Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Много обичам мъдреците. Особено онези, които са и духовни водачи на някакво стадо. Те вечно изненадват с умна приказка, блестяща като стъклена дрънкулка, дето конквистадорите разменят с туземците срещу злато. 
„Историята ще каже какво е значела България за мен” – заяви онзи ден Гражданинът Симеон, известен член на любимата ми българска Гилдия на мъдреците. 
Не, не говоря за онзи Симеон, който вдигна шум край Босфора. Той вече получи 6 от историята, защото беше по-учен, по-умен и по-успешен Симеон от този. Този вероятно е кръстен на онзи с идеята, заета от когнитивната магия - че подобното ражда подобно, тоест, с цел да стане като него. Но, ядец, в тази наша безумна Вселена, добрите планове не винаги се реализират по най-добрия начин. 
Така че Симеон-ът, за когото говорим, въпреки почтената възраст, си остава недоучен, непоумнял и голям батакчия - дума, която заех от приятеля Николай Христов и която значи „човек, който вкарва в батака /в блатото – б. а./ всичко, до което се докосне”. 
Но мъдростта Симеонова продължава да се лее от устата му като из ведро. Нека се лее, щом има кой да го слуша и да му вика „царю честити” или „ваше величество”.
Питам се обаче кой нормален човек се оставя доброволно в лапите на историята? И то с желание тя да оцени не какво той е за България, а какво тя е за него - забелязвате ли тънката, но мъдра разлика.  
А като го слушам, не се притеснява, човекът, че историята току-виж казала истината – как 

България за него е само лапане на имоти, 

мътене на политическата вода, за да се налови икономическа риба, слугуване на чужди интереси и самохвална проба да се управлява некадърно. С други думи – може оценката на историята за Гражданина Симеон да е много по-болезнена, отколкото оценката на настоящето, част от което още го гледа със зяпнала уста, слуша мъдростите му и ги взема за чиста монета. 
Но ако беше само тази реплика на Гражданина-мъдрец от последното интервю, нямаше изобщо да ви занимавам. Той обаче се представи достойно и по руска линия. От една страна заяви, че европейските санкции срещу Русия са „донякъде автогол”, а от друга – че „сваля шапка” на Путин, защото той винаги е „толкова запознат с всяка тема”. 
Изумително, каква зрелост и висока политическа култура, какъв висш пилотаж в международните отношения опитва да прилага Гражданинът-цар, не като някои свои хлевоусти поданици. 
Е, все пак останаха философски неясноти от изказването му, по които още се чудом чудя. Например - докъде точно се простира въпросното „донякъде”. Нали разбирате - „донякъде автогол” е точно като оназ девойка, дето е „донякъде бременна” или другата, дето е„донякъде изнасилена”. Така казано, донякъде е трудно да се схване дали оная работа в действителност е там, където се предполага да бъде. Откъде е дошъл и до каква степен ти е влязъл….. автоголът, де…..
Дали според Гражданина Симеон европейските санкции не са автогол за самата Европа,  защото забраняват на руски престъпници да влизат в нея? Или защото са инструмент за подсещане, мирен опит да се наложи спазване на международното право – да се върне украинският Крим на независима Украйна например? А може би са автогол санкциите, защото нараняват чувствителната душа на истинския руски демократ Путин?
Ах, човекът, пред когото сваляме шапка. Или даже корона – ако тя случайно ни е на главата…..
Честно казано, пропуснал съм, че Путин и Симеон са се срещали цели три пъти. Но сега, след като нашият мъдър Гражданин с благоговение ми го припомни, веднага си представих техния смислен и изпълнен със съдържание разговор. 
Онзи: Ваше царско величество, колко е часът? 
А нашият: Колкото показва часовникът на кремълската башня, Ваше императорско блаженство! 
Ей за това обичам този вид мъдреци – винаги могат да ти направят шоу и то такова, от което на нормалните хора тутакси да им се догади. 
В същия батак на безпросветната мъдрост напоследък отново засили шоу-изявите си дребният великан на българската журналистика, другарят Петър Донски. Днепърски. Енисейски. Или както там беше измисленото му име. 
Той пък подкрепя избухването на световна революция във всяка отделно взета страна по света, най-паче – в България. Тук запалиха един кран пред НДК и другарят Иртишки със залп във Фейсбук възвести избухването на юлското въстание.  
Що използва техническо средство, измислено от гадните капиталисти-експлоататори, за да възвести революцията си срещу тях, а не го направи по обикновения начин – като превземе с кремъклийка пощата и конака? – ще попита някой умник.
Ами, първо, щото е доказано много по-удобно и ефективно чрез Фейсбук. И второ – щото пролетариите като другаря Обски са не само мъдри, но хитри и с висок морал. В името на революцията те са способни на велика саможертва – да сътворят най-голямата човешка гадост, за да бият по главата врага със собствените му средства. Тоест, обичат да използват демокрацията, за да унищожат демокрацията; да използват глобалната мрежа, за да унищожат глобализма; да получават пари от всички, за да секвестират после всички пари, такива неща.  
Не вярвате ли? Ами сетете се - другарят Ленин /Ленски?/ правеше точно така, даже в собствените му томове го пише черно на бяло. А другарят Сталин пък го задмина. Той измисли начин 

