Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Владимир Путин има за какво да съжалява в този живот. Даже много неща има, за които да съжалява. Само че ще разбере накрая. Няма да му се размине наградата за всички натворени гадости, както той самодоволно смята и нагло заявява пред италианската газета „Кориере дела сера”, преди посещението си в Италия. Защо канят един международен престъпник на официално посещение в европейска Италия, е отделен въпрос, на който няма аз да отговарям. Не мога за всичко, бе, хора.

Но иначе всеки нормален човек по света би се стъписал да изрече подобно богохулство – че Бог така е наредил живота му, та няма изобщо за какво да съжалява. Поне за ръста си на градинско джудже да се беше сетил по време на интервюто и за високите токчета, с които се мъкне, за да прикрие съжалението за ръста си. Или можеше да отгърне и да прочете историята на Йов, който отначало също не съжалява за нищо…..

Освен това Путин би трябвало да знае – или личният му КГБ патриарх надлежно да му докладва - че гордостта /високомерието/, е 

един от седемте смъртни гряха

А какво, ако не високомерие, изразява самомнението, че Бог е седнал да се занимава лично с теб и, като остави всички други хора да се оправят сами, се е хванал да нарежда специално твоя живот. Тоест, да нарежда живота на целия свят спрямо твоя. При това така, че като истинска Едит Пиаф вечно да си припяваш Non, je ne regrette rien?

Или ти оказва Той такова внимание, `щото си много специален и сутрин пълниш кенефа с ароматна амбра, не с л…на?

Обаче има гордост и гордост. Тази, демонстрираната от Путин, е от най-лошия вид, защото, освен всичко друго, противоречи и на божествената концепция за свободната човешка воля - а там вече наистина бият през ръцете. Това за пореден път доказва, че високомерното градинско джудже, застанало начело на Империята на злото, не е нормален човек, а обезлистено дърво, някакъв напълно лишен от представа за морални принципи тъпоъгълник, който става само за едно - да се поддържа с него огънят в Геената огнена, за нищо друго.

Но стига лекции на религиозна тема. Щом Путин е решил 

да се дави в собственото си повръщано,

така да е. Това, което всъщност искам да кажа тук, е, че силно се надявам Г-7, форматът, в който се срещат лидерите на най-големите световни икономики и демокрации, никога да не стане отново Г-8. С други думи – не искам някой ден пак да започнат да ми разказват приказката за Снежанка и осемте джуджета, аз си държа на класическия вариант със седемте. Осмото само пречи на хармонията в групата, като непрекъснато настоява да бърка под полата на Снежанка и после си облизва пръстите, а това не е възпитателно за младите…..

Винаги съм смятал, че да се допусне Русия, независимо кой управлява в Кремъл, до клуба на най-богатите, мирни и демократични страни, до онзи клуб, който всъщност е създал и крепи устоите на модерния цивилизован свят, е твърде екстравагантна идея. Не ни ли стига, че е допусната в Съвета за сигурност на ООН, където самоотвержено защитава най-мракобесните режими, диктатори и идеи, родени по света. Сигурен съм например, че при влизането на Москва в Г-8 Чърчил сериозно се е завъртял в гроба. А пък по-пресните Маги Тачър и Роналд Рейгън направо още са като пумпали.

Някой по този повод ще кажат, че говоря така, защото съм русофоб, но не съм. Просто съм реалист - като се погледнат подредени в таблица всички показатели, човек веднага разбира, че 

Русия нито е богата, нито е мирна, нито е демократична страна,

затова и няма място в този престижен клуб, не за друго. Това, че тя от столетия напира да решава съдбините на света, това, че величае сама себе си като цивилизационен фактор, това, че веднага вади и размахва ядрени ракети, ако някой еретично си признае, че не харесва Русия, не са достатъчни причини човек, който не е истински джентълмен, да бъде записан в клуба.

Още по-малко е причина пък там да се допусне цяла държава, чиито джентълмени, обратно на английските, ходят леко избръснати и пияни до синьо.

Добрата новина от наскоро завършилата сбирка на Г-7 в немския град Елмау, е, че санкциите срещу Русия остават. Още по-добрата е, че, като чета изявленията около и след срещата, все повече хора сред наистина отговорните фактори на Запад все по-малко вярват не само на Путин, но и на възможността той да бъде възпрян само с празни приказки и мек подход.

