Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Къде е Путин? - кой знае защо, този въпрос напоследък тормози мнозина.
Няма го вече! - за мен такъв простичък отговор би бил абсолютно достатъчен, особено ако някой ми гарантира, че е истина от най-последната инстанция.  
Но разбирам и онези, които са непримирими. В крайна сметка, дори в Русия, основният кандидат за близките президентски избори не може да бъде избран задочно. Или може – а идеята, че не може, си е чиста еврогейска лиготия? Ако, разбира се, не е откровено антируски предразсъдък, натрапен насила на света от ЕС и НАТО.....
Да не се тревожим толкова за Путин. Той и друг път е изчезвал от полезрението на тълпата, но винаги се връща свеж като след лековит запой с водка и невинни девици. Обаче при чисто хазартен интерес към темата, въпросът за местопребиваването му има много отговори, на които може да се залага.  
Например възможно е, маскиран с фалшива брада и мустаци, Владимир Владимирович да се е промъкнал на олимпийските игри в Пьончанг, за да инспектира дали руските спортисти изпълняват обещанието си никога повече да не близват от…..онова, де, дето и без това никога не са го близвали за Родину, за Сталину. 
Сигурен съм, че ще остане доволен от инспекцията, човекът. На предните олимпийски игри почти всички руснаци бяха изловени с нищото, дето никога не са го близвали, поне не като държавна политика. А сега - само един е пипнат, някой си Александър Крушелницки. И то състезател по кърлинг, моля ви се. Колко тъп трябва да си, за да се оставиш да те хванат в този спорт, бе, войнико…..
Разбира се, аз лично бих попитал друго - колко тъп трябва да си, за да продължаваш да се тъпчеш дори в тази ситуация, когато знаеш, че 

всички руснаци са под лупа

 Но няма да питам това, защото оттам ще стигна и до сакралния въпрос – колко тъп трябва да си, за да продължаваш, както повечето български коментатори, упорито да говориш за „руския отбор” и дори за някаква „сборная”. 
Както се знае, на тези игри няма руски отбор, има само отделни руски спортисти под олимпийски флаг. А „сборная” пък няма от десетилетия, откак безславно се разпадна великият Съветски съюз. 
Другата възможна посока за изчезването на Путин, на която си струва да се заложи,, е Сирия. Там той има една единствена, но много важна работа – да намери стотиците руски наемници от частната армия „Вагнер”, които са се залутали някъде из мъртвите сирийски полета. 
Да, залутали са се, не са убити от американците, както се хвалят самите американци, за да унижат руската гордост. Не са убити по простата причина, че дори американците не могат да убият някой, който не съществува. Доказателството е в реда на събитията. Да, първо нашето командване уведомява американското, че определени руски граждани не съществуват на определено място в Сирия, а  чак след това американското уведомява нашето в несъществуването на същите определени руски граждани на определено място в Сирия. 
Не би трябвало вече да ви се вие свят, граждани, трябва да сте свикнали с тази 