да се убиват хора чрез други хора,

 които убиват хората, убили другите хора и на свой ред…..
Та и другарят Амурски така, щото е самоотвержен борец против тирана, той е готов на всичко в името на световната революция – например да стои години наред на заплата в гадното национално радио, но да ползва наготово неговата аудитория за революционни цели. 
Не знам какво е това велико търпение, с което го търпят шефовете на БНР. Естествено, от българска държавна институция е трудно да уволниш некадърник. Още по-трудно е да махнеш човек, който открито пропагандира насилие, смяна на нормалния ред по пътя на терора и прочие словесни свободи. Нищо, че позоваването на свободите в тези случаи е само инструмент за манипулация на демокрацията с демократични средства. 
Също както Путин, терористите от ИДИЛ, организацията Чукчи за освобождение на Тонга или потоците икономически мигранти, които се представят за бежанци, чрез своите предизвикателства другарят Тунгуски просто пробва - докъде се простират границите на търпимост на цивилизования свят. Идеята е да се принуди демокрацията да прекрачи тези граници и после се срамува от себе си, задето се е защитила срещу мъдреците. 
Обаче тя пък не се защитава. Това можеше да изглежда хитра политика, ако не беше глупава, защото, поне доколкото чувам, демократичните органи, които наистина трябва да вземат мерки в случая с Петър Колимански, просто 

стоят със скръстени ръце и дрънкат глупости

„В БНР трябва да решат дали да санкционират Петър Волгин. ГДБОП е институцията, която отговаря за подобни постове във Фейсбук” – благо ни информира Мария Стоянова от СЕМ. Но добави: „СЕМ не може да се намесва в информация, която е публикувана в социалните мрежи, дори да има казус за подтикване към насилие”. Е, нали се сещате защо хората понякога викат СЕМ-М-М-М, вместо ОМ-М-М-М когато медитират, взрени в пъпа си.  
Още по-недвусмислен е Явор Колев от ГДБОП - службата не може да се самосезира, но прокуратурата може да образува досъдебно производство. „Ние се занимаваме с „Трансгранична организирана престъпност” и кранът пред НДК слабо ме засяга” – изцепи се като за последно въпросният Колев. Така, де, щеше да е последно, ако аз му бях пряк началник. „Ако ни бъде възложено да направим експертна справка за думите на Петър Волгин, ще си свършим работата” – добави обаче той.  
Голяма експертиза ще падне, няма що. Най-много да докажат, че човекът е невинен, щото е невинен, както напоследък много често се случва. Виж, ако Речният беше споменал в неподходящ контекст главния прокурор, самата ГДБОП или други мъдри български институции, нямаше да е чак толкова невинен. Поне не до доказване на противното - защото противното няма как да се докаже.  
Много противно, нали!
БНР изглежда също не може да се справи с подопечния си Астрахански, комуто плаща с пари на данъкоплатците, за да плюе той по лицето и на самото радио, и на въпросните данъкоплатци. 
Ами колеги, командировайте генийчето Петър Колимански на Колима, за да разкаже истината за сталинските лагери. Изпратете го в Пхенян със задача да получи истинска информация за ядрените ракети на другаря Ким. Купете му билет за Ракка, за да отрази истината за американските бомбардировки срещу братята му антиглобалисти от Ислямска държава. 
Той няма да се справи с тези простички задачи, но пак няма нужда да го уволнявате за некадърност – до третата командировка или ще падне свидна жертва на любовта към истинската журналистика, която цари в споменатите демократични държави, или сам ще драсне от радиото, за да си спаси кожата. Защото, освен нагли и некадърни, подобни същества, оставени да се оправят сами, без помощта на кукловодите си, са и много страхливи.