Пламен Асенов, специално за Faktor.bg.

Напоследък имам чувството, че все по-силно развивам неприятна коулрофобия – страх от клоуни.

Основната характеристика на клоуните е фактът, че с уж смешните си обувки, червени носове, перуки с цвят на морков и цялото си претенциозно-абсурдно, а всъщност – просто жалко поведение, те изкривяват действителността.

После я изкривяват пак с настояване да им вярваш, че именно изкривената е истинска. А след това го правят и още веднъж, като изкарват теб виновен, че с вярата си в тази изкривена реалност си подвел и тях да вярват в нея.

Клоуните не са смешни, а страшни. И са още по-страшни, защото са нагли.

Лошото е, че всеки ден виждаме как клоуните наоколо се увеличават и вече клонят към гъста тълпа. Най-пресен пример – Гърция.

Гръцките клоуни Ципрас и Варуфакис, които направиха на маймуна не само собствения си народ, но и целия Европейски съюз, а и цялата световна финансова общност, са изключително нагли. Май никой нормален човек до вчера дори не можеше да си представи, че една цивилизована, европейска страна, може да има такава висока степен на наглост, каквато те демонстрираха. А и продължават да демонстрират с настояването, че, след като гърците отхвърлиха споразумението с кредиторите, кредиторите са длъжни да се съобразят с мнението на „народа” и да предложат на Гърция нови милиарди, вече без да искат реформи. Тоест, без да искат някаква минимална гаранция, че ще си получат поне част от парите обратно.

Какви гадни кредитори – така да тормозят готините гърци!

Не знам откъде на гръцките управляващи шутове им е хрумнала величествената идея, че ако един човек или правителство искат нещо, то може и да не им се даде, но ако го поиска един народ, то непременно трябва да го получи.

Тази идея, подозирам, е свързана с тяхната лява политическа резба. Това е твърде характерно поведение за онези, които сами се определят като ляво ориентирани – те винаги смятат, че да харчиш парите на другите, без понякога да им ги връщаш, е по-добре, отколкото да харчиш своите собствени. Смятат още, че това занимание е твърде похвално, а да се призовава за икономии, затягане на коланите, спазване на бюджетна дисциплина и прочие глупости, си е обикновен буржоазен предразсъдък.

Ега ти революционерите!

Ами аз съм сигурен, че ако другата неделя се проведе референдум в държавата Бурунди по въпроса искат ли обикновените бурундийци да получат огромни кредити, които да си харчат свободно и които никога няма да върнат, те също ще се произнесат положително. Даже може би в по-голяма степен положително, отколкото миналата неделя го направиха обикновените гърци. Така де, при тях гласуването беше отрицателно, което те смятат за положително, но вие се сещате откъде идва объркването.

Та ето, че тези гръцки управляващи клоуни съвсем на бърза ръка успяха да превърнат в себеподобни поне 60 на сто от самите гърци. Твърде лесно им обуха обувките на големите претенции, нахлузиха им оранжевите перуки, за да не могат сами да се познаят, ако случайно се погледнат в огледалото, сложиха им пиянските червени носове, за да ги познаят всички останали що за стока са…..

Жалка картинка гледаме всеки ден по телевизора: вървят си някакви обикновени гърци като мухи без глави по оправените с европейски пари улици и площади, а в същото време повтарят в транс – дадохме им да разберат, дадохме им да разберат. На кого какво са дали да разбере, не е ясно. Как продължават да възприемат себе си като морални хора и настояват да ги зачитат онези, от които те откровено крадат, също не е ясно.

Но, така де, съвестта им някак си остава чиста. Личи по факта, че, след като пред камерата изкажат национална гордост от натриването на чуждите носове, обикновените гърци се запътват към банкомата и теглят малко пари, за да продължат си гледат кефа. Не им се зачервява или удължава допълнително носът заради това, че парите всъщност са им подарени от същите онези, на които те така героично дадоха да се разберат.

По-лошо от това да те нападне един клоун е само нападението от организирана банда клоуни, да знаете!

