Джордж Фридман, Cicero

Владимир Путин отново беше избран за президент на Русия. Това не е тази Русия и това не е този президент, които очакваха либералните демокрации на Запад, когато през 1991 година се разпадна Съветският съюз. 

Те очакваха, че ценностите и институциите на европейския континент ще се превърнат и в руски ценности, както и, че Русия ще се присъедини към Запада.

Но от гледна точка на историческата перспектива не е ясно защо? 

В много отношения Русия силно се различава от Запада и така е било в продължение на векове. И това никога не е било тайна. Ако изключим неголямата група прозападна интелигенция, рускотго общество напълно подкрепя Русия или, в крайна сметка, напълно приема страната такава, каквато е. Това обяснява защо Путин, независимо от икономическата криза е толкова популярен. Западните либерални очаквания са били проваляни от царските реформи, съветската власт, а сега и заради Путин. Проблемът е, че либералните реформатори възприемат Русия като страна, която иска да прилича на Запада. Това е форма на западия нарцисизъм, който води до сериозни заблуди.

Велика страна, ограничена от географията 

Русия силно се различава географски от останалата Европа. Останалата Европа е морски регион с дълги и големи реки, водещи до пристанища, където никой не живее на повече от 400 км. от морето. 

Русия е континентална страна. Пристанищата на брега на Северния ледовит океан често са сковани от ледове, а достъпът до пристанищата на Черно и Балтийско море може да бъде блокиран от враговете и, които ще контролират проливите. Всички те са разположени далеч от основната теритгория на Русия. 

Древногръцкият историк Тукидид така описва разликата между Атина, морска държава, чието население живее в благополучие и Спарта, разположена във вътрешността, населението и живее тежко, с ограничени възможности и без излишества, но които били в състояние да оцелеят в условия, при които жителите на Атина не биха могли. Жителите и на двата района били гърци, но били различни.

Същото се отнася за Русия и Европа. Възможностите на Русия за международна търговия и ефективно вътрешно развитие са ограничени. Животът на руснаците е тежък и те могат да търпят лишения, от които жителите на други европейски страни биха се пречупили. Като голяма страна с разнообразно население Русия може да бъде сплотявана само от силно централно правителство, което контролира вътрешно-политическия апарат и силовите структури, които могат да победят центробежните тенденции в страната. Това изисква режим, който притежава не само най-висш авторитет в страната, на и действа авторитарно - то трябва да е непреодолимата сила, която побеждава предизвикателствата. 

Либерализацията е чужда на руснаците 

Разбира се, Русия е преживяла значителни сътресения, включително болшевишката революция и разпада на СССР. Но Западът постоянно бърка разпада на институциите с либерализацията. Той не разбира, че това е чуждо на нейната култура. 

Русия е преживяла ужасни войни, които са научили руснаците, че войната винаги е възможна, а най-добрата защита е стратегическото задълбочаване. Западняците винаги са искали Русия да се дистанцира от старата си история. Но значителна част от основната идея на ЕС е в паметта за двете световни войни и желанието това никога повече да не се повтори. В САЩ гражданската война все още е призмата, която определя рамката на голяма част от нейната история и на много дискусии.

Войните винаги предизвикват спомени у народите, а войните, които са водили руснаците, са определили мисленето на всички руснаци. Те искат държава и лидер, които са достатъчно силни, за да избегнат нова война или, ако не успеят, то да са достатъчно силни, за да победят в нея. 

Ако европейците се боят от завръщането на национализма, а американците на расизма, но руснаците повече от всичко се боят от слабостта.

Путин разбира Русия 

Ако през 2000 година Путин беше загинал в катастрофа, щеше да го замени друг Путин с друго име. Да сплотява Русия, да предотвратява въстания и да охранява Родината - това е централното предизвикателство пред успешния руски управник.

Благодарение на постоянните "заплахи от вътрешни и външни врагове" Путин представя себе си като всичко, което не бяха Горбачов и Елцин. 

Той управлява слаба страна, която страда от ниските цени на нефта и от растящите разходи за отбрана - точно тази комбинация, която доведе до разпада на Съветския съюз. Той познава слабостите на Русия и знае, че признанието и демонстрацията на страх, както направи Горбачов, ще доведе до хаос. 

Важно е да се види Русия такава, каквато е  — слаба страна, ръководена от владетел, който разбира, че впечатлението за слабост е по-опасно от самата слабост.

Руската история е пълна с блъфове. Например, историите с потьомкинските села, фалшиви фасади, зад които не е имало нищо, са имали за цел да изобразят Русия като развита страна, каквато тя всъщност не е била. 

Сега зад фасадите има това-онова, но не толкова, колкото Путин би искал да мислим.

Русия трява да бъде разбирана такава, каквато е, а не такава, каквато Западът би искал да бъде. Важно е, да не залъгваме себе си, че е възможно помирение с Русия, или че интересите на други страни са идентични с интересите на Русия. 

Друга западна илюзия е, че разбирането на противника ще ни доведе до мир. Понякога разбирането води до там, че страната безвъзрватно става противник.  

Но в сегашния момент е важно да разбираме, че не Путин е довел Русия до безрадоството и състояние, а че Русия се е върнала към своята норма и Путин ръководи това завръщане. 

Не той е създал Русия. Той само се е сблъскал с руската реалност - без да трепне.

Превод: Faktor.bg