Арх. Георги Янев

Много интересни аномалии започнаха да се появяват в Територията наречена България. Ако Зигмунд Фройд беше жив, със сигурност трудовете му щяха да бъдат с два вагона повече.

Не мога да се нарека наблюдател или анализатор, понеже съм просто архитект /старши майстор или майстор архитект/, някой би се усмихнал. Абсурдът с експеримента, наречен Територия България, вече влиза в граници, които не могат да съществуват и даже абсурдът се приема за нещо нормално. 

И въпреки това продължавам де се питам: несъвместими ли са правото и моралът в управлението – въпрос, който задавам вече повече от шест години.

Морални норми има в общества, в които той е заложен от векове, ала в Територията той се изкоренява, за да подчинява и нарежда.

Въпросът „Кога?”, за съжаление, вече отминава, защото действителността показва наложения абсурд, но от кой и защо?

Знам, че нямам право да давам определения, защото преди мен много големи умове са се мъчили векове и са се борили да ги сътворят. Но мога да питам:

Сервилност или стерилност. Това е сериозен въпрос? Как се готвят и двете неща, просто не може да се сготвят. А после какво се случва? Трябва ли да бъдем обречени на пълен мисловен стерилитет, защо? Отговорът е много прост. Мислещият човек е независим, а не обречен на липса на мисъл. Тогава обаче  той не е човек, а е превърнат в осезаемо доказан скот - зависим.... от всички природни физиологични нужди, без възможност да избира. А това е страшно, понеже той е вече мисловно обездвижен. И страхът, който започва да лъчи от него, се доближава до това на животно, хванато в капан. А страхът мирише на невъзможност и на неопределеност. Защото е невидим и неуправляем, или по-скоро - най-контролируемото състояние на мисълта за този, който го предизвиква. И тогава става зависимост. А това е формата на контрола над тези, които са в страх. Тогава започва контролът над мисълта, ако изобщо я има. Защото зависимостта е определящ фактор и затова  се опитват да ни влияят, а това не може да го допуснем.

За да може да прогледнем за това, трябват две неща, които са заложени от деня на рождението ни на този свят - Свобода и Мисъл.

Когато очите са отворени и се взират в Своботата, то значи че те я търсят.

Но за да се стигне до това прозрение и дирене е необходимо само едно – МИСЪЛ.

Ала, уви тя не идва от очите, а от душата. Точно тя е поела бремето на грешките, които вършим с делата и мислите си, и ни е дала право да творим и ОТГОВАРЯМЕ за тях.

Свободата е и голяма отговорност пред самата личност, която я е понесла и пред всички останали, които се чувстват такива, че могат да я пазят и защитават. Тя трябва да бъде пазена, защото иначе настъпва хаоса или диктатът, а тогава възвръщането на свободата с всичките и права трябва да бъде доказвана отново.

Защо  човек се ражда гол на този свят, за да може да проплаче, за да може да бъде повит от майка си и научен на първите си стъпки в живота, когато реши да прохожда и да проговори  и да отправи първия си взор? Тогава може да се каже, че той получава основите на своето развитие.

После всичко зависи само от него, защото другото му е дадено даром.

Насилието над Свободата, ражда насилие над живота. Всяка намеса в житейските процеси води до необратими проблеми в аурата на личното съществуване. Не може да се опитваме да влияем над тленните щения. Това е труден процес, и за тези, които изпращат и за тези дето отлитат. И волята да се разделим, просто трябва да е примирение. Защото тръгнали си, трябва да съм освободен от всички окови.

Не отговорих за Гюлето на Г-н Барона. То просто е за тези, които могат да четат. Свободните хора биха го яхнали, ако нямаха тежестта на отговорностите, на които сами са се обрекли.  Ако „Последното Танго в Париж” е свършило, просто спрете Земята...Искам да сляза, ако все пак Тя се върти...