Гръцките палячовци обаче съвсем не са сами в своята ангажираност да обръщат нормалния ред в света с хастара навън. 

Те имат естествен съюзник в лицето на кремълското градинско джудже Путин,

който вероятно е и техен основен учител по наглост и безскрупулност.

На кого първи се обади Ципрас, след като се разбра, че референдумът в Гърция казва „не” на кредиторите?

Обади се на Путин. Не на Меркел или на Оланд, от които Гърция пряко зависи в огромна степен. Не звънна дори в България или в Естония, чиито народи също по един или друг начин плащат безплатния обяд на гърците. Не се втурна да информира дори Европейската централна банка или Международния валутен фонд, на които страната му дължи милиарди евро.

Обади се на Путин – явно за да му докладва.

При това е съвсем очевидно и какво точно му докладва: Ваше благородие, поставената задача е изпълнена, с помощта на храбрия гръцки народ успяхме да внесем още повече хаос в омразния на Кремъл Европейски съюз, а оттам – и в омразното НАТО. Сега ще ни дадете ли малко от обещаните парички, пък ние ще продължим да с`стараем, а, ваше благородие, коленопреклонно…..и тъй нататък.

От гледна точка на живите европейските принципи за солидарност, споделена отговорност, диалог за постигане на консенсус, подобно поведение е толкова отвратително, че голяма грешка ще бъде, ако Европа отново, за кой ли път, се опита да помогне, а не замълчи студено пред гръцките мераци за нови безплатни обеди.

Ще бъде грешка не от гледна точка на икономиката. Не от гледна точка на това дали Гърция ще остане или ще излезе от еврозоната, пък и от самия Европейски съюз. Не дори защото, оставено насаме, сегашното управление в Атина най-вероятно ще докара страната до истинска хуманитарна катастрофа.

Не – но ако Брюксел продължи да преговаря с гръцкия клоун и руска подлога Ципрас, това ще доведе до разочарование у хора като мен. Тоест, така Брюксел рискува вместо да си върне любовта на 11 милиона гърци, да загуби любовта на поне 111 милиона европейци.

Аз, а и мнозина като мен, които са твърдо „за” съществуването и развитието на Европейския съюз, въпреки многобройните му недостатъци, ще се отдръпнем. Като човек със здрав разум, със сигурност не бих искал, а и не бих могъл, да подкрепям един Европейски съюз, който сам си точи ножа, сам си го слага на врата и сам си прерязва сънната артерия. Не искам да членувам в организация, която няма сили да се противопостави на очевиден бандитски рекет, за да се защити. Оттам - да защити и мен.

Много стана вече.

Виждаме колко бавно и колебливо се развиват ответните мерки на Европа срещу руската агресия, мерки, които трябваше да започнат да се прилагат най-малкото още през 2008 година, след инвазията в Грузия. Виждаме колко бавно и мъчително се влачат въпроси от жизнена важност за съществуването на Евросъюза като адекватния отговор на ислямския тероризъм или /не/приемането на бежанци. Сега едно евентуално смекчаване на позицията спрямо Гърция наистина ще прелее чашата.

Естествено, че Путин е доволен от общия ход на събитията. Покрай гръцката криза и слабостта на Брюксел да уйдисва на Атина, като води безкрайни преговори с нея, самите европейци стават разногледи и не могат пълноценно да се занимават с главната заплаха за демократичния свят – агресивната Русия.

Разбира се, клоунът показва задоволството си по клоунски.

От искрена радост за гръцката победа, Путин изпрати два бомбардировача да помахат с криле около американското крайбрежие. Във вътрешен план пък, кой знае защо, той реши да забрани практикуването на йога. Сигурно всичко друго вече е забранил, та само това му е останало като кусур.

Лошото ще дойде, ако този престъпен тип реши – заради улисаната с Гърция Европа, че времето е подходящо да предприеме отдавна подготвяното настъпление в Източна Украйна, което окончателно да оформи сепаратистките буферни зони между Русия и демократичния свят. А може и някоя още по-лоша военна авантюра да крои, прикрит зад гърба на вечно невинните обикновени гърци.

Клоуните са непредвидими!