише, че това са платени участници. Първоначално се лансира версията, че плащат ГЕРБ и кръгът „Капитал“, но след като нещата се проточиха във времето, а и участниците се оказаха доста многобройни, стана ясно, че разходите надхвърлят финансовите възможности на набедените за спонсори и темата се промени. Според възмутените защитните на кабинета новата тема е, че зад протестите стоят НПО с тяхното неясно финансиране. Като определението „неясно“ е само за парлама, понеже се цитират суми в долари и намекът е повече от очебийно ясен - зад продължаващите протести трябва да се 

търси дългата ръка на Чичо Сам

Сам по себе си този тактически прийом на PR експертите на БСП е безкрайно нелеп и примитивен, но може и да се окаже работещ. Налагането на дискусия за парите на НПО отклонява от темата за недоволството и налага една псевдоморална дилема. След като зад протестите стоят неправителствени организации, финансирани с чужди пари, следва, че самите протести отстояват небългарски интереси за дестабилизиране на държавата. И като заключение на подобна логика, тези, които подкрепят правителството, са на правилната страна на историята българска. Абсурдно, но понеже подобни внушения са ориентирани към тъмната страна на човешкото подсъзнание, а завистта е част от него, стратезите от „Позитано“ могат да достигнат аудитория, доста по-широка от тяхната постоянно стесняваща се електорална база. Резултатът от насищането на медийното пространство с подобни полуистини ще е изместване на акцента в публичната дискусия. Вместо правителството и подкрепящите го парламентарни партии да обясняват защо подмениха народния вот и провеждат политика на ограбване на държавата,  налагайки руските стратегически проекти, протестиращите и тези, които ги подкрепят, ще се наложи в създалата се ситуация да доказват,  че „нямат сестра“... Както това се случи след първото обвинение, че са платени.  Тогава протестиращите многократно трябваше да повтарят, че не са! Влизайки в дискусия по темата, остана впечатлението, че се оправдават. А както в БСП обичат да казват, София не е България и именно към несофийската част от населението са насочени подобни лъжи и манипулации. Всъщност, повечето хора не си задават въпроса по какви програми са получени средствата, за какъв период от време и какво е направено по тези програми. В същото време гневните привърженици на Орешарски мълчат и така в съзнанието на населението се натрапват суми, за които мнозина ще завидят. 

Другата причина, поради която се нападат неправителствените организации, е, че те представляват своеобразна форма на организираност и активност извън контрола на комунистическата номенклатура. Болшевиките с техните тоталитарни амбиции никога не са допускали съществуването на структури, недоминирани от тях. Така е било още непоследствено след Октомврийския преврат през 1917 година в Русия, така е и днес - в 23-та година на прехода в България. 

Всичко е под контрол –

 и опозиционни партии, и мнозинството от медиите. И поради тази причина неправителствените организации са неудобни и предизвикват страх у управляващите. Този страх най-ясно може да се илюстрира със „загрижеността“ на вътрешния министър, че се наблюдават форми на организираност на протестиращите. Като че ли организираността е запазена марка на БСП, ДПС, Атака и разните там контрапротести, „самоорганизирано“ транспортирани от град на град. Това е теоретичното ниво, определящо черния PR на управляващите. На политическо ниво те очевидно са възприели руския пример, при който президентът Путин маргинализира съществуващите в Русия неправителствени организации под претекст, че работят в ущърб на интересите на страната. И като се има в предвид, че днешните управляващи България са марионетки. няма да е учудващо след подобна медийна кампания скоро да се появи законодателна инициатива (вероятно на Атака, която е определена за мръсната работа в този парламент) да ограничи дейността на неправителствените организации. Защото 

БСП се страхува 

от всякаква форма на гражданска организираност. За тях протестиращите са неудобни и им напомнят, че ще дойде момент, в който БСП ще си тръгнат от властта и скоро няма да се върнат в нея. И за това много им се иска лицата от протестите да бъдат тези на Петното, на Спас Колев и на дамата с буйната прическа от сбирките пред НДК. За да се постигне подобна реалност, всички останали следва да бъдат окаляни, законово ограничени и по възможност да изчезнат. Затова верни на „Позитано” 20 журналисти и разни контра персони  определят протестиращите било то като злобни и мразещи или като платени с чужди пари вредители. Само че днес, в края на лятото на 2013, номерът може и да не мине.