руска политика на несъществуването, 

доколкото Кремъл отдавна я практикува – не съществуваше руска агресия в Грузия; тъй наречената Приднестровска република изобщо не къса част от Молдова; никакви руски червени човечета нямаше в Крим, там човечетата бяха зелени; да не говорим колко много руски войници в Украйна не полагат никакви усилия за спазване на Минските споразумения, защото изобщо не съществуват в Донбас. 
Но ако все пак несъществуването ви обърква, пийте някакво хапче, преди да прочетете следващия пасаж, който засяга въпроса за съюзническата политика на Русия. Защото е напълно възможно изчезването на Путин в посока Сирия да е свързано с желанието му да защити доблестните бойци от лявата кюрдска терористична организация ПКК, важен руски съюзник, от пряката атака на Турция, също важен руски съюзник. Но не съюзник на съюзника, както става ясно. Нещата са още по-зле обаче  - третият важен руски съюзник, сирийският диктатор Башар Асад, от своя страна атакува руския съюзник Турция, докато той атакува руския съюзник ПКК, с идеята да се разправи първо с единия, а после и с другия руски съюзник. 
На този фон голямата опасност за Русия е съюзник върху съюзник да не ѝ остане в региона и кой, яко не лично Путин, може да се справи с това. 
Обаче да не забравяме, има и още възможни посоки за изчезването на Путин – към Балканите например е много актуална опция. 
Както стана ясно от неотдавнашното гневно изявление на Сергей Лавров, Западът не спазва „джентълменските споразумения” от времето, когато СССР се разпадаше, а Германия се обединяваше и сега НАТО нагло се разширява ча-а-а-к до границите на Русия. 
Лавров и този  път не даде пример за това кога точно руснаците са били джентълмени и са удържали някоя от своите думи. Разбираемо, защото такъв случай няма. Но за сметка на това пък картинно описа как Западът се опитва „да засмуче” Черна гора например и за целта ѝ „налага” членството в НАТО. 
Ето ви пример за отговорно държавническо изказване, което по прелестен начин опитва да комбинира уроци от поне три дисциплини - международна политика, международно право и психиатрия на динозаврите. 
Ни дума, ни вопъл, ни стон за осуетения опит за руски преврат в Подгорица – явно, маловажна случка от гледна точка на Лавров. Ни дума и за онези руски агенти на ГРУ, които, действайки от базите си в София и Белград, години наред спъват желанието на Македония за членство в европейските структури. Да не говорим за строителството на руски военни бази в Сърбия под прикритието на балкански хуманитарни мисии…..
Голямо объркване цари в главата на този човек, та може именно заради това Путин да е дошъл лично да нагледа работата на Балканите. Знае той, че ако остави нещата на своя външнополитически гений, той ще ги докара дотам балканските народи  наистина да започнат да следват собствената си воля, без да слушат радио Москва кво казва. Или без да чакат Кремълската православна църква да ги благослови, все едно. 
Но какво мислите за възможността Путин да е тайно изчезнал не другаде, а в самата България. Аз лично залагам на тази опция - близо до очите, близо до сърцето, както се казва. Пък и нали целият български народ го жажда като слънцето и въздухът вече десет годин….. 
Така поне твърди хорът на най-одиозните фигури в българската политика, със солист президент Радев и под диригентството на руския посланик Макаров. Да, те, макар че уж очакват Путин по-късно през годината, отсега са 

клекнали да се кланят пред ВИП-а на летището

 Но той пък може да е решил да изненада дори тях, като докара в свободна България още един 3 март, нали? 
Защо, мислите, „Газпром” буквално преди дни изрови пак темата за строежа на „Южен поток”, след като „Турски поток” внезапно поскъпна с цял милиард и пресъхна? Ами за да се прехвърлят евентуално плащанията по едностранно направените вече разходи върху любимия на Кремъл български данъкоплатец, който така неистово обича руската душа и руската култура, че винаги е готов да плати колкото евтино му кажат за скъпия на сърцето му руски газ. 
Защо, мислите, посланик Макаров онзи ден дипломатично уточни, че поканата към Путин за посещение в България важи за цялата година, а не само за честванията на 3 март? Което означава, че може да тече и в момента, предварително, а не после.   
Първо, не знам да има такава отворена покана в международния протокол, доколкото ми е известно, посещенията на държавните глави са винаги по конкретен повод, с точно установени дата, час и програма. Подобни отворени покани може да отправи само васал към владетеля си. Или загорял ерген към недостъпна мома. 
Второ, май изведнъж се оказа, че сега, при българското председателство, европейското и евро-атлантическо бъдеще на Западните Балкани в много по-голяма степен, отколкото се предполагаше и отколкото е удобно на Русия, минава през София. Така че заздравяването на балканското направление на антизападния руски удар в комбинация с газовата тема и прекрасен повод за софийски воаяж. 
Има и други възможни причини, де. Може например Путин да вижда зор да спечели изборите в Русия и да иска да се консултира с нашите мъдри специалисти. Или дори може вече да си търси политическо убежище и е избрал България като страна на неограничените възможности. 
Каквато и да е истинската причина обаче, временното изчезване на Владимир Путин от руската политическа сцена наистина е добра тема за спекулации. Лошото е само, че след подобни отсъствия той обикновено се връща в Кремъл още по-силно мотивиран да предизвиква света.