Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Често казваме, че Новата година се познава по старата.

От гледна точка на България, едно от най-добрите неща, случили се през 2014-та, беше осветяването на истината, с което започва всяко проглеждане.

След анекса на Крим и наглата намеса във вътрешните работи на Украйна, вече и слепите прогледнаха за агресивната руска политика, за безогледната настървеност, с която Кремъл преследва целите си, за готовността на московската клика в името на налудничави фантазии и имперски цели, актуални преди векове, да съсипе всичко наоколо, като започне от собствения си народ и свърши с каквото и падне.

Искате доказателства ли? Достатъчен е, струва ми се, дори само един факт, който звучи почти невероятно. В края на миналата година Русия наложи някои ограничения за вноса на белоруски стоки и се направи на много, ама много разсеяна по искането на Беларус - заради силния спад на рублата, която повлича надолу и икономиката на Минск - взаимната търговия да се реализира в долари. Та по този повод, както горчиво отбелязват руски медии от 21 декември 2014, „президентът Лукашенко направи ред гръмки изявления по адрес на Русия”. И ето, ще ви цитирам само едно от тях: „Длъжен съм да ви кажа, че това е абсолютно глупава и безмозъчна политика”.

Ако щете вярвайте. Да, точно Лукашенко, известен като най-голямата подлога на Москва дори сред диктаторите от всички бивши съветски републики, нарича руската политика глупава и безмозъчна. И веднага след това заминава за Киев на разговори с управляващите там, които пък руската пропагандна машина продължава да нарича „фашистка хунта”.

На този фон е напълно разбираемо, че Доналд Туск, новият председател на Европейския съвет, при последната среща на високо равнище в Брюксел, ясно заяви: „Русия е нашият стратегически проблем, не Украйна. Най-голямото предизвикателство е отношението на Русия не само към Украйна, а и към Европа”.

През последните месеци е съвсем забележимо, че и в България все повече хора си дават сметка за това, което става, колко голяма е руската заплаха, как трябва да се вземат мерки, че тя да не се превърне в реалност, която да ни се стовари пак върху главите.

Както за Европа, така и

за България, Русия е истински стратегически проблем

За нас, както например и за поляците, той не съществува от вчера, а има дълбоки исторически корени, развива се от столетия. Достатъчно е обаче човек да проследи събитията и ефектите от руската намеса тук след тъй нареченото Освобождение и веднага ще види за какво става дума. Но не е само това. Русия и руската политика са най-големият проблем и на целия български „преход” през последните 25 години. Нещо повече – Кремъл ще продължи до голяма степен да диктува негативните развития тук и да зачерня бъдещето ни, ако като общество и като държава най-после не започнем да реагираме адекватно на тази заплаха.

Твърдя тези неща не от вчера. Не и от онзи ден. Твърдя ги публично и ясно вече 25 години. Не, че съм очаквал някой български политик да се замисли и задейства в правилната посока. Чак пък…..Но сега вече е време нещо подобно да се случи. Защото България най-после има шанса да се измъкне от руската орбита и да намери своя собствен път, да се съобразява изцяло със своите, а не изцяло с руските интереси.

Онзи ден викам на приятелите в кафенето: „Напоследък забелязвам, че руската политика и гнусното поведение на българските кремълски подлоги направо насила ме превръщат в нещо необичайно - от природен космополит и тип, ироничен спрямо всичко българско и родно, всеки ден се трансформирам във все по-страстен български патриот.” А те: „`Ми к`во друго му остава на човек в тази ситуация…..”

Да, цели 15 години изминаха от онзи рядък и толкова важен за българската история момент, когато правителството на Иван Костов не допусна руските десантни самолети да прелетят над България и спецназ-а да завземе летището на Прищина. Това беше достойно поведение и всъщност се оказа 

стъпката, която пряко ни донесе членството в НАТО, 

а съответно – и в ЕС. Не се заблуждавайте – това беше и стъпката, която постави начало на сериозните проблеми в кабинета Костов, доведе до падането му от власт през 2001-ва и заместването му с марионетното управление на едно политическо недоразумение, наречено „цар”, въпреки доказателствата, че то и за овчар не става.

Да, минаха 15 години оттогава, години, през които българските политици по стар обичай се надпреварваха да угодничат на Москва, докато най-после станахме свидетели на още един изключително добър пример за достойна българска реакция спрямо Русия. Имам предвид онзи доклад на Министерството на отбраната, начело със служебния министър Велизар Шаламанов, който официално призна известното на всички - че Кремъл води истинска информационна война срещу България и това е огромна заплаха, която страната трябва да бъде готова да посрещне и преодолее.

Докато Шаламанов беше само за кратко министър обаче, президентът Росен Плевнелиев, който също държи достойна позиция по темата, продължава да е президент и да обърква нечии сметки – затова и нападките срещу него не спират. Чудя се в какво ще се превърнат те с наближаване на президентските избори. Те изглеждат още далеч, но не са – ако се съди по видимите движения, вече предприети от водещи политици в тази посока.

Така или иначе, искам да кажа, че през 2015 година темата за отношенията с Русия не просто ще продължи да бъде, а ще става все по-актуална за България. Грешат онези политици, които смятат да се снишат малко и нещата пак да се разминат.

За това има няколко фактора. Под натиска на конюнктурата на петролния пазар, както и заради международните санкции, руската икономика все повече се срива и очакванията на световни анализатори са през новата година ефектите да са още по-тежки. Това няма как да не се отрази на руската политика. Вероятно с последните ресурси, които управляващата в Кремъл клика може да изстиска, за да се спаси, тя ще стане още по-агресивна и в двете посоки – навътре, срещу опозицията, и навън, срещу онези страни, които Русия продължава да счита за слаби звена в евроатлантическата карта.

Сред които, за съжаление, 

като тлъста въшка на чело блести България

и само чака някой да я прасне.

Това от едната страна. От другата, очаква се позициите на ЕС и НАТО спрямо Русия да се втвърдят още повече – в съответствие с наглия отказ на Кремъл да се съобразява с каквито и да било международни правила при реализацията на своите цели.

Онзи ден бившето българско величество Симеон Сакскобургготски реши да се направи на умен и пред агенция Фокус изрецитира току-що измисления от него лозунг: „Винаги с Европа, никога срещу Русия”. На какви аргументи се крепи това заклинание и как практически може да се реализира то, не стана ясно. Защо дават изобщо думата на този клетник, след като се знае, че, освен сериозни ментални проблеми, той има и сериозни антибългарски зависимости, също не е ясно. Ясно е обаче, че ако някой водещ политик от сегашното управление се захване да слуша и да повтаря тъпия му лозунг, има да пати, а и всички ние покрай него.

Защото една от особеностите на започващата политическа 2015-та година е, че България със сигурност ще попадне между споменатите по-горе шамари – и, за разлика от 2014-та, когато успяваше да се измъкне, сега ще трябва да заеме истинска позиция и да избира – Европа или Русия. Няма да има среден път, защото среден път няма.

За да върви всичко добре, правителството на ГЕРБ и РБ трябва да предприеме поне няколко важни стъпки. Първо – да подкрепя без колебания и уговорки евентуалните нови европейски санкции срещу Кремъл, каквото и да ни струва това в икономически план. А то никак не е много – и на всичкото отгоре се компенсира. Второ, трябва да използва всички възможности за пресушаване на корупционното и проруско блато, в което е затънала българската енергетика и да предприеме възможно най-бързи стъпки за диверсификация на енергийните източници, включително чрез сътрудничество със съседните европейски и натовски страни, както и с премахване на мораториума върху проучванията за шистов газ. Трето, трябва да се предприемат всички възможни стъпки за колкото може по-бързо намаляване зависимостта на българската армия от остарелите руски оръжия и технологии, да се работи за повече партньорство и доверие в северо-атлантическия алианс, включително за разполагане тук на американски контингент по примера на Румъния, Полша и страните от Прибалтика. За нас заплахата от руска страна не е по-малка, отколкото за тях – нелогично е страховете ни да са по-малки.

Четвърто, трябва по въпроса за 

противопоставяне на руската информационна война срещу България

да се изработи и прилага стратегия на държавно ниво, включително да се задействат съответните служби, свързани с опазване на националната сигурност.

Пето, българската държава трябва да започне да подпомага научните изследвания, свързани с изясняването на истината за отношенията България-Русия и популяризиране на тази истина, за да се разбият фалшивите обществени представи и натрапените от проруската пропаганда клишета.

Да, прилагането на тези мерки почти сигурно ще доведе до опити за сваляне на правителството и нови избори. Но още по-сигурно е, че то ще има и друг, много положителен ефект – ще доведе до появата на нов обществен импулс, който може да генерира едно истинско, а не едва закрепено във властта, реформаторско мнозинство.

Иначе още дълго ще продължим да гадаем за всяка нова българска година по гадостите на старата. И ще продължим да познаваме всичко най-лошо.