Всъщност, не знам колцина си дават сметка, но в момента Путин разиграва точно онова, което бе заложено в първоначалния план на Андропов за трансформация на СССР и комунистическата система изобщо, в хищна, праволинейна и неидеологическа имперска система, управлявана от същите наши хора, само очистена донякъде от излишните глупости на комунизма. Казвам „излишните”, защото, както виждаме от руската пропаганда, очевидно тя смята, че сред тях има и полезни, та продължава да ги ползва. Този план на Андропов бе реализиран в първата си фаза пълноценно от Горбачов, после – може би – ле-е-е-ко, ама много леко и съвсем временно, изпуснат при Елцин - а сега вече е наместен в съвършено правилната линия от Путин.

Така че в случая спокойно може да се направи една категорична прогноза, нищо, че тя ще дойде в повече на хора като Барак Обама и Ангела Меркел, които смятат че могат да закрепят положението за момента, а утре, като си отиде Путин, по един или друг начин нещата с Русия ще си дойдат на мястото.

Няма такъв филм, гълъбчета, на никакво място няма да си дойдат нещата.

Гответе се за развитието на тежки и дълготрайни негативни процеси в света, свързани със съществуването на Русия не само при Путин, но и след него.

Чудно ми е само, че по принцип това очевидно се знае, но мерките, които се вземат, не са адекватни на знанието. Ето, например онзи ден в Щутгарт американският министър на отбраната Аш Картър правилно изтъкна, че руската заплаха ще бъде „продължително предизвикателство” и трябва да се предприемат редица допълнителни политически и военни стъпки. Ами добре, де, кой да ги предприеме, аз ли? Или чакаме новата администрация да дойде във Вашингтон догодина, та тогава 

да си размърдаме задниците

Ами ако тогава е късно?

Защото то всъщност вече от доста време насам е късно. Да не говорим за годините в началото на 90-те, когато на Запад решиха да повярват на онова, което искат да видят, а не на онова, което виждат – тоест, възприеха очевидната руска мимикрия като истинска руска промяна. Но слепият трябваше да прогледне поне през 2008-ма, когато Путин смаза Грузия, без изобщо да му пука за международно право, за принципа на самоопределение на народите, за каквото и да било. Ако се върнем назад и проследим изказванията му през годините, трябва да се признае, че той всъщност съвсем публично и доста честно си казваше какво иска, какво има намерение да прави, какво реално се готви да прави…..

Но защо Путин го прави – питат се мнозина днешни политици и това ги измъчва, не могат да намерят отговор, който да им изглежда приемлив. Защо е готов да остави народа си гладен, за да се въоръжава? Защо предпочита да надъхва хората си за война, а не за мир, като мирът е толкова по-добър от войната? Защо не си сътрудничим, за да е по-добре за всички? И други мъчителни въпроси…..

Ами я да преговорим какво казваше по този повод Маги Тачър и да видим дали тя не ни даде истинския отговор още преди доста години: „Руснаците имат за цел световно господство и бързо усвояват начините да се превърнат в най-силната империя, която светът някога е виждал. Хората в Съветското Политбюро не се тревожат за упадъка и потока на общественото мнение. Те слагат оръжията преди маслото, докато ние слагаме почти всичко преди оръжията."

Ало-о-о, мислителите!

Така че съвършено простият отговор на въпроса защо го прави Путин, е, че го прави, защото може, защото му се позволява.

Веднага давам обратен пример, за да схванете какво говоря. Ердоган в Турция се опита, макар и в много, много по-мек вариант, да върви по стъпките на Путин, но на последните избори народът му каза категорично - „Тц”. Турското общество, което със сигурност е безкрайно по-напреднало и политически по-зряло от руското, спря Ердоган по пътя му да узакони авторитарното си лидерство. Но руското общество не може.

Обаче не само във вътрешен план съществува факторът „защото може”. Онези, които позволяват на Путин да се държи така, както се държи, са и отвън, това на практика сме всички ние. Защото от гледна точка на международната общност Русия в момента се държи точно като капризно дете, което се тръшка и проверява по всякакъв начин докъде са границите, докъде стига търпението на родителите му, какво може и какво не може да си позволи.

На времето хората от моето поколение в такава ситуация получаваха два шамара и веднага разбираха точно къде е границата. Сегашните родители, напомпани с крайни – и фалшиви – психоаналитически предразсъдъци и либерални глупости за приемливо и неприемливо, не знаят как да поставят граници на сегашните деца, затова кучетата им често са далеч по-възпитани от отрочетата.

Спрямо Путин сегашните политици на Запад са в ролята на некадърни родители.

А към него трябва да се приложи един съвършено прост подход – градинското джудже да си стои в градината. То трябва да бъде поставено на мястото му бързо и ефективно, за което нормалният свят има достатъчно силни икономически и политически козове.

С лигавене и отлагане няма да стане